Рудолф II ((нем. Rudolf II; 18 юли 1552, Виена – 20 януари 1612 Прага, Бохемия) е император на Свещената Римска империя от 1575 г. до неговото абдикиране през 1611 г. , крал на Бохемия от 6 сентември 1575 година до 23 май 1611 година, крал на Унгария от 25 сентември 1572 година до 25 юни 1608 година.

Рудолф II
Rudolf II
император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия и Унгария, крал на Далмация, Хърватия, Славония, Галисия, Лодомерия и ерцхерцог на Австрия
Joseph Heintz d. Ä. 002.jpg
Роден
Починал
Погребан Свети Вит, Прага, Чехия

Етнос Чехи
Религия Католическа църква
Награди Golden Fleece Collar (Knight).svgРицар на бургундския Орден на Златното руно
Управление
Период 1576 - 1611
Предшественик Максимилиан II
Наследник Матиас
Greater Coat of Arms of Rudolf II, Matthias and Ferdinand II, Holy Roman Emperors.svg
Семейство
Род Хабсбурги
Баща Максимилиан II (Свещена Римска империя)
Майка Мария Испанска
Братя/сестри Анна Хабсбург-Австрийска
Елизабет Австрийска
Максимилиан III Хабсбург
Албрехт VII
Матиас
Ернст
Съпруга няма

Подпис Podpis císaře Rudolfa II..jpg
Рудолф II в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е член на Хабсбургската императорска фамилия и син на Максимилиан II, а майка му Мария Испанска е сестра на Филип II. Когато е на единадесет години е изпратен от виенския двор в Мадрид. Там в двора на чичо си получава много добро образование, научава няколко езика – немски, испански, френски, латински, учи и чешки. Католиците залагат на него големи надежди, така той запазва от Испания ненавист към ересите и може да послушно оръдие в ръцете на йезуитите.

КралРедактиране

 
имперската корона на Рудолф

Венецианският посланик Соранцо описва Рудолф през 1607 година: „беше по-скоро дребен на ръст, с много приятна външност и относително бързи движения. Бледото му лице, благородно оформената челюст, красивите коси и къдравата брада, големите очи, гледащи наоколо с известно търпение, правеха голямо впечатление на всички, които го срещаха“.[1]

  • Политиката на Рудолф особено в края на столетието става все по-пасивна, причината за което е неговата наследствена шизофрения.

Налице е раздор с брат му Матиас, коренящ се във фактът, че Рудолф остава неженен и поради това уреждането на наследяването не следва да стане с участието на другите представители на династията. Когато през 1595 година починал единственият брат с когото императорът се разбира, а именно възпитаваният с него в Испания ерцхерцог Ернст, уреждането на въпроса с наследяването става още по-акт,уален и неразрешим за Рудолф, понеже той няма доверие на никой от останалите Хабсбурги.[2]

  • През 1606 година, братът на императора-Матиас сключва с въстаналите унгарци съглашение за условията на веротърпимост, което довежда до конфликт с Рудолф. Против императора през 1607 година е образувана конфедерация на австрийските и унгарските съсловия, а през 1608 година към нея се присъединява Моравия. Виждайки общото недоволство, Рудолф II мисли да привлече общественото мнение на своя страна за война с турците.

Недоволството на Матиас и другите ерцхерцози се разразява на конференциите в Шотвин и Линц, които приемат концепция на Мелхиор Клезъл, целяща свалянето на Рудолф от власт.

С тази цел Рудолф до последния момент бави подписването на мирния договор с Османската империя, опитвайки се да намери предлог за неговата денонсация и възобновяване на войната против турците. Подобно поведение предизвиква общо движение на съсловията на Унгария, Австрия и Моравия против императора, съхраняващ в своите ръце само относителен контрол над Чехия, Силезия и Лужиците.[3]

МеценатствоРедактиране

 
Портрет на император Рудолф II в образа на Вертумн

Колекцията му от произведения на изкуството е легендарна.[4] Една от най-богатите за времето си, тя е включвала произведения на Кореджо, Пармиджанино и Албрехт Дюрер. Част от нея може да се види на първия етаж на Художествено-историческия музей във Виена.

В Прага се намира закупената от Рудолф картина на Дюрер – „Мадоната с розите“ от венецианската църква „Сан Бартоломео“. По негова заповед картината била донесена на гръб през Алпите до Прага.

Голяма слава получава нарисуваният от Джузепе Арчимболдо портрет на Рудолф II, т. нар. „Плодотворен Рудолф“, изобразен като образ на древноримския бог на промените Вертумн.

ОкултизъмРедактиране

Император Рудолф се занимава също с различни окултни науки, в частност, търси философски камък. В това време границата между астрономията и астрологията, минералогията и алхимията е неясна. Рудолф II покровителства странстващи алхимици, а неговата резиденция представлява център на алхимичните науки от онова време.

 
Страници от Ръкопис на Войнич от колекцията на Рудолф II

Алхимик е и работещия при неговия двор велик астроном Тихо Брахе. Тихо Брахе, при пристигането си в Прага на 31 август 1599 година, разказва следния случай с императора: „Императорът поиска да му покажат механизма, който пренасях в каретата, защото го видял от прозореца. Като го разгледа, императорът каза, че има такива два подобни механизма, но нито един от тях не бил толкова голям и не работел по този начин. Той не пожела да приеме моя, но щял да накара своя астроном да направи за него по модела на моя.“[5]

За 600 дуката Рудолф придобива загадъчния Ръкопис на Войнич.

АбдикацияРедактиране

Рудолф II отстъпва бохемската корона на брат си Матиас, губернатор на Унгария и глава на рода Хабсбург в Австрия. Матиас е коронован за крал на 23 май 1611 година. От този момент Рудолф II няма реална власт и императорската му титла е просто почетна.

Изолиран, той продължава да живее сред своите колекции (има около три хиляди картини) до смъртта си на 20 януари 1612.

ИзточнициРедактиране

  1. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.107
  2. Воцелка,Карл „История на Австрия“, изд.Рива 2008, стр.103
  3. Воцелка,Карл „История на Австрия“, изд.Рива 2008, стр.103
  4. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.108 – 110
  5. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.115