Вихрен
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.
Вѝхрен (до 29 юни 1942 г. Елтепе, Ел-тепе)[1] е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра Вихрен е втори по височина в България след Мусала (2925,4 [2]) в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас (2917,727[3]) в Олимп (Гърция).
| Вихрен | |
 Изглед към върха от седловината Премката | |
  Местонахождение в Пирин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Благоевград, България |
| Част от | Пирин |
| Надм. височина | 2914 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Вихрен в Общомедия | |
| 100 национални туристически обекта | |
|---|---|
2 | Връх Вихрен |
Местоположение
редактиранеНамира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.
Име
редактиранеДо 1942 г. върхът се нарича Елтепе (връх на бурите[4]). В днешни дни това име носи малък заслон в подножието на Вихрен. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самият заслон.
География
редактиранеГледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна – трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат – има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.
Климат
редактиранеСредните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига 3 м. Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между -25° и -21 °C, а максималните температури са между 15° и 23 °C.
Туризъм
редактиране- Връх Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в музей „Никола Вапцаров“ в Банско и в хижа „Вихрен“.
- Връх Вихрен е включен в инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа "Вихрен“, в хижа "Бъндерица“ и в музей „Никола Вапцаров“ в Банско.
Маршрути
редактиране- От страната на хижа „Вихрен“ върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида.
- От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг – малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин.
- От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване.
- Има и начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа „Вихрен“.
Други
редактиранеНа Вихрен са наречени улиците „Вихрен“ в кварталите „Манастирски ливади“ и „Бъкстон“ (Карта) и „Елтепе“ в квартал „Триъгълника-Надежда“ (Карта) в София.
Галерия
редактиране-
Изглед към върха -
Изглед към върха от хижа Вихрен -
Вихрен, гледан от пътя в района на ски пистата -
Изглед от местността Кабата (2535 м) -
Поглед от Голямото Бъндеришко езеро
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 43.
- ↑ Илия Йовев. Колко е висок връх Мусала? // сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 ISSN – 6628 1312 – 6628, 2007. Посетен на 29 юли 2015.
- ↑ Ampatzidis, Dimitrios и др. Revisiting the determination of Mount Olympus Height (Greece) // Journal of Mountain Science 20 (4). 2023-04. DOI:10.1007/s11629-022-7866-8. с. 1026-1034.
- ↑ Иванова, Таня. Ел Тепе - Северната стена и други истории // bnr.bg. 14 януари 2020.
Външни препратки
редактиране- Връх Вихрен – 100-те Национални туристически обекта Архив на оригинала от 2013-08-13 в Wayback Machine.
- Уебкамера от хижа Вихрен с изглед към връх Вихрен Архив на оригинала от 2018-04-16 в Wayback Machine. на сайта на „Българска организация на хижите с обсервация“