Отваря главното меню
Разработено находище

Въгледобив е процесът на извличане на каменни въглища от земята.

В миналото е бил ключов сектор в икономиката на индустриалните страни, тъй като след Индустриалната революция въглищата стават основен източник на енергия за промишлеността. В средата на 20 век те отстъпват място на нефта и природния газ и днес в страни като Германия или Белгия, традиционно добиващи големи количества въглища, тази дейност е ограничена или напълно прекратена.

Съдържание

Географско разпределениеРедактиране

Най-големият производител на въглища в света е Китай, а Съединените американски щати разполагат с най-големите въглищни запаси.

ЕвропаРедактиране

Основните въгледобивни райони на Европа са части от Германия, Полша, Украйна и Русия. Въглищата все още са важен източник на енергия за много европейски страни, особено в производството на електричество, но използването им се ограничава по екологични съображения.

В миналото Южен Уелс, Йоркшир и други части на Великобритания са основни въгледобивни области, но от 1980-те насам се наблюдава постоянен спад в сектора. Днес в Aнглия не се добиват въглища.

БългарияРедактиране

Най-големият производител на въглища в България е предприятието Мини Марица изток в Област Стара Загора.

Северна АмерикаРедактиране

В Съединените щати районът на Апалачите е главният производител на черни въглища. Други големи находища има в Средния Запад и Скалистите планини, но главно на кафяви въглища и лигнит. Най-големите запаси от антрацит са в Североизточна Пенсилвания.

АвстралияРедактиране

Австралия разполага със 76 милиарда тона въглища или около 8% от световните резерви.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Coal mining“ и страницата „Major coal producing regions“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.