Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

Шахматната олимпиада е голямо международно отборно състезание по шахмат. Организира се от ФИДЕ. Първата официална шахматна олимпиада е проведена през 1927 г. в Лондон. Участват само мъже. От 1957 г. се провеждат и олимпиади за жени. Състезанията за мъже са отворени и за жени.

Главната награда е преходна златна купа на Хамилтон-Ръсел и всеки участник от победилия отбор получава златен медал. Всеки мач се провежда на 4 дъски. Съставът на отбора е от 4 основни и 2 резервни шахматисти, до 1950 година и от 2008 г. – 1 резервен. От 1931 г. се провежда редовно 1 път на 2 години по уточнен регламент. Втората световна война 1939 – 1945 г. прекъсва провеждането на олимпиадите и те се възобновяват през 1950 година.

Поради нарастване броя на участниците и увеличаване на организационните разходи по провеждането на състезанието ФИДЕ започва да провежда олимпиадите от 1976 година не по кръговата, а по швейцарската система. В олимпиадите са участвали всички световни шампиони, започвайки от Капабланка, а също така и повечето водещи гросмайстори.

Нарастване на участниците в Шахматните олимпиади
16-те държави, участвали на I Шахматната олимпиада, 1927 г.
На 41-вата Шахматната олимпиада, 2014 г. участват 172 нации.

Най-доброто класиране на българския отбор при мъжете е третото място през 1968 г. в Лугано, Швейцария (състав: Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев с треньор Павел Иванов). Тогава Георги Трингов печели индивидуален златен медал на втора дъска.

Най-доброто класиране при жените е второ място през 1984 г. в Солун, Гърция (състав: Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, Стефка Савова с треньор Румен Ангелов). През 1974 г. в Меделин, Колумбия женския национален отбор печели бронзовите медали (състав: Татяна Лемачко, Венка Асенова, Антонина Георгиева–Драгашевич с треньор Александър Цветков).

През 1999 г. МОК приема шахмата за член на Международното олимпийско движение. Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт на 17 октомври 2007 г.[1]

Шахматната олимпиада в Люцерн, 1982 г.
Символ на VI шахматна олимпиада във Варшава 1935 г. от Йежи Щайфер

Шахматни олимпиади редактиране

Година Поредност Домакин Мъже Жени
  Злато   Сребро   Бронз   Злато   Сребро   Бронз
1927 1 мъже   Лондон   Унгария   Дания   Англия
1928 2 мъже   Хага   Унгария   САЩ   Полша
1930 3 мъже   Хамбург   Полша   Унгария   Германия
1931 4 мъже   Прага   САЩ   Полша   Чехословакия
1933 5 мъже   Фолкстън   САЩ   Чехословакия   Швеция
1935 6 мъже   Варшава   САЩ   Швеция   Полша
1937 7 мъже   Стокхолм   САЩ   Унгария   Полша
1939 8 мъже   Буенос Айрес   Германия   Полша   Естония
1950 9 мъже   Дубровник   Югославия   Аржентина   ФРГ
1952 10 мъже   Хелзинки   СССР   Аржентина   Югославия
1954 11 мъже   Амстердам   СССР   Аржентина   Югославия
1956 12 мъже   Москва   СССР   Югославия 3   Унгария
1957 1 жени   Емен   СССР   Румъния   ГДР
1958 13 мъже   Мюнхен   СССР   Югославия   Аржентина
1960 14 мъже   Лайпциг   СССР   САЩ   Югославия
1962 15 мъже   Златни пясъци   СССР   Югославия   Аржентина
1963 2 жени   Сплит   СССР   Югославия   ГДР
1964 16 мъже   Тел Авив   СССР   Югославия   ФРГ
1966 17 мъже
3 жени
  Хавана
  Оберхаузен
  СССР   САЩ   Унгария
  СССР

  Румъния

  ГДР
1968 18 мъже   Лугано   СССР   Югославия   България
1969 4 жени   Люблин   СССР   Унгария   Чехословакия
1970 19 мъже   Зиген   СССР   Унгария   Югославия
1972 20 мъже
5 жени
  Скопие   СССР   Унгария   Югославия   СССР   Румъния   Унгария
1974 21 мъже
6 жени
  Ница
  Меделин
  СССР   Югославия   САЩ
  СССР

  Румъния

  България
1976 22 мъже
7 жени
  Хайфа 1   САЩ   Холандия   Англия   Израел   Англия 3   Испания
1978 23 мъже
8 жени
  Буенос Айрес   Унгария   СССР   САЩ   СССР   Унгария   ГДР
1980 24 мъже
9 жени
  Ла Валета   СССР 3   Унгария   Югославия   СССР   Унгария   Полша
1982 25 мъже
10 жени
  Люцерн   СССР   Чехословакия   САЩ   СССР   Румъния   Унгария
1984 26 мъже
11 жени
  Солун   СССР   Англия   САЩ   СССР   България   Румъния
1986 27 мъже
12 жени
  Дубай   СССР   Англия   САЩ   СССР   Унгария   Румъния
1988 28 мъже
13 жени
  Солун   СССР   Англия 3   Холандия   Унгария   СССР   Югославия
1990 29 мъже
14 жени
  Нови Сад   СССР   САЩ 3   Англия   Унгария 3   СССР   Китай
1992 30 мъже
15 жени
  Манила   Русия   Узбекистан   Армения   Грузия   Украйна   Китай
1994 31 мъже
16 жени
  Москва   Русия „А“   Босна и Херцеговина   Русия „Б“   Грузия   Унгария   Китай
1996 32 мъже
17 жени
  Ереван   Русия   Украйна   САЩ   Грузия   Китай 3   Русия
1998 33 мъже
18 жени
  Елиста   Русия „А“   САЩ   Украйна   Китай   3 Русия „А“   Грузия
2000 34 мъже
19 жени
  Истанбул   Русия   Германия   Украйна   Китай   Грузия   Русия
2002 35 мъже
20 жени
  Блед   Русия   Унгария   Армения   Китай   Русия   Полша
2004 36 мъже
21 жени
  Калвия   Украйна   Русия 3   Армения   Китай   САЩ   Русия
2006 37 мъже
22 жени
  Торино   Армения   Китай   САЩ   Украйна   Русия   Китай
2008 38 мъже
23 жени
  Дрезден   Армения   Израел   САЩ   3 Грузия   Украйна   САЩ
2010 39 мъже
24 жени
  Ханти Мансийск   Украйна   Русия 1   Израел   Русия 1   Китай   Грузия
2012 40 мъже
25 жени
  Истанбул   Армения 3   Русия   Украйна   Русия 3   Китай   Украйна
2014 41 мъже
26 жени
  Тромсьо   Китай   Унгария 3   Индия   Русия   Китай 3   Украйна
2016 42 мъже
27 жени
  Баку   САЩ 3   Украйна   Русия   Китай   Полша 3   Украйна
2018 43 мъже
28 жени
  Батуми   Китай 3   САЩ 3   Русия   Китай 3   Украйна   Грузия
2022 44 мъже
29 жени
  Ченай 2   3 Узбекистан   Армения   Индия   3 Украйна   Грузия   Индия
2024 45 мъже
30 жени
  Будапеща
2026 46 мъже
31 жени
  Ташкент

[2][3][4][5][6]

1 През 1976 г. голям брой държави от цял свят не участват в Олимпиадата в Хайфа в знак на бойкот поради военните действия на Израел срещу арабски страни. Повечето от тях си организират отделна „антиизраелска“ олимпиада в Либия. Съветският съюз и източноевропейските страни не участват и в двете олимпиади.
2 Събитието през 2022 г. първоначално е планирано да се проведе в Минск, Беларус, но е пренасрочено за Москва, която първоначално е трябвало да бъде домакин на Олимпиадата през 2020 г., отменена поради пандемията от Ковид-19. Въпреки това, през февруари 2022 г., още в началото на военния конфликт между Русия и Украйна, ФИДЕ прави изявление, че турнирът няма да се проведе в Москва и ще бъде преместен в Ченай, Индия.
3 Отборът има равен брой точки със следващия и е класиран по допълнителни показатели.

Неофициални олимпиади редактиране

1. Чехословакия. 2. Унгария. 3. Швейцария.
1. Унгария. 2. Кралство Югославия. 3. Румъния.
1. Унгария. 2. Полша. 3. Германия.
:България взима участие в състезанието, като се класира на последното 21 място. В отбора са включени: Георги Гешев, Александър Цветков, Димитър Данчев, Александър Кипров, Найден Войнов, Юрий Тошев, Жак Франсез, Хайнрих Макс, Андрей Малчев и Фердинанд Хоринек.
  • Триполи, Либия 1976 г. Участват 34 страни от Африка, Азия, Латинска Америка и Европа (Италия, Португалия и Турция), които са бойкотирали олимпиадата в Израел. Класиране:
1. Салвадор. 2. Тунис. 3. Пакистан.
  • Виртуална, 2020 г. Провежда се кореспондентно заради пандемията от Ковид-19 със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
1-2. Русия и Индия. 3-4. Полша и САЩ.
  • Виртуална в Китай, 2021 г. Провежда се дистанционно заради пандемията от Ковид със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
1. Русия. 2. САЩ. 3-4. Китай и Индия.

Награда Гаприндашвили редактиране

Трофеят е кръстен на бившата световна шампионка за жени Нона Гаприндашвили (1961–1978) и е създаден от ФИДЕ през 1997 г. Наградата се присъжда на нацията, която има най-висок общ брой мач точки в открития и женския турнири на олимпиадата, взети заедно. Има характер на трофей за комплексен олимпийски шампион.

Година Нация
1998   Русия
2000
2002
2004
2006   Китай
2008   Украйна
2010   Русия
2012
2014   Китай
2016   Украйна
2018   Китай
2022   Индия

Български шахматисти участвали на шахматни олимпиади редактиране

Мъже редактиране

Име Победи Ремита Загуби Точки Години Брой
Олимпиади
Богомил Андонов 4 3 1 1986 1
Киприан Бербатов 3 3 2 2010 1
Радко Бобеков 5 1 5 1954 1
Милко Бобоцов 42 65 17 74½ 1954, 1958 – 1960, 1964 – 1972 8
Саркис Бохосян 0 0 0 0 1972 1
Петър Великов 10 20 4 20 1982 – 1986, 1990 4
Петър Генов 0 3 1 2002 1
Кирил Георгиев 51 65 23 83½ 1984 – 2000, 2004 – 2010 13
Крум Георгиев 18 23 10 29½ 1980, 1986 – 1992, 2000 6
Владимир Георгиев 5 4 2 7 1996 1
Йордан Григоров 0 2 1 1 1984 1
Александър Делчев 36 34 12 55 1994, 2000 – 2012 8
Владимир Димитров 6 3 5 1994 – 1996 2
Димитър Дончев 7 8 4 11 1982, 1988 2
Евгени Ерменков 16 30 11 31 1978 – 1980, 1984, 1990 – 1992 5
Венцислав Инкьов 19 21 14 29½ 1978, 1982 – 1990 6
Валентин Йотов 8 5 2 2006 – 2008 2
Михаил Кантарджиев 8 1 2 1939 1
Емил Карастойчев 3 3 3 1939 1
Александър Кипров 2 7 4 1939 1
Нино Киров 7 8 2 11 1974, 1984 2
Атанас Коларов 22 27 10 35½ 1956, 1960 – 1962, 1966 – 1970 6
Атанас Колев 8 15 8 15½ 1992 – 1994, 1998 – 2000 4
Валентин Луков 3 2 2 4 1988 1
Здравко Милев 28 36 14 46 1954 – 1964 6
Николай Минев 21 45 18 43½ 1954 – 1962, 1966 6
Олег Нейкирх 12 20 17 22 1939, 1954, 1958 – 1960 4
Никола Пъдевски 53 85 24 95½ 1956 – 1974, 1978 11
Пейчо Пеев 8 6 3 11 1968, 1972 2
Владимир Петков 1 0 2 1 2006 1
Мариян Петров 3 3 4 2002 1
Милко Попчев 6 7 1 1992, 1998 2
Любен Попов 20 26 10 33 1962 – 1966, 1970, 1974, 1980 – 1982 7
Иван Радулов 45 51 15 70½ 1968 – 1974, 1978 – 1982, 1986 8
Юлиян Радулски 7 7 2 10½ 2002 – 2004 2
Семко Семков 4 1 4 1988 1
Любен Спасов 9 11 4 14½ 1974, 1978 – 1980 3
Васил Спасов 27 44 14 49 1990 – 1998, 2002 – 2006 8
Никола Спиридонов 4 3 2 1964 1
Антоанета Стефанова 2 2 3 3 2000 1
Веселин Топалов 27 19 6 36½ 1994 – 2000, 2008 – 2010 6
Георги Трингов 60 80 20 100 1956 – 1958, 1962 – 1974, 1978 – 1982 12
Александър Цветков 12 16 8 20 1939, 1954 – 1956 3
Борис Чаталбашев 7 7 4 10½ 1996 – 1998, 2004 3
Иван Чепаринов 14 13 12 20½ 2002 – 2010 5
Веселин Георгиев
отбор на шахматисти с увреден слух
14 12 10 20 2002, 2006 – 2008 3

Жени редактиране

Име Победи Ремита Загуби Точки Години Брой
Олимпиади
Силвия Алексиева-Кола 24 20 12 34 1994 – 2002 5
Павлина Ангелова-Чилингирова 34 23 19 45,5 1980 – 1994 8
Венка Асенова 31 26 14 44 1957 – 1974, 1978 7
Румяна Бояджиева-Гочева 23 13 14 29,5 1980 – 1986, 1990 5
Мария Велчева 22 20 19 32 1996 – 2010 8
Ива Виденова 1 6 3 4 2010 1
Маргарита Войска 65 66 38 98 1980 – 2010 16
Антонина Георгиева-Драгашевич 15 15 7 22,5 1966 – 1974 4
Емилия Джингарова 13 14 10 20 2000, 2004 – 2008 4
Антония Иванова 11 11 4 16,5 1957, 1963 2
Мая Коен 6 3 3 7.5 1992 1
Величка Крумова 3 7 1 6,5 1978 1
Татяна Лемачко 26 12 11 32 1974, 1978 – 1982 4
Адриана Николова 2 6 1 5 2010 1
Вера Пейчева-Юргенс 4 3 4 5,5 1990 1
Евгения Пейчева-Хансен 4 3 3 5,5 1988 1
Елица Раева 3 1 3 3,5 2008 1
Стефка Савова 14 6 9 17 1984 – 1988 3
Антоанета Стефанова 33 38 13 52 1992 – 1998, 2002 – 2010 9
Паунка Тодорова 1 1 2 1,5 1963 1
Евелина Троянска 5 3 6 6,5 1966 – 1969 2
Весмина Шикова 6 4 4 8 1972, 1978 2
Гергана Пейчева 3 5 1 5,5 2022 1

Български шахматисти печелили индивидуални медали редактиране

  • Веселин Топалов – 1994 г. златен медал на 1-ва дъска, 1998 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2000 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2008 г. бронзов медал на 1-ва дъска, 2014 г. златен медал на 1-ва дъска
  • Георги Трингов – 1956 г. бронзов медал на 4-та дъска, 1958 г. сребърен медал на 5 дъска, 1968 г. златен медал на 2 дъска, 1978 г. златен медал на 3 дъска
  • Александър Делчев – 2008 г. сребърен медал на 4-та дъска
  • Евгени Ерменков – 1990 г. бронзов медал на 4-та дъска (състезава се за България), 2004 г. златен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина), 2006 г. сребърен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина)
  • Милко Бобоцов – 1964 г. бронзов медал на 3-та дъска
  • Здравко Милев – 1956 г. бронзов медал на 6-а дъска, 1964 г. сребърен медал на 5-а дъска
  • Иван Радулов – 1968 г. бронзов медал на 5-а дъска
  • Владимир Георгиев – 2004 г. сребърен медал на 3-та дъска (състезава се за Македония)
  • Венка Асенова – 1966 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Татяна Лемачко – 1974 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Антонина Георгиева – 1969 г. бронзов медал на 3-та дъска
  • Маргарита Войска-1984 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Мария Велчева – 2004 г. сребърен медал на 4-та дъска

Шахматни олимпиади за хора с увреден слух редактиране

Международния комитет за тих шах (МКТШ) е организация провеждаща първенства по шахмат за хората с увреден слух. В летописа на шахматната история СГБ има трима шампиони в Олимпиадите на МКТШ – Емил Лулчев, Нешо Мустакерски и Веселин Георгиев.

Източници редактиране

Литература редактиране

  • България на шахматните олимпиади, Николай Ючормански/Николай Минев, изд. Медицина и физкултура, София 1978 г.

Външни препратки редактиране