Втори български окупационен корпус

Втори български окупационен корпус, от 1 октомври 1944 г. Седма българска армия е българско военновременно формирование по време на участието на България във Втората световна война на територията на Беломорието и източните части от Централна Македония.

Втори окупационен корпус (от 1 октомври 1944 г. – Седма българска армия)
Информация
Активна	1943 – 1944
Държава	България
Роля	окупационна (1943-44), отбранително-настъпателна (1944)
Гарнизон/щаб	Драма до 9 септември 1944 г., от 9 септември 1944 до 15 октомври 1944 г. Кавала
Командири
Текущ командир	генерал

Формиране

Втори „окупационен“ корпус е сформиран на 5 ноември 1943 г. с щаб в град Драма В него влизат 7-а, 16-а и 28-а пехотни дивизии, Беломорската флотилия и различни допълващи поделения. Йерархически е подчинен на Щаба на войската, а в оперативно отношение – на командването на немската Група армии „Е“. Общата численост е около 58 000 души.

Задачи

На страната на Оста

Основната бойна задача на корпуса е прикритието, охраната и отбраната на Беломорието, в участъка от Дедеагач до Солун (вкл. островите Тасос и Самотраки) – около 260 км.

Естествената предна отбранителна линия на корпуса е егейското крайбрежие. С течение на времето все повече се засилва изграждането на укрепления в дълбочина, планирането и отработването на контраудари за отхвърляне на десантирал противник, миниране на комуникации с цел преграждане на направленията, удобни за провеждане (в случай на успешен десант) на широка настъпателна операция към вътрешността на Балканите.

Всичко е мотивирано от евентуалността на съюзнически десант и масовото нахлуване на Съюзниците на полуострова.

За значението на Корпуса в германската балканска стратегия и плановете за използването му свидетелства голямото количество немски инструктори, непрекъснато провеждащи учебни курсове по усвояването на най-модерни бойни техники и тактики за повишаване на подготовката на личния състав, както и постоянните инспекционни посещения в корпусното пространство на висши военни чинове на Вермахта. През януари 1944 г. лично ген. Валтер Варлимонт прекарва цяла седмица в щаба на корпуса.

След като става ясно, че нахлуването в Европа ще е през френското нормандско крайбрежие, стратегическата стойност на корпуса постепенно започва да се понижава.

На 28 юни 1944 г. 16-а пехотна дивизия се усилва с Двадесет и втори пехотен тракийски полк, който от 24 юли ще започне съсредоточаването си, за да заеме за отбрана участъка при Кале чифлик. Втори корпус остава със 7-а и 16-а пехотна дивизия, която се усилва с 4-ти пехотен попълващ полк и 6/1 7,5-милиметрово товарно оръдейно армейско отделение. 28-а пехотна дивизия влиза в състава на Прикриващият фронт, развърнат на българско-турската граница. Като разграничителна линия между Втори корпус и Прикриващия фронт се запазва река Места. На 29 август 1944 г. с изтеглянето на Седма пехотна дивизия от Халкидическия полуостров, започва постепенното оттегляне на българските части от земите, заети след 1941 г.

На страната на Съюзниците

След обявяването на война от България на Германия и събитията от 9 септември 1944 г. Втори окупационен корпус остава в Беломорието до октомври 1944 г. за да обезпечава южния фланг на Трети украински фронт на съветските войски и оперативно подчинен на тях, а йерархично - на Щаба на Войската и води боеве срещу германските войски, отхвърляйки ги на запад от река Струма, а от началото на октомври е преименуван на Седма българска армия. В средата на октомври се изтегля към старата територия на България съгласно предварителни условия дадени от САЩ и Великобритания за подписаното Московско примирие.

Командири

• Генерал-майор Трифон Трифонов (22 ноември 1943 – 14 май 1944)
• Генерал-майор Асен Сираков (14 май 1944 – 30 октомври 1944)

Външни препратки

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство