„Всичко е любов“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Оператор е Стефан Трифонов. Художник – Георги Иванов. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.

Всичко е любов
РежисьориБорислав Шаралиев
СценаристиБоян Папазов
В ролитеИван Иванов
Янина Кашева
Вълчо Камарашев
Ибиш Орханов
МузикаВеселин Николов
ОператорСтефан Трифонов
Кирил Зашев
МонтажИлиана Михова
Виолета Тошкова
Долорес Йорданова
КостюмиЕва Йорданова
Виктория Манова
Филмово студиоСтудия за игрални филми „Бояна“
Творчески колектив „ХЕМУС“
РазпространителБългарска кинематография
Премиера10 декември 1979 г.
Времетраене102 минути
СтранаБългария Народна република България
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

Радо е момче от ТВУ. При едно от бягствата си в София се запознава с Албена – момиче от добро семейство. Между тях се заражда любов. Албена забременява. Семейството ѝ не одобрява връзката с Радо и майката я принуждава да направи аборт. Радо усеща, че нещо не е наред и отново избягва от училището. Когато пристига в София, е твърде късно. Албена е сломена, а майка ѝ се обажда в милицията да приберат беглеца.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав

редактиране
Роля Изпълнител
Радо Иван Иванов
Албена (Бени) Янина Кашева
Джипси Ибиш Орханов
Раева Мария Стефанова
инспектор Мавров Илия Раев
Бочев Вълчо Камарашев
Парашев Веско Зехирев
Резашки Христо Домусчиев
директорът на

училището

Йордан Спиров
Гатева Мая Владигерова
вуйчото Петър Гюров
В епизодите
Стойчо Попов
Кина Дашева
Соня Маркова
Янко Чернев
Марко Мангачев
Иван Цингарев
Огнян Узунов
Светлана Атанасова
Станимир Стоилов
Тодор Пройков

Творчески и технически екип

редактиране
Сценарий Боян Папазов
Режисьор Борислав Шаралиев
Оператор Стефан Трифонов
Редактор Иван Дечев
Художник Георги Иванов
Музика Веселин Николов
Звук Митко Москов
Монтаж Илиана Михова
Виолета Тошкова
Долорес Йорданова
Художник по костюмите Ева Йорданова
Втори режисьор Огнян Гелинов
Втори оператор Кирил Зашев
Грим Славка Иванова
Консултанти Никола Маринов
Пенка Кръстева
Реквизит Владимир Оджаков
Фотограф Елена Димитрова
Гардероб Виктория Манова
Тонтехник Петко Кирилов
Осветление Костадин Георгиев
Асистент-режисьори Стефан Коспартов
Мария Савова
Людмила Секулова
Асистент-оператори Мирчо Борисов
Тошко Каменов
Втори художник Елмира Узунова
Организатори Захари Зарев
Николай Орджанов
Мария Желязкова
Директор Иван Петков
  • Специалната награда, Наградата за женска роля на Янина Кашева и Наградата на критиката, Варна, 1980
  • Награди на СБФД за сценарий и за дебют на Иван Иванов, 1979

Любопитни факти

редактиране

ТВУ-то от измисленото с. Падево във филма е ТВУ „Антон Макаренко“ в с. Славовица (Плевенско).

Никола Николов, зам.-директор на ТВУ „Макаренко“ в периода 1970 – 1998 г. си спомня две истории, използвани във филма:

Прототипът на главния герой е наш възпитаник – много интелигентно момче, за което баба му се е грижила. Живеели са мизерно в София – нямали са жилище и са спели под едно стълбище. Докараха го при нас, а то избяга – скочило през Искъра и оттам за 24 часа стигнало в София. Но го заловили, върнаха го при нас с посинели от студ крака и веднага го закарахме в болницата в Плевен. И оттам избяга!...

Друго момче – безпризорният Ибрям от Кърджали, участва в една от епизодичните роли. То беше избягало, но го върнахме и докато беше заключено под карантина от една книга си направило пръчка от фунийки, промушило я през решетката, взело ключа и избягало!...

Сценаристът Боян Папазов, се заинтересува от тези случаи. Той започва да живее сред учениците, да яде, спи и общува с тях.

Първият кадър на Нова телевизия е от този филм.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за