Воден нощник

вид бозайник

Водният нощник (Myotis daubentonii) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в голяма част от Евразия от Британските острови до Камчатка, Япония, Южен Китай и Асам. В България се среща рядко, главно в планински местности.[2]

Воден нощник
Myotis daubentoni01.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Воден нощник (M. daubentonii)
Научно наименование
Kuhl, 1817 г.
Разпространение
Mapa Myotis daubentonii.png
Воден нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Myotis daubentonii е наречен на френския естественик Луи-Жан-Мари Добантон.

Илюстрация на воден нощник
(худ. Едуард Шмит, Brehms Tierleben, 1927)

Водният нощник е сравнително дребен, с маса 7-14 g, дължина на тялото с главата 42-55 mm и размах на крилете 250-275 mm. Гърбът е тъмнокафяв, понякога с червен оттенък, а коремът е сивкав. Муцуната е тъмна, а ушите и летателните мембрани - кафява. Има най-късите уши сред нощниците, срещащи се в Европа. Крилата са сравнително широки, а опашката се подава с около 3 mm извън летателната мембрана.[2]

Водният нощник живее в гористи местности, най-често в близост до водоеми. През лятото живее в разнородни убежища – хралупи на дървета, подпокривни пространства, пещери, дори под мостове. Зимува в пещери или скални пукнатини. Летните размножителни колонии наброяват от 20 до 200 екземпляра. Копулацията протича през есента и зимата, като женските раждат по едно малко през юни-юли. Продължителността на живота е около 20 години.[2]

При полет водният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Полетът е бърз и ловък, 5-40 см от повърхността на водата. Улавя насекомите с краката си или опашната мембрана от водната повърхност. Храни се с нощни пеперуди, Diptera, листни въшки, Hymenoptera и други насекоми. [3] Най-често ловува на малки групи или по двойки, като по време на лов може да се отдалечи на 6-10 km от жилището си.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Myotis daubentonii (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 223-227.
  3. Myotis daubentonii - Science for Nature Foundation