Вълкоянево
Вълкоянево или Вълкояново (на гръцки: Λύκοι, Лики, до 1926 година Βουλκογιάννοβον, Волкояновон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
| Вълкоянево Λύκοι | |
| — село — | |
  Вълкоянево  Вълкоянево  Вълкоянево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 74 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото се намира на 7 километра северозападно от демовия център Воден (Едеса), на 680 m надморска височина в склоновете на планината Нидже.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
В края на XIX век Вълкоянево е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Волкояново (Volcoyanovo) е посочено като село с 36 къщи и 204 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вълкоянево живеят 300 жители българи.[4] Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волкояново (Volkoyanovo) има 264 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вълкоянево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Вълкоянево остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вълкоянево (Влькојанево) има 15 къщи на християни славяни.[7]
Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 92 гърци бежанци.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Лики.[8] В 1928 година Вълкоянево е представено като смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 96 души бежанци.[9] Част от бежанците през 30-те години се изселват от Вълкоянево.[2]
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[10]
Много жители на Вълкоянево взимат участие в Гражданската война (1946 - 1949) на страната на Демократичната армия на Гърция и селото се разпада. След нормализацията на положението, част от жителите се завръщат в селото.[2]
Селяните се занимават предимно със скотовъдство, но също така се произвеждат и качествени череши.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 181[2] | 228[2] | 217[2] | 114[2] | 128[2] | 63[2] | 74[2] | 75[2] | 64 | 65 | 74 |
Личности
редактиране- Родени във Вълкоянево
Ташко Костадинов (Динев) Майнов (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240 и 836.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“