Войната в Донбас (наричана също Война в Източна Украйна) е въоръжен конфликт в географската област Донбас в източната част на Украйна.

Война в Донбас
Руско-украинска война
Протест в Донецк, април 2014 г.
Протест в Донецк, април 2014 г.
Информация
Период 6 април 2014 – понастоящем
Място Донбас
Резултат
  • Проруските и сепаратиските сили взимат контрол над Донецка и Луганска област
  • Полет 17 на Малайзия Еърлайнс е свален, загиват всички 298 пътници
  • На 5 септември 2014 г. е подписан Минският протокол за прекратяване на огъня
  • Създадени са Донецка народна република и Луганска народна република, де факто под руска администрация
  • Минск 2 за прекратяване на огъня влиза в сила от 15 февруари 2015 г.; ДНР и ЛНР превземат Дебалцево
  • Подновени са преговорите за влизане в сила на Минск 2
Територия Източна Украйна
Страни в конфликта

 Украйна

Луганска народна република
Донецка народна република
 Русия
Командири и лидери
Украйна Петро Порошенко
Украйна Арсений Яценюк
Украйна Валери Гелетей
Украйна Дмитро Ярош
Украйна Андрей Билетский
Други
  • Юрий Береза
  • Семьон Семенченко
Русия Владимир Путин
Александър Захарченко
Денис Пушилин
Игор Плотницки
Генадий Ципкалов
Други
  • Павел Губарев
  • Владимир Антюфеев
  • Игор Безлер
  • Владимир Кономов
  • Игор Гиркин
  • Александър Ходаковски
  • Сергей Петровский
  • Арсений Павлов
  • Михаил Толстих
  • Алексей Мозговой
  • Андрей Патрушев
Сили
  • Въоръжени сили на Украйна: 64 000 – 69 000 войници
  • Министерството на вътрешните работи
    • Батальон „Азов“
    • Батальон „Отечество“
    • Батальон „Днипро“
    • Батальон „Донбас“
    • Батальон „Полтава“
    • Батальон „Донецк-1“
    • Батальон „Донецк-2“
    • Батальон „Киев-1“
    • Батальон „Киев-2“
    • Батальон „Луганск-1“
    • Батальон „Харков-1“
    • Батальон „Харков-2“
    • Батальон „Херсон“

Десен сектор Доброволци от:

Подкрепа от:

  • Новорусия: 40 000 – 45 000 бойци
  • Донецка народна република
    • Народно опълчение на Донбас
      • Руска православна армия
      • Батальон „Восток“
      • Батальон „Оплот“
      • Батальон „Калмиус“
      • Батальон „Спарта“
      • Батальон „Сомалия“
  • Луганска народна република
    • Югоизточната армия
    • Велика Донска армия
    • Батальон „Призрак“
    • Батальон „Заря“

Доброволци от:

Жертви и загуби

4619 убити
70 изчезнали
9500 – 10 500 ранени

5785 убити
12 500 – 13 500 ранени

Общи загуби
3393 убити цивилни (349 през 2016 – 2021 г.)
около 13 000 убити и 29 000 – 31 000 ранени
Война в Донбас в Общомедия

Конфликтът се разгаря през есента и зимата на 2013 г., когато се провеждат серия от мирни акции в подкрепа на асоциацията на Украйна към ЕС. Дотогава проруският президент на страната Янукович води колеблива политика, балансирайки между Русия, с която Украйна е свързана с дълбоки исторически, стопански и чисто човешки връзки, от една страна, и Европейския съюз, към който украинците отправят надеждите си за по-добро бъдеще, от друга.

Многолюдните протести в Киев са активно подкрепяни от Европа и САЩ. Майдана събира посланиците на САЩ, Франция, Испания, Германия, Дания; Американският помощник държавен секретар Виктория Нюланд; Върховният представител на ЕС Катрин Ащън; Американските сенатори – Крис Mърфи и Джон Маккейн; Германският външен министър Гидо Вестервеле; Холандският външен министър Франс Тимерманс; Литовският външен министър Линас Линкявичюс; Председателя на Сейма на Литва Лорета Граужинен.

Напрежението на площадите се покачва и прераства във въоръжени кървави стълкновения между привържениците на Евромайдана и органите на реда. Задълбочилият се конфликт води до намеса на Европа чрез външните министри на Полша, Германия и Франция, които посредничат между опозицията и президента Янукович за подписването на 21 февруари 2014 г. на „Съглашение за регулиране на политическата криза в Украйна“.

Споразумението е нарушено часове след подписването му. Президентът Янукович изтегля органите на реда и напуска Киев, а по-късно и страната, като търси убежище в Русия,[1] докато опозицията завзема правителствените учреждения в Киев и в редица областни центрове. Антиправителствените акции са особено ожесточени и масови в западните части на страната, като повсеместно са съпроводени от насилие. Ударната сила на Евромайдана са няколко радикални националистически формирования като „Пра́вий се́ктор“ и „Свобода“.[2]

На този фон източните провинции се обявяват срещу смяната на властта и в тях също започват да се провеждат масови демонстрации. Активисти завземат здания на местната и държавната власт в Луганск както и в други по-малки населени места. В Донецк и Харков се обявяват сепаратистки републики. Оформя се противопоставяне на проруски области, от една страна, граничещи непосредствено с Руската федерация, които отказват да признаят новата власт и Киев, от друга, който не приема неподчинението и изпраща редовна войска, за да потуши бунта им.

При оценката на конфликта е важно да се отбележат няколко важни факта, а именно; Донбас е индустриално високоразвит регион на Украйна, със значителни ресурси, както материални, така и човешки. На териториите, контролирани от самопровъзгласилите се републики Луганска народна република и Донецка народна република, живеят около 3,8 милиона души, преобладаващата част от които са руско говорещи. Границата им с Руската федерация е отворена, което позволява те да получават неограничена помощ от страна на Русия.

Въоръженият сблъсък се превръща в същинска война. И двете воюващи страни използват тежко въоръжение, включително танкове и артилерия. Обстрелват се села и градове. Западните квартали на Донецк се намират в непосредствена близост до линията на фронта, поради което са подложени на редовен артилерийски обстрел. Загиналите сред мирното население надхвърлят 2000 души, а ранените са между 6 и 7 хиляди. Според ООН в доклада на Върховния комисар по правата на човека се обявява, че към декември 2016 г. общият брой на жертвите на въоръжения конфликт достига 9758 убити с повече от 22 хиляди ранени.[3]

Във войната има няколко по-значителни сражения, но въпреки това никоя от страните не успява да постигне надмощие.

Международната общност прави няколко опита за овладяване на конфликта, като освен всичко друго са организирани срещи в Минск, Беларус за намаляване на напрежението.

През септември 2014 година се подписва протокол за спиране на огъня, който има кратковременен ефект и конфликтът се разгаря отново. Няколко месеца по-късно се провежда нова среща на най-високо ниво в така наречения „нормандски формат“ – с ръководителите на Франция, Германия, Русия и Украйна и представители на Луганската народна република и Донецката народна република, на която се подписват „Минските споразумения“, които стават основа за бъдещото мирно разрешаване на конфликта.

Въпреки споразуменията, нарушенията им и от двете страни са многобройни, като бойните действия продължават с променлива интензивност.

Отделен епизод на противопоставянето е анексията на Крим от Русия, през пролетта на 2014 година. Пред лицето на насилието в Украйна, там също се надига съпротивително движение на проруски сили, които са извънредно силни предвид обективните исторически връзки между полуострова и Русия. Много важно обстоятелство, е фактът, че Крим има статут на автономна република със самостоятелен парламент и правителство в състава на Украйна. Следва навлизането на руски войски и окупацията на полуострова. Това позволява парламентът на Крим да вземе решение за провеждане на референдум за отделяне на Крим от Украйна. Референдумът се провежда на 16 март 2014 година и бива подкрепен от 95,5% от населението. Референдумът обаче е обявен от международната общност за незаконен и нарущаващ международните споразумения.[4] Множество нарушения също така са установени при гласуването на референдума, сред които и тайната на вота.[5]

СраженияРедактиране

 
Ситуацията към януари 2016 г.: в розово и червено са териториите, контролирани от ДНР и ЛНР; в жълто и синьо са териториите, контролирани от правителството; в оранжево са местата на сражения
  • Обсадата на Славянск (12 април – 5 юли 2014 г.)
    • Победа за Украйна; Украинската армия тръгва към Донецк.
  • Битка при Краматорск (12 април – 5 юли 2014 г.)
    • Победа за Украйна
  • Първа битка при Мариупол (6 май – 14 юни 2014 г.)
    • Победа за Украйна
    • Мариупол става временно столица на Донецката област.
  • Засада при Волноваха (22 май 2014 г.)
    • Победа за Донецката република
  • Първа битка при Донецкото летище (26 – 27 май 2014 г.)
    • Победа за Украйна
  • Артилерийско нападение на Донецк,
    • Не е ясно кой е извършителят; отношенията между Украйна и Русия се влошават
  • Битка за Саур Могила (16 юли – 26 август 2014 г.)
    • Първоначално победа за Украйна, последвана от решителна победа на Донецката република.
  • Битка при Иловайск (10 август – 2 септември 2014 г.)
    • Победа за Донецката република
    • Украинските сили са обкръжени в Иловайск
    • Разгром на батальон „Айдар“
  • Битка за Новоазовск (25 – 28 август 2014 г.)
    • Победа за Донецката република
    • Бунтовниците започват офанзива срещу Мариупол.
  • Втора битка за Мариупол (4 – 8 септември 2014 г.)
    • Минското примирие прекратява битката.
  • Втора битка при Донецкото летище (28 октомври 2014 г. – 21 януари 2015 г.)
    • Ожесточената съпротива на малобройните украински части им дава наименованието „киборги“.
    • Украинските сили са обкръжени и разбити през януари след решителна офанзива.
  • Трета битка за Мариупол (24 януари 2015 г. )

БележкиРедактиране

  1. В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана.... // www.trt.net.tr. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  2. Всеукраинско обединение „Свобода“
  3. Statement of the High Commissioner for Human Rights on cooperation and assistance to Ukraine in the field of human rights.
  4. След референдума в Крим. // Българска национална телевизия, 17 март 2014 г. Посетен на 27 февруари 2022 г.
  5. 95,5% от гласувалите в Крим избраха Русия. // Вести, 16 март 2014 г. Посетен на 27 февруари 2022 г.