Уикипедия

Виктор Янукович

украински политик

Вѝктор Фѐдорович Януко̀вич (на украински: Віктор Федорович Янукович) е украински проруски политик и президент на Украйна от 25 февруари 2010 година до 22 февруари 2014 година, бивш лидер на украинската проруска Партия на регионите (2003 – 2010), 2 пъти министър-председател на страната, председател на Украинския олимпийски комитет (2002 – 2005).[3][4]

Виктор Янукович
Віктор Федорович Янукович
украински политик
Viktor Yanukovych official portrait.jpg
Роден
9 юли 1950 г. (72 г.)
Религияправославие
НационалностFlag of Ukraine.svg Украйна
Политика
ПартияКПСС (1980 – 1991)[1]
ПР (1997 – )
4-ти президент на Украйна
25 февруари 2010 – 22 февруари 2014[2]
Семейство
СъпругаЛюдмила Янукович
Деца2
ПодписViktor Yanukovych signature.svg
Уебсайт
Виктор Янукович в Общомедия

На президентските избори през януари 2010 г. Янукович стига до втори тур, като се изправя срещу Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете той става първият пряко избран президент в историята на Украйна, спечелил изборите с по-малко от 50% от гласовете. След масови протести, започнали през ноември 2013 (Евромайдан) властта в Украйна е сменена през февруари 2014 г., с наречената по-късно Революция на достойнството, и Янукович бяга в Русия.

На 24 януари 2019 г. той е признат за виновен в държавна измяна, подпомагане и поддръжка на агресивна война, за която е осъден на 13 години затвор.[5] Решението е потвърдено от Апелационния и от Върховния съд на Украйна.[6]

БиографияРедактиране

Роден е на 9 юли 1950 г. в село Жукивка, близо до Енакиево, Украинска ССР.[7] Има руски, полски и беларуски корени. Майка му – медицинска сестра, от руски произход, почива през 1952 г. Баща му е локомотивен машинист, родом от Витебска област, Беларус.[8] Когато е тийнейджър, губи баща си и е отгледан от баба си – полякиня.

Янукович е осъждан два пъти. През 1967 г. получава присъда от три години затвор за грабеж, която е намалена на 18 месеца като част от амнистията по повод честването на 50 години от Октомврийската революция. Втората му присъда е от 1970 г. за „нанасяне на средни телесни повреди“ и е две години лишаване от свобода.

През 1973 г. задочно завършва Енакиевския минен техникум (след средно училище), а през 1980 г. завършва задочно Донецкия политехнически институт със специалност „инженер-механик“. През 2001 г. се дипломира в Украинската академия за външна търговия с магистърска степен по „Международно право“. Член е на Академията на икономическите науки в Украйна, доктор на икономическите науки, професор.

Янукович работи в Енакиевския металургичен комбинат. Женен е за Людмила Янукович, с която се запознава през 1969 г. в металургичния комбинат. Имат двама синове – Александър и Виктор (съпредседател на Партията на регионите).

Политическа кариераРедактиране

Министър-председателРедактиране

На 21 ноември 2002 г. Янукович встъпва в длъжността министър-председател на Украйна, назначен от президента Леонид Кучма и одобрен с 234 гласа във Върховната рада. Под влиянието на Янукович правителството обръща по-голямо внимание на въгледобивната промишленост. Външната му политика е насочена към сближаване с Русия, но въпреки това подкрепя украинското членство в ЕС.

Президентска кампания, 2004 г.Редактиране

През 2004 г. Янукович участва в спорните президентски избори като кандидат на Партията на регионите. Поддръжниците му са от южните и източните региони на Украйна, които приветстват близките връзки с Русия. На първия тур от изборите, състоял се на 31 октомври, Янукович печели второ място с 39,3% – след опозиционния лидер Виктор Юшченко, който получава 39,8% от гласовете. тъй като печелят под 50% от вота, двамата се явяват на втори тур.

На трето място, с 5,82%, е социалистическата партия на Олександър Мороз, лидер на движението анти-Кучма и противник на опитите на Украйна за присъединяване към НАТО. На четвърто място е комунистическата партия на Петро Симоненко с 4,97%. На пето място застава прогресивната социалистка Наталия Витренко с 1,53%. За втория тур Витренко подкрепя Янукович, а Мороз – Юшченко. Симоненко остава неутрален, въпреки това Юшченко е фаворит за победата. Първоначално Янукович е обявен за победител, но законността на изборите е поставена под съмнение от много украинци, международни организации и чужди правителства. Впоследствие Върховният съд на Украйна анулира втория тур на изборите и на балотажа Янукович губи от Юшченко с 44,2% на 51,9% от гласовете.

Поради вота на недоверие от страна на парламента на Украйна Янукович се оттегля от поста си на министър-председател. След загубата на изборите през 2004 г. Янукович той застава начело на опозицията срещу правителството на Тимошенко, съставено от Нашата Украйна на Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ) и Социалистическата партия на Олександър Мороз.

Парламентарни избори 2006 и 2007 г.Редактиране

 
Президентът на Русия Владимир Путин на среща с премиера Янукович по време на визитата му в Киев (22 декември 2006 г.)

Партията на Регионите на Виктор Янукович печели украинските парламентарни избори през 2006 г. Тези избори променят лика на правителството поради конституционните промени, влезли в сила от 1 януари 2006 г., съгласно които министър-председателят и кабинетът му се назначават от парламента.

Янукович предлага поста на говорител на Мороз, което му позволява да установи ново правителство със Социалистическата партия и с Комунистическата партия на Петро Симоненко. Правомощията на президента остават непроменени в областта на външните работи и отбраната и това задължава Янукович да не се намесва в прозападните амбиции на президента.

На 25 май 2007 г. Янукович е назначен за председател на Общността на независимите държави.

ПрезидентствоРедактиране

През 2009 г. Янукович съобщава намерението си да се кандидатира за следващите президентски избори. Кандидатурата му е подкрепена от Партията на регионите и по-късно от Млада партия на Украйна. След избирането му за президент (побеждава във втори тур с 48,95%) на 3 март 2010 г. прекратява членството си в Партията на регионите, както е задължен по конституция, и предава лидерството на партията и парламентарната група на Микола Азаров.

След тримесечните протести на Евромайдана в Украйна, които завършват с разстрели на протестиращите от специалните части на милицията, поради страх от затвор президентът на Украйна Виктор Янукович бяга в Русия.

Вътрешна политикаРедактиране

По време на срещата за ядрена сигурност през 2010 г. Янукович съобщава, че Украйна ще се откаже от 90 кг. запаси от високо обогатен уран и ще пренасочи изследователските си реактори от работа с високо обогатен уран към работа с ниско обогатен уран. Като срок за постигане на поставените цели обявява 2012 г.

На 21 април 2010 г. в Харков Янукович се среща с руския президент Дмитрий Медведев. Двамата подписват споразумение за доставка на природен газ в замяна на удължен достъп до морските бази на Украйна. Според Янукович това е единственият начин да се запази нисък бюджетният дефицит, каквото е изискването на Международния валутен фонд, докато защитава пенсионерите и минималните заплати.

През декември Янукович започва административна реформа, която цели намаляването на броя на държавните служители. Това е част от пакет от реформи, целящи дълбока и всестранна модернизация на Украйна.

Външна политикаРедактиране

 
Янукович с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, 2 юли 2010
 
Янукович с президента на Полша Бронислав Коморовски, 3 февруари 2011

Според Янукович приоритет във външната му политика е европейската интеграция, докато подобрява отношенията с Русия.

Първата чуждестранна визита на Янукович е до Брюксел за среща с президента на Европейският съвет Херман Ван Ромпой. На срещата заявява, че няма промяна в статуса на Украйна в програмата за разширение на НАТО.

По време на втората си чуждестранна визита в Москва през март изявява желанието си за прекратяване на годините на ожесточеност с Русия. В знак на добрите си намерения прави компромис относно Бъдещето на руския флот на Черно море, който води до Споразумението от април 2010 г. Янукович също заявява, че Украйна ще остане европейски необвързана страна, що се отнася до НАТО. Скоро след това и президентът Медведев, и министър-председателят Владимир Путин обявяват, че забелязват подобрение в отношенията с Украйна.

На 22 ноември 2010 г. Европейският съвет и Украйна провъзгласяват „план за действие за Украйна към установяването на безвизов режим за кратък престой“. През май 2011 г. Янукович заявява, че се стреми към присъединяване на Украйна към ЕС.

Политически позицииРедактиране

Според Янукович стратегическата цел на Украйна остава интеграцията в ЕС с балансирана политика за опазване на националните интереси както на изток, така и на запад. Той вижда Украйна като неутрална държава, която ще стане част от колективна отбранителна система, заедно с ЕС, НАТО и Русия. Приема отношенията с НАТО като партньорство, без което не може, но не се стреми към влизане в НАТО или Организация на Договора за колективна сигурност.

Относно ЕС Янукович иска да създаде зона за свободна търговия и безвизово пътуване между Украйна и страните членки на ЕС.

Отношенията между Украйна и Русия относно газовия сектор трябва да се водят от правилата на пазара. Янукович иска да инициира среща за обсъждане на неотложните въпроси, свързани с газа. Тази среща се развива благоприятно с подписването на Споразумението за доставка на природен газ от април 2010 г. Прави още две обещания, свързани със създаването на консорциум, който да позволи на Русия да използва украинската мрежа за транспортиране на газ и да помогне при изграждането на тръбопровода Южен поток, които все още чакат да бъдат изпълнени.

Янукович заявява, че негова „цел и мечта“ е да види Украйна обединена, въпреки че според него границите между източната и западната част на страната вече не съществуват. Той е недоволен от демографското състояние на страната и се надява да увеличи раждаемостта като подобри икономическата ситуация. Също така смята да създаде условия за завръщането на мигриралите работници в Украйна.

Чуждестранни ордени и медалиРедактиране

Почетни звания и степениРедактиране

Почетни докторатиРедактиране

  • Почетен доктор на Одеската национална юридическа академия (2007)[21].
  • Почетен доктор на Донецкия национален технически университет[22].

Почетен гражданинРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Инфраструктура промышленного региона: теория, практика, перспективы (1999).
  • Год в оппозиции. В политике не бывает окончательных побед и поражений (2006).
  • …И год при власти. От кризиса – к экономическому росту (2007).
  • Как Украине дальше жить (2008).
  • Преодолеть путь (2010).
  • Opportunity Ukraine. Wien: Mandelbaum Verlag, 2011.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Yanokovich, Viktor. // Lenta.ru, 13 юни 2009. Посетен на 25 февруари 2010. (на руски)
  2. ↑ Постанова про усунення і результати голосування по ній на сайті верховної ради України
  3. ↑ Янукович, Виктор – Президент Украины. // Лента.ру. (на руски)
  4. ↑ Виктор Янукович — биография. // Лента.ру. Архивиран от оригинала на 2014-12-16. Посетен на 2013-07-06. (на руски)
  5. ↑ unian.ua
  6. ↑ Верховный Суд подтвердил 13 лет тюрьмы для Януковича за госпредательство. // Украинская правда, 2021-12-06. Посетен на 2022-03-21. (на руски)
  7. ↑ Биография Виктора Януковича. // ya2006.com.ua, 2011-01-31. Посетен на 2022-03-21.
  8. ↑ Корни политиков: атаман из Хоружевки и Кужель-Долгорукая. // Сегодня Украина, 2009-05-14. Посетен на 2022-03-21.
  9. ↑ ОРДЕН ПОЧЕСНОГО ЛЕГІОНУ НАСТІЛЬКИ ЗНЕЦІНИВСЯ, ЩО ЙОГО ДАЮТЬ ВСЯКИМ СУМНІВНИМ ОСОБАМ. // Посетен на March 25, 2022.
  10. ↑ Президент Монголії нагородив Януковича орденом Дорогоцінного жезла. // Українські новини, 30.06.2011. Архивиран от оригинала на 15 ноември 2012. Посетен на 30 юни 2011.
  11. ↑ Պաշտոնական. Շարունակվում է Ս.Սարգսյանի այցը Ուկրաինա. // July 2, 2011. Посетен на June 23, 2022.
  12. ↑ Президент Вірменії нагородив Віктора Януковича орденом «Святого Месропа Мащтоца». // Архивиран от оригинала на 5 липня 2011. Посетен на 2 юли 2011.
  13. ↑ Указ Президента Вірменії про нагородження В. Ф. Януковича орденом Святого Месропа Маштоца від 30 червня 2011 року // Официален сайт на президента на Република Армения Архив на оригинала от 2011-08-15 в Wayback Machine.
  14. ↑ Президент Украины награжден высшей государственной наградой Кубы. // October 22, 2011. Посетен на March 25, 2022.
  15. ↑ Відбулася церемонія вручення державних нагород Президентами України та Таджикистану // Официален сайт на президента на Украйна
  16. ↑ Президенти України та Об'єднаних Арабських Еміратів обмінялися державними нагородами // Официално онлайн представителство на президента на Украйна, 26.11.2012.
  17. ↑ Віктор Янукович та шейх Хамад бін Халіфа Аль Тані обмінялися державними нагородами // Официално онлайн представителство на президента на Украйна, 27.11.2012.
  18. ↑ State Awards Issued by Georgian Presidents in 2003-2015. // Посетен на March 25, 2022.
  19. ↑ Укази о одликовањима. // Посетен на March 25, 2022.
  20. ↑ Ceremony to award Presidents of Azerbaijan and Ukraine held in Kyiv. // November 18, 2013. Посетен на March 25, 2022.
  21. ↑ Профессор Янукович стал почетным доктором. // Архивиран от оригинала на 6 март 2016. Посетен на 25 лютого 2014.
  22. ↑ Сергей Бубка наградил Виктора Януковича. // Архивиран от оригинала на 29 December 2009. Посетен на 28 March 2022.
  23. ↑ LIGA ONLINE В.Янукович стал почётным гражданином Донецкой области. // Посетен на 28 March 2022.
  24. ↑ ЕНАКИЕВО Официальный сайт города//Почётные граждане. // Архивиран от оригинала на 17 May 2011. Посетен на 28 March 2022.

Външни препраткиРедактиране

Виктор Юшченко → президент на Украйна (2010 – 2014) → Олександър Турчинов (и.д.)
Петро Порошенко
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viktor Yanukovych в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Янукович&oldid=11753432“.