Владимир Крамник
Владимир Крàмник е руски шахматист, бивш световен шампион по класически шахмат. Той е 10-ият по ред сред елитната група шахматисти, достигали някога коефициент ЕЛО над 2800 т.
Владимир Крамник | |
Владимир Крамник | |
Крамник през 2005 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Русия |
Състезател на | Русия |
Роден | |
Звание | гросмайстор (1991) |
ЕЛО | 2753 (януари 2020) [1] |
Най-високо ЕЛО | 2817 (октомври 2016) |
Място в света | 17-о (януари 2020) [1] |
Място в държавата | 3-то (януари 2020) [1] |
Страница в сайта на ФИДЕ | |
Владимир Крамник в Общомедия |
Шахматна биография
редактиранеРоден е на 25 юни 1975 г. в Туапсе – град на брега на Черно море. С шахмат започва да се занимава от 5-годишен. На популярната игра го научава неговият баща, по професия художник. На 7 години получава първия си разряд по шахмат, а на 10 става шампион на родния си град. На 11 е кандидат майстор на спорта, а на 13 майстор на спорта. През 1987 – 1988 година учи в школата по шахмат на Михаил Ботвиник – същата, в която е учил и тогавашният световен шампион Гари Каспаров, който също допринася за растежа на Крамник. По-късно отношенията им се обтягат. Международен гросмайстор от 1991 г. Световен шампион за юношеска възраст 16 – 18 години. Заема второ място на шампионата на Русия (1990), шампион СССР при младите майстори (1991), световен шампион при юношите до 18-годишна възраст (1991). Победител от световните шахматни олимпиади (1992, 1994, 1996) в състава на сборния отбор на Русия. Участва в състезанието на претендентите за световното първенство (от 1993). Победител в редица големи международни турнири и мачове от 1990 до 2010 г. [2]
През 2000 г. Крамник поставя рекорд като печели 86 партии на класическа времева контрола подред. [3]
През 2019 г. обявява, че повече няма да се състезава и слага край на кариерата си [4]. За последен път фигурира в месечната класация на ФИДЕ през януари 2020 г. [1]
Световен шампион по класически шахмат
редактиранеПрез 2000 г. побеждава Гари Каспаров в Лондон с 8,5:6,5 в мач на Професионалната шахматна асоциация (ПША) до 16 партии и според участниците и мнозина наблюдатели това е мач за световното първенство, който прави Крамник световен шампион по шахмат. Световната федерация по шахмат (ФИДЕ) обаче не признава мача за такъв, тъй като е мероприятие на ПША, основана от Каспаров. Крамник отказва традиционния мач-реванш, но не е лишен от титлата и така остава световен шампион на ПША 6 години.
През 2004 г. играе мач за титлата срещу унгареца Петер Леко. Резултатът е равен 7:7 т. като по този начин Крамник запазва титлата си. [3]
Световно първенство през 2006 г.
редактиранеПрез 2006 г. по решение на Световната шахматна федерация Крамник играе с шампиона на ФИДЕ Веселин Топалов т.нар. обединителен мач за световната шахматна корона в Елиста, столица на република Калмикия, автономна област в бившия СССР. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник, често последвани от силни ходове.
След скандалния мач и прибирането си в София, Топалов веднага иска реванш от Крамник. Той отказва, но според официалните правила на ФИДЕ е длъжен да приеме мач с всеки претендент за титлата, който има коефициент ЕЛО над 2700. ФИДЕ не насрочва мач реванш според правилата и не лишава Крамник от титлата заради отказа му да я защитава. До 2007 г. президентът на ФИДЕ, руският и калмикски политик Кирсан Илюмжинов, не взима никакво решение по този въпрос. Вместо това организира ново първенство, на което Топалов не е поканен.
Междувременно Топалов открито заявява, че Крамник е използвал непозволени средства и за нищо на света няма да се върне в Елиста. От щаба на Топалов твърдят, че разполагат с многобройни доказателства за измамите.
Световно първенство през 2007 г.
редактиранеПрез 2007 г. Крамник участва в световното първенство по шахмат, организирано от ФИДЕ в Мексико. В турнира участват осем шахматиста, като всеки играе по две партии с разменени цветове срещу всеки от останалите седем. Крамник дели 2-ро – 3-то място с Борис Гелфанд, но е класиран на второ място по допълнителни показатели. Така веднага получава правото да играе мач за световната титла с новия шампион Вишванатан Ананд през 2008 г. [3]
Световно първенство през 2008 г.
редактиранеСветовното първенство през 2008 г. представлява мач между Крамник и Ананд, провел се в Бон, Германия. Ананд печели с 6,5:4,5 т. и запазва титлата си от първенството в Мексико.
Световно първенство през 2011 г.
редактиранеВ мачовете на претендентите в Казан на четвъртфинала побеждава Теймур Раджабов с 6½:5½, а на полуфинала губи от Александър Гришчук с 4½:5½.
Световно първенство през 2013 г.
редактиранеЗа световно първенство по шахмат през 2013 г. се провежда турнир на претендентите в Лондон от 16 март до 1 април. В него взимат участие 8 шахматисти, които играят по два пъти един срещу друг с разменени фигури. При равенство на точките в класирането се отчита общия брой на победите в турнира. Така първи става Магнус Карлсен с 8,5 точки и 5 победи, а Владимир Крамник остава втори (8,5 т., 4 победи), следван от Левон Аронян (8 т.), Пьотр Свидлер (8), Борис Гелфанд (6,5), Александър Гришчук (6,5), Василий Иванчук (6) и Теймур Раджабов (4). [5]
Световно първенство през 2014 г.
редактиранеТурнирът на претендентите се провежда в Ханти-Мансийск, Русия. Крамник заема трето място, изпреварвайки по допълнителни показатели Шахрияр Мамедяров и Дмитрий Андрейкин.
Световно първенство през 2018 г.
редактиранеПоследното му участие на световно първенство е през 2018 г. на турнира на претендентите в Берлин. Заема пето место сред осем участници.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Top 100 Players January 2020 - Archive, ФИДЕ.
- ↑ Биография на Крамник от www.chessbgnet.org, посетен на 29.10.2008
- ↑ а б в Биография на Крамник от официалния му сайт www.kramnik.com, посетен на 29.10.2008
- ↑ Владимир Крамник прекрати кариерата си, OffNews, 1 февруари 2019.
- ↑ Магнус Карлсен е официалният претендент за световната титла по шахмат, Actualno.com, 02.04.2013.