Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.

Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично, също понякога само Въведение, е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете основни християнски деноминации – Римокатолицизъм и Източноправославие. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Българската православна църква и Македонската православна църква отбелязват празника всяка година на 21 ноември (юлиански календар), в някои страни се отбелязва на 4 декември по нов стил. В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бог.

„Въвеждане на Пресвета Богородица в храма“, Тициан, 1534 – 1538
Православна икона от XVII или XVIII век изобразяваща Въведение Богородично, Национален музей на изящните изкуства, Валета, Малта

История на празникаРедактиране

Християнските книги разказват за празника Въведение Богородично, как на този ден Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели и ни рисуват картината на млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след тях родителите, водещи Девата до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Светих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36 – 38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.[1]

ОтбелязванеРедактиране

Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1 век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.

Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на Бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

В българските традиции въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991