Волфганг фон Хофкирхен

Волфганг фон Хофкирхен (на немски: Wolfgang von Hofkirchen; * 1 септември 1555, Колмиц при Рабс ан дер Тайя; † 15 юни 1611, Прага, Бохемско кралство) е австрийски благородник, фрайхер на Хофкирхен, господар на Колмюнц и Дресидел (Дрьозидл), протестантски племенен политик и щатхалтер на Долна Австрия.

Волфганг фон Хофкирхен
фрайхер на Хофкирхен
Роден
Починал
15 юни 1611 г. (55 г.)
Семейство
ДецаЛоренц IV фон Хофкирхен

Произход редактиране

Той е най-големият син на австрийския фелдмаршал фрайхер Волфганг фон Хофкирхен (* ок. 1529; † 1584) и Ева Пьогл (Бегл) († пр. 1591), фрайин фон Райфенщайн.

Волфганг следва от 1574 г. в Падуа, 1579 г. в Болоня и Сиена. На 17 май 1593 г. Рудолф II го назначава за долно-австрийски управленски съветник. От 1603 до 1608 г. той е представител на протестантското съсловие. От 1604 до 1605 г. той е затворен. След като се разбира с ерцхерцог Матиас през 1609 г. Волфганг получава отново всичките си свободи и служби.

Волфганг фон Хофкирхен умира на 11 юли 1611 г. в Прага и е погребан във фамилната гробница в църквата „Св. Якобус“ в Айген.

Фамилия редактиране

Волфганг фон Хофкирхен се жени 1582 г. за графиня Анна Доротея фон Йотинген-Йотинген (* 18/28 май 1563, Мансфелд; † сл. 1614), дъщеря на граф Лудвиг XVI фон Йотинген-Йотинген (1508 – 1569) и втората му съпруга Сузана фон Мансфелд-Хинтерорт († 1565), дъщеря на граф Албрехт VII фон Мансфелд († 1560) и графиня Анна фон Хонщайн-Клетенберг († 1559).[1] Те имат дванадесет деца, повечето от които умират като деца:[2]

Произведения редактиране

  • Wolfgang von Hofkirchen: Relation des Freyherrn von Hofkirch an die H. Verordneten unter der Enns, übergeben den 24. November 1603. In: Franz Kurz: Geschichte des Kriegsvolkes, welches der Kaiser Rudolph II. im Jahre 1610 zu Passau anwerben ließ, Bd. I (Beyträge zur Geschichte des Landes Österreich ob der Enns 4). Cajetan Haslinger, Linz 1809, S. 274 – 345 (Google-Books)

Литература редактиране

  • Franz Karl Wißgrill, Karl von Odelga: Schauplatz des landsässigen nieder-oesterreichischen Adels vom Herren-und Ritterstande von dem XI. Jahrhundert an, bis auf jetzige Zeiten, Band 3, Wien 1800, S. 354–358-363.
  • Volker von Volckamer: Oettingen, Grafen und Fürsten zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 472 – 474.

Източници редактиране

  1. Oettingen 1, genealogy.euweb.cz
  2. Wolfgang Freiherr v.Hofkirchen, ww-person.com
  3. Johann Peter Silbert: Ferdinand der Zweite, Römischer Kaiser und seine Zeit. Mechitaristen-Congregation, Wien 1836, S. 369f (Google-Books).

Външни препратки редактиране