Шахматна олимпиада
- Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.
Шахматната олимпиада е голямо международно отборно състезание по шахмат. Организира се от ФИДЕ. Първата официална шахматна олимпиада е проведена през 1927 г. в Лондон. Участват само мъже. От 1957 г. се провеждат и олимпиади за жени. Състезанията за мъже са отворени и за жени.
Главната награда е преходна златна купа на Хамилтон-Ръсел и всеки участник от победилия отбор получава златен медал. Всеки мач се провежда на 4 дъски. Съставът на отбора е от 4 основни и 2 резервни шахматисти, до 1950 година и от 2008 г. – 1 резервен. От 1931 г. се провежда редовно 1 път на 2 години по уточнен регламент. Втората световна война 1939 – 1945 г. прекъсва провеждането на олимпиадите и те се възобновяват през 1950 година.
Поради нарастване броя на участниците и увеличаване на организационните разходи по провеждането на състезанието ФИДЕ започва да провежда олимпиадите от 1976 година не по кръговата, а по швейцарската система. В олимпиадите са участвали всички световни шампиони, започвайки от Капабланка, а също така и повечето водещи гросмайстори.
Най-доброто класиране на българския отбор при мъжете е третото място през 1968 г. в Лугано, Швейцария (състав: Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев с треньор Павел Иванов). Тогава Георги Трингов печели индивидуален златен медал на втора дъска.
Най-доброто класиране при жените е второ място през 1984 г. в Солун, Гърция (състав: Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, Стефка Савова с треньор Румен Ангелов). През 1974 г. в Меделин, Колумбия женския национален отбор печели бронзовите медали (състав: Татяна Лемачко, Венка Асенова, Антонина Георгиева–Драгашевич с треньор Александър Цветков).
През 1999 г. МОК приема шахмата за член на Международното олимпийско движение. Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт на 17 октомври 2007 г.[1]
Шахматни олимпиади
редактиранеНеофициални олимпиади
редактиране- Париж, Франция 1924 г. – провежда се успоредно с летните олимпийски игри. Класиране:
- 1. Чехословакия. 2. Унгария. 3. Швейцария.
- 1. Унгария. 2. Кралство Югославия. 3. Румъния.
- 1. Унгария. 2. Полша. 3. Германия.
:България взима участие в състезанието, като се класира на последното 21 място. В отбора са включени: Георги Гешев, Александър Цветков, Димитър Данчев, Александър Кипров, Найден Войнов, Юрий Тошев, Жак Франсез, Хайнрих Макс, Андрей Малчев и Фердинанд Хоринек.
- Триполи, Либия 1976 г. Участват 34 страни от Африка, Азия, Латинска Америка и Европа (Италия, Португалия и Турция), които са бойкотирали олимпиадата в Израел. Класиране:
- Виртуална, 2020 г. Провежда се кореспондентно заради пандемията от Ковид-19 със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
- Виртуална в Китай, 2021 г. Провежда се дистанционно заради пандемията от Ковид със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
- 1. Русия. 2. САЩ. 3-4. Китай и Индия.
Награда Гаприндашвили
редактиранеТрофеят е кръстен на бившата световна шампионка за жени Нона Гаприндашвили (1961–1978) и е създаден от ФИДЕ през 1997 г. Наградата се присъжда на нацията, която има най-висок общ брой мач точки в открития и женския турнири на олимпиадата, взети заедно. Има характер на трофей за комплексен олимпийски шампион.
Година | Нация |
---|---|
1998 | Русия |
2000 | |
2002 | |
2004 | |
2006 | Китай |
2008 | Украйна |
2010 | Русия |
2012 | |
2014 | Китай |
2016 | Украйна |
2018 | Китай |
2022 | Индия |
Български шахматисти участвали на шахматни олимпиади
редактиранеМъже
редактиранеИме | Победи | Ремита | Загуби | Точки | Години | Брой Олимпиади |
---|---|---|---|---|---|---|
Богомил Андонов | 4 | 3 | 1 | 5½ | 1986 | 1 |
Киприан Бербатов | 3 | 3 | 2 | 4½ | 2010 | 1 |
Радко Бобеков | 5 | 1 | 5 | 5½ | 1954 | 1 |
Милко Бобоцов | 42 | 65 | 17 | 74½ | 1954, 1958 – 1960, 1964 – 1972 | 8 |
Саркис Бохосян | 0 | 0 | 0 | 0 | 1972 | 1 |
Петър Великов | 10 | 20 | 4 | 20 | 1982 – 1986, 1990 | 4 |
Петър Генов | 0 | 3 | 1 | 1½ | 2002 | 1 |
Кирил Георгиев | 51 | 65 | 23 | 83½ | 1984 – 2000, 2004 – 2010 | 13 |
Крум Георгиев | 18 | 23 | 10 | 29½ | 1980, 1986 – 1992, 2000 | 6 |
Владимир Георгиев | 5 | 4 | 2 | 7 | 1996 | 1 |
Йордан Григоров | 0 | 2 | 1 | 1 | 1984 | 1 |
Александър Делчев | 36 | 34 | 12 | 55 | 1994, 2000 – 2012 | 8 |
Владимир Димитров | 6 | 3 | 5 | 7½ | 1994 – 1996 | 2 |
Димитър Дончев | 7 | 8 | 4 | 11 | 1982, 1988 | 2 |
Евгени Ерменков | 16 | 30 | 11 | 31 | 1978 – 1980, 1984, 1990 – 1992 | 5 |
Венцислав Инкьов | 19 | 21 | 14 | 29½ | 1978, 1982 – 1990 | 6 |
Валентин Йотов | 8 | 5 | 2 | 8½ | 2006 – 2008 | 2 |
Михаил Кантарджиев | 8 | 1 | 2 | 8½ | 1939 | 1 |
Емил Карастойчев | 3 | 3 | 3 | 4½ | 1939 | 1 |
Александър Кипров | 2 | 7 | 4 | 5½ | 1939 | 1 |
Нино Киров | 7 | 8 | 2 | 11 | 1974, 1984 | 2 |
Атанас Коларов | 22 | 27 | 10 | 35½ | 1956, 1960 – 1962, 1966 – 1970 | 6 |
Атанас Колев | 8 | 15 | 8 | 15½ | 1992 – 1994, 1998 – 2000 | 4 |
Валентин Луков | 3 | 2 | 2 | 4 | 1988 | 1 |
Здравко Милев | 28 | 36 | 14 | 46 | 1954 – 1964 | 6 |
Николай Минев | 21 | 45 | 18 | 43½ | 1954 – 1962, 1966 | 6 |
Олег Нейкирх | 12 | 20 | 17 | 22 | 1939, 1954, 1958 – 1960 | 4 |
Никола Пъдевски | 53 | 85 | 24 | 95½ | 1956 – 1974, 1978 | 11 |
Пейчо Пеев | 8 | 6 | 3 | 11 | 1968, 1972 | 2 |
Владимир Петков | 1 | 0 | 2 | 1 | 2006 | 1 |
Мариян Петров | 3 | 3 | 4 | 4½ | 2002 | 1 |
Милко Попчев | 6 | 7 | 1 | 9½ | 1992, 1998 | 2 |
Любен Попов | 20 | 26 | 10 | 33 | 1962 – 1966, 1970, 1974, 1980 – 1982 | 7 |
Иван Радулов | 45 | 51 | 15 | 70½ | 1968 – 1974, 1978 – 1982, 1986 | 8 |
Юлиян Радулски | 7 | 7 | 2 | 10½ | 2002 – 2004 | 2 |
Семко Семков | 4 | 1 | 4 | 4½ | 1988 | 1 |
Любен Спасов | 9 | 11 | 4 | 14½ | 1974, 1978 – 1980 | 3 |
Васил Спасов | 27 | 44 | 14 | 49 | 1990 – 1998, 2002 – 2006 | 8 |
Никола Спиридонов | 4 | 3 | 2 | 5½ | 1964 | 1 |
Антоанета Стефанова | 2 | 2 | 3 | 3 | 2000 | 1 |
Веселин Топалов | 27 | 19 | 6 | 36½ | 1994 – 2000, 2008 – 2010 | 6 |
Георги Трингов | 60 | 80 | 20 | 100 | 1956 – 1958, 1962 – 1974, 1978 – 1982 | 12 |
Александър Цветков | 12 | 16 | 8 | 20 | 1939, 1954 – 1956 | 3 |
Борис Чаталбашев | 7 | 7 | 4 | 10½ | 1996 – 1998, 2004 | 3 |
Иван Чепаринов | 14 | 13 | 12 | 20½ | 2002 – 2010 | 5 |
Веселин Георгиев отбор на шахматисти с увреден слух |
14 | 12 | 10 | 20 | 2002, 2006 – 2008 | 3 |
- Забележка: През 1962 г. България като домакин участва с два отбора на олимпиадата в Златни пясъци. Във втория отбор (извън класирането) са включени Филип Филипов, Емил Карастойчев, Георги Даскалов, Валентин Богданов, Теодор Чипев и Максим Бурханларски.
Жени
редактиранеИме | Победи | Ремита | Загуби | Точки | Години | Брой Олимпиади |
---|---|---|---|---|---|---|
Силвия Алексиева-Кола | 24 | 20 | 12 | 34 | 1994 – 2002 | 5 |
Павлина Ангелова-Чилингирова | 34 | 23 | 19 | 45,5 | 1980 – 1994 | 8 |
Венка Асенова | 31 | 26 | 14 | 44 | 1957 – 1974, 1978 | 7 |
Румяна Бояджиева-Гочева | 23 | 13 | 14 | 29,5 | 1980 – 1986, 1990 | 5 |
Мария Велчева | 22 | 20 | 19 | 32 | 1996 – 2010 | 8 |
Ива Виденова | 1 | 6 | 3 | 4 | 2010 | 1 |
Маргарита Войска | 65 | 66 | 38 | 98 | 1980 – 2010 | 16 |
Антонина Георгиева-Драгашевич | 15 | 15 | 7 | 22,5 | 1966 – 1974 | 4 |
Емилия Джингарова | 13 | 14 | 10 | 20 | 2000, 2004 – 2008 | 4 |
Антония Иванова | 11 | 11 | 4 | 16,5 | 1957, 1963 | 2 |
Мая Коен | 6 | 3 | 3 | 7.5 | 1992 | 1 |
Величка Крумова | 3 | 7 | 1 | 6,5 | 1978 | 1 |
Татяна Лемачко | 26 | 12 | 11 | 32 | 1974, 1978 – 1982 | 4 |
Адриана Николова | 2 | 6 | 1 | 5 | 2010 | 1 |
Вера Пейчева-Юргенс | 4 | 3 | 4 | 5,5 | 1990 | 1 |
Евгения Пейчева-Хансен | 4 | 3 | 3 | 5,5 | 1988 | 1 |
Елица Раева | 3 | 1 | 3 | 3,5 | 2008 | 1 |
Стефка Савова | 14 | 6 | 9 | 17 | 1984 – 1988 | 3 |
Антоанета Стефанова | 33 | 38 | 13 | 52 | 1992 – 1998, 2002 – 2010 | 9 |
Паунка Тодорова | 1 | 1 | 2 | 1,5 | 1963 | 1 |
Евелина Троянска | 5 | 3 | 6 | 6,5 | 1966 – 1969 | 2 |
Весмина Шикова | 6 | 4 | 4 | 8 | 1972, 1978 | 2 |
Гергана Пейчева | 3 | 5 | 1 | 5,5 | 2022 | 1 |
Български шахматисти печелили индивидуални медали
редактиране- Веселин Топалов – 1994 г. златен медал на 1-ва дъска, 1998 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2000 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2008 г. бронзов медал на 1-ва дъска, 2014 г. златен медал на 1-ва дъска
- Георги Трингов – 1956 г. бронзов медал на 4-та дъска, 1958 г. сребърен медал на 5 дъска, 1968 г. златен медал на 2 дъска, 1978 г. златен медал на 3 дъска
- Александър Делчев – 2008 г. сребърен медал на 4-та дъска
- Евгени Ерменков – 1990 г. бронзов медал на 4-та дъска (състезава се за България), 2004 г. златен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина), 2006 г. сребърен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина)
- Милко Бобоцов – 1964 г. бронзов медал на 3-та дъска
- Здравко Милев – 1956 г. бронзов медал на 6-а дъска, 1964 г. сребърен медал на 5-а дъска
- Иван Радулов – 1968 г. бронзов медал на 5-а дъска
- Владимир Георгиев – 2004 г. сребърен медал на 3-та дъска (състезава се за Македония)
- Венка Асенова – 1966 г. бронзов медал на 1-ва дъска
- Татяна Лемачко – 1974 г. бронзов медал на 1-ва дъска
- Антонина Георгиева – 1969 г. бронзов медал на 3-та дъска
- Маргарита Войска-1984 г. бронзов медал на 1-ва дъска
- Мария Велчева – 2004 г. сребърен медал на 4-та дъска
Шахматни олимпиади за хора с увреден слух
редактиранеМеждународния комитет за тих шах (МКТШ) е организация провеждаща първенства по шахмат за хората с увреден слух. В летописа на шахматната история СГБ има трима шампиони в Олимпиадите на МКТШ – Емил Лулчев, Нешо Мустакерски и Веселин Георгиев.
Източници
редактиране- ↑ Признание за българския шахмат!!![неработеща препратка] посетен на 23.12.2007 г.
- ↑ radar.bg[неработеща препратка]. 2012-09-09
- ↑ sportal.bg[неработеща препратка]
- ↑ btv.bg
- ↑ Chess olympiad 2014, Norway, Tromso – Bulletin round 11 Архив на оригинала от 2014-12-17 в Wayback Machine.. 14.04.2014
- ↑ Китай и Русия с явно превъзходство в Тромсьо Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine.. „Монитор“, 16 август 2014
Литература
редактиране- България на шахматните олимпиади, Николай Ючормански/Николай Минев, изд. Медицина и физкултура, София 1978 г.