Възнесение Господне (Солун)
„Възнесение Господне“ (на гръцки: Αναλήψεως του Κυρίου) е църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция. Църквата е разположена в едноименната махала Аналипси (Възнесение), срещу морския бряг и до махалата Пиргите.[1]
| „Възнесение Господне“ Αναλήψεως του Κυρίου | |
 Икона на Свети Георги от храма, XIX век | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1894 – 1919 г. |
| Статут | действащ храм |
| Сайт | www.inath.gr |
| „Възнесение Господне“ в Общомедия | |
В края на XIX век гръцата община решава да построи втори православен храм извън стените след „Света Троица“. Получен е султански ферман и патриаршески сигилий от Неофит VIII Константинополски (1891 - 1894) и темелният камък на църквата е поставен в 1893 година при митрополит Атанасий Солунски. Архитект на сградата е Кокинос, а типът - традиционната за времето трикорабна базилика. Осветена е на 5 май 1919 година от митрополит Генадий Солунски. Иконстасът е създаден в 1907 година от Йоанис Лиритис от Тинос, а иконите на него са дело на негушкия зограф Христодулос Матеу.[1]
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в камбанарията на църквата има нелегална радиостанция, която, ръководена от свещеника на храма Евангелос Мурдзинос, предава информация на Съюзниците.[1]
В 1954 година е положен темелният камък на енорийския културен център, в който има парклис „Свети Йоан Предтеча и Свети Силуан Атонит“. В 1987 година храмът е разширен за първи път. В 2004 – 2005 година е разширен за втори път, като са построени параклисите на Света Фотина и Ирина, на Свети Апостол Тома във вътрешността на храма и на Свети Антоний в задната част на двора.[2][1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 21.
- ↑ Ιστορικό Ιερού Ναού Αναλήψεως του Κυρίου // Ιερός Ναός Αναλήψεως του Κυρίου. Архивиран от оригинала на 2016-07-25. Посетен на 26 август 2016.