Волково (община Прилеп)

селище в Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Волково.

Волково, още Волково село или Волкосело (на македонска литературна норма: Волково), е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Волково
Волково
— село —
41.3017° с. ш. 21.5681° и. д.
Волково
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областДрен планина
Надм. височина795 m
Население42 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Волково в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в северното подножие на Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.

В XIX век Волково е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вълково село (Valkovo-Sélo) е посочено като село с 25 домакинства и 175 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Волкоо Село има 98 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Влъково е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Волково има 96 българи екзархисти.[4]

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Волково се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители, всички македонци.[6]

На 17 юли 2006 година митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски осветява основите на църквата „Възнесение Господне“, кръстокуполен храм от византийски тип.[7]

Личности

редактиране
Родени във Волково
  •   Атанас Ацев Талев (1892 – 1917), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина.[8] Загинал през Първата световна война.[9]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  7. Црква „Вознесение Христово“, Волково Село // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 36, 37