Отваря главното меню
Българското военно министерство през 1920-1930-те години

Министерството на отбраната е правителствен орган, част от изпълнителната власт (кабинета) на дадена суверенна държава, който осъществява държавната политика в областта на ръководството на въоръжените сили (сухопътни, военноморски и военновъздушни) в мирно време и по време на война. Ръководи се от министъра на отбраната.

ИсторияРедактиране

Министерството на отбраната води началото си от предходното Министерство на войната или Военно министерство и контролира всички отрасли на армията. Преди началото на Втората световна война повечето „Военни министерства“ са армейски, докато Военноморските и Военновъздушните сили – два отделни отрасли. Така армията се ръководи от министерството, а отделните отрасли на ВВС и ВМС от главнокомандващи офицери. През 1953 г. руснаците създават „Министерството на Военноморските сили“ успоредно с това на „войната“.

В днешно време отраслите на въоръжените сили са обединени в едно общо ведмонство, с цел осигуряване на „цялостната отбрана“, а името „войната“ е преименувано на „отбраната“. Според източници в Индия „името Военно министерство се посреща нежелателено, в смисъл, че понятието има агресивен аспект, който е несъвместим с индийските традиции[1].

Министерства на отбраната по страниРедактиране

именувани като „Министерство на отбранта“Редактиране

именувани като „Министерство на войната“ или „Военно министерство“Редактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ((en)) Nagendra Singh, The theory of force and organisation of defence in Indian constitutional history: from earliest times to 1947 (1969), с. 253.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ministry of Defence“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.