Нидже
Нидже (понякога Ниче,[1] на македонска литературна норма: Ниџе; на гръцки: Βόρας, Ворас) е планина гранична между Северна Македония и Гърция. Най-висок връх е Каймакчалан, висок 2524 m. По името на върха често и цялата планина се нарича Каймакчалан, особено в Гърция.[2]
Нидже Ниџе/Βόρας | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Северна Македония Гърция |
Най-висок връх | Каймакчалан |
Надм. височина | 2524 m |
Нидже в Общомедия |
Имена
редактиранеИмето Ворас (Βόρας), означава „север“ и на Картата на Ригас Велестинлис е Вореас (Βορέας). Това име се употребява от Тит Ливий и други антични автори.[2] Името Нидже (на турски: Nice) е „турцизирана форма на по-старо Nis-, което е от и.е. корен (s)nēu- : (s)nəu- : (s)nǎu-, „тека, плувам“, гр. ναῦς, лат. navis, ст. инд. nāú-š и т. н.“.[3]
Камайкчалан от турски означава „Каймаков връх“.
Граници
редактиранеНа юг границите на планинския комплекс достигат до езерата Владовско (480 m), Островското (535 m), Петърското (570 m) и селищата Петърско (Петрес, 590 m), Церово (Клиди, 820 m) и Баница (Веви, 750 m). На изток е отделена от планината Кожух (Дзена) с шийката Пулевец или Пуловец (Πούλοβετς) на 1160 m, откъдето започват противоположните потоци Рожденска река на север в Северна Македония и Порой (Χείμαρρος, Πορόϊ) на юг в Гърция. На югоизток планината стига до град Воден (Едеса, 330 m) и Драгоманския пролом, който я отделя от Паяк (Пайко). На запад планината достига до хълмовете на Вощарани (Мелити, 680 m) и гранична пирамида № 147 при Орта Оба (Месокамбос) и река Сакулева (Елашка) и Църна. По-голямата част от планината е в Гърция.[2]
Планината има две характерни образовани - Каймакчалан, където са най-високите върхове над 2000 m на юг и Нидже-Козяк (Νίτσε-Κόζιακ). Двете формации са разделени от реките Бела река и Пожарска (Λουτρών Αριδαίας, Πόζαρ). Откроява се по-малка формация на Пиперица (Πιπερίτσας) на югозапад. На някои карти Пиново-Кожух също се посочват като Нидже.[2]
Описание
редактиранеПо местоположението си и геоложкия си състав тя е сходна с Якубица, Баба и други възвишения. Съставена е от палеозойски материали, а в по-високите си части има мезозойски варовици. Скалите му са гнайс, доломитови варовици, шисти и амфиболити.[2]
Местността Ветерник (Πέτερνικ) с площ от 660 декара, в която има рядък петиглен бор и други редки биологични видове, е обявена за защитена местност в 1986 година. Северната планинска верига, която е обрасла с бук, черен бор, горски бор, елша, брястове, върби, чинари и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240001) и е определена като орнитологично важно място (039). В Натура 2000 са включени и Владовското езеро (1240004), както и езерата Петърско и Островско с околността им (1340004). Петърското и Островското езеро, които са обявени за места със специална природна красота в 1977 година, също са характеризирани като орнитологично важни места (045). Също така югоизточните краища на планината и по-специално районът на Драгоманския пролом и долината на река Мъгленица са част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1240005).[2]
В района на Църна гора (Мавро дасос), на надморска височина от около 1450 m, до планинския път Кронцелево (Керасиес) - ски центъра, има хижа Сдружение „Приятели на Каймакчалан“. В скалистия район на Пожарския пролом е разположен Мъгленският пещерен парк с 15 пещери, в които са открити вкаменени мечи кости, както и петроглифи.[4]
Изкачването до върха от гръцка страна може да стане от ски центъра за около 2 часа. Понякога, особено през лятото, граничарине не позволяват изкачване без разрешение от 9-та леринска бригада.[4]
Европейската пътека за дълги разстояния E6 идваща от Лерин (Флорина, 680 m), Арменско (Арменохори, 620 m), Вощарани (Мелити, 680 m) и Сетина (Скопос, 770 m) минава през югозападната, южната и югоизточната част на Нидже и преминавайки през ски центъра на Метеризи, Църна гора, село Тресино (Орма, 320 m), Пожарско (Лутраки, 300 m), Струпино (Ликостомо, 220 m), Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m), продължава за Тръстеник (Тириопетра) - Фущани в южното подножие на Пиново.[4]
Ски център
редактиранеВ гръцката част на планината е разположен ски центърът Каймакчалан.[5] Центърът се намира в западната част на планината, на югоизток от главния връх, в местността Метеризи, на надморска височина 2050-2450 m. Центърът е под ведомството на дем Воден и разполага с 14 писти и 6 лифта.[4]
История
редактиранеНидже планина е дълбоко свързана с българската военна история. По време на Първата световна война край връх Камакчалан българската армия води сражения със силите на Антантата.[6]
Върхове
редактиранеИме | Име | Височина | Местоположение |
---|---|---|---|
Каймакчалан | Кајмакчалан; Προφήτης Ηλίας, Καϊμακτσαλάν, Καϊματσαλάρ | 2524 m[2] | Гърция Северна Македония Пирамида № 120 |
Чаулата | Αγνάντι, Τζαούλατα, Τσαούλατα | 1660 m[2] | |
Стража | Αγνάντια, Στράτσα Όντρανικ, Στράζα | 1111 m[2] | СЗ над Горничево |
Голио рид | Άδενδροq Γκόλιο Ρητ | 1160 m[2] | ЮИ от Сетина |
Локва | Αετορράχη, Λόκβα | 1220 m[2] | |
Орлето | Αετορράχη, Όρλιατο | 1214 m[2] | И от Вощарани, ЮИ от Сетина |
Малък Ветерник | Ακρίτας, Μικρό Πέτερνικ | 1517 m[2] | |
Катрис | Αλέξανδρος, Κατρίς | 1666 m[2] | |
Кресна | Αλώνι, Γιώργου, Κρέσνα, Γκρέσνα | 1303 m[2] | |
Попово лозе | Αμπέλια Παπά, Πόπο Βολόζι | 1772 m[2] | |
Чалков прис | Αναστ. Ρώμα, Τσάρκωφ Πρις | 1110 m[2] | |
Милов Арджек | Ανηφόρα, Τσάρκο Παβίνη, Μήλωφ Άρτζεκ | 1288 m[2] | |
Бачо | Ανθοτύρια, Διπλό Μπάτζο, Μπάτσο | 2024 m[2] | |
Стари Бачо | Ανθοτύρια, Παλιομπάτσο | 1920 m - 1800 m[2] | |
Ветерник | Άννα, Βετέρνικο, Άνω Πέτερνικ | m[2] | |
Горно Радово | Άνω Ράδοβο, Τσαρικό Κίτσι | 1380 m[2] | |
Бел камен | Άσπρη Πέτρα, Μπελ Κάμεν | 1360 m[2] | |
Бела Грота | Άσπρος Σβώλος, Πλόκα Νίτζε, Μπέλα Γκρότα | 2366 m[2] | Гърция Северна Македония Пирамида № 117 |
Ушите | Αυτί, Ούϊατε | 1100 m[2] | |
Страчика | Βραχώδες, Στράτσικα | 1560 m[2] | |
Висима | Βύσιμα, Μεγάλη Βύσιμα | 1440 m[2] | И от Вощарани, ЮИ от Сетина |
Кардина | Γιδοβοσκή, Κόσβα Καρντίνα | 1105 m[2] | С от Горничево |
Глава, Гарвано | Γκλάβα, Γκάρβονο[2] | 1260 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 126 |
Глава | Γκλάβα | 1098 m[4] | ЮЗ от Горничево, И от Баница |
Гойлак, Делински дол, Лиляк | Γοϊλάκι, Ντελίνσκι Ντολ, Λιλιάκος | 1216 m[4] | С от Петърско, И от Горничево |
Голио връх | Γυμνό, Γκόλιο Βόρφ, Γκόλιο | 1423 m[4] | |
Голо било | Γυμνό, Γκόλο Μπέλο | 1409 m[4] | |
Катуница | Γυμνό, Κατούνιτσα, Κατουνίστα | 1446 m[4] | |
Слива | Δαμασκηνιά, Σλίβα | 1420 m[4] | |
Стлевица | Δαμασκηνιές (ή Στλέβιτσα | 1642 m[4] | |
Пройчи аргач | Δίδυμα, Πρόϊτσι Αργκάτς | 1307 m[4] | |
Грета | Δοκάρι, Γκρέτα | 1604 m[4] | |
Бела Грота, Козяк | Δόντι, Μπέλα Γκρότα, Κόζιακ | 2147 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 117 |
Евдовица | Εβδοβίτσα | 1691 m[4] | |
Дзака | Ζάκα, Τζάκα | 1604 m[4] | |
Рамна бука | Ίσια Οξυά, Ράμνα Μπούκα | 1494 m[4] | |
Рамнините | Ίσιωμα, Ραμνίντε | 1006 m[4] | |
Богати дол, Чаркова падина | Ίσωμα, Μπογκάτι Ντόλ, Τσάρκοβα Παντίνα | 1219 m[4] | С от Горничево |
Ιωάννου Μπραγιάννη, Μήλιο Τρόβο | 1060 m[4] | ||
Κακουρούς | 1300 m[4] | ||
Калето, Лиляк тепе | Κάλετο, Λίλιακ Τεπέ | 1192 m[4] | |
Калиника | Καλίνικα | 1580 m[4] | |
Кахоземица | Καλογερίτσα, Καχοζεμίτσα | 1562 m[4] | |
Камила | Καμήλα | 1540 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 107 |
Капра | Κάπρα | 1876 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 123 |
Каргувица | Καργουβίτσα | 1460 m - 1200 m[4] | |
Долна бука | Κάτω Οξυά, Ντόλνα Μπούκα | 1201 m[4] | |
Κόκκινη Πέτρα | 1360 m[4] | ||
Козяк | Κόρακας, Κόζακας | 1703 m[4] | |
Корасица | Κοράκια, Κορατσίτσα, Κορασίτσα | 1420 m[4] | |
Позикот | Κορυφή Θωμά, Πόζικουτ | 1277 m[4] | |
Козяк | Κοτζιά, Κόζιακας | 1784 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 108 |
Κοτρώνι | 1702 m[4] | ||
Балкуцица | Κοτρώνι, Μπαλκουτσίτσα | 1630 m[4] | |
Κουρή | 1524 m[4] | ||
Гравица | Κράβιτσα, Γκράβιτσα | 1780 m[4] | |
Иричкова яма | Λάκκες, Ιρίτσκβα Γιάμα | 1244 m[4] | С от Горничево |
Λανάρι | 1281 m[4] | ||
Ливади | Λιβάδια | 1383 m[4] | |
Λιμάνι | 1440 m[4] | ||
Люлка | Λούλκα | 1189 m[4] | Ю от Чеган |
Китка | Λουλούδι, Κίτκα | 1489 m[4] | |
Аргач | Λουλουδότοπος, Άργκατς | 1600 m[4] | |
Китката | Λουλουδότοπος, Κίτκατα | 1400 m[4] | |
Лятиф аргач | Λουλουδότοπος, Λιάντιφ Αργάτσ | 1320 m[4] | |
Узун аргач, Узунов аргач | Λόφος, Ουζούν Αργκάτσα, Ουζούν Αργκάτς | 1825 m[4] | СЗ от Чеган |
Μαύρη Πέτρα | 1820 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 114 | |
Каракозяк, Козяк | Μαυροκορυφή, Καρά Κοτζιά | 1817 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 109 |
Метеризи | Μετερίζι | 2141 m[4] | |
Метеризи | Μετερίζι | 1884 m[4] | |
Мицкова стена, Стриванка, Стриванка Яските | Μίτσκοα Στένα, Στριβάνκα, Στριβάνκα Γιασίκιτε | 1140 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 129 |
Манастирище | Μοναστήριστε | 2440 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 119 |
Манастир | Μοναστήρι | 2552 m[4] | |
Манастир | Μοναστήρι, Μοναστήρ | 1520 m[4] | СЗ от Чеган |
Муртинич | Μουριά, Όρλον, Μούρτινιτς | 1433 m[4] | |
Багрова родина | Μπαγραίϊκα, Μπάγροβα Ροντίνα | 1040 m[4] | ЮЗ от Горничево, И от Баница |
Нидже | Νίτσε, Νίτσε Πλαν, Νίτζος | 1886 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 113 |
Добро поле | Ντόμπρο Πόλιε | 1810 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 112 |
Буково | Οξυά, Μπούκουβο | 1332 m[4] | |
Грамада Периица, Байрако | Ορόσημο, Γκραμάδα Περιΐτσα, Μπαΐρακο | 1016 m[4] | |
Старо село, Селище | Παλιοχώρι, Στάρο Σέλο, Σέλιστο | 1362 m[4] | |
Попадия | Παπαδιά | 1320 m[4] | |
Чукара, Попо нивие | Παπαδοχώραφο, Τσούκαρα, Πόπο Νίβιε | 1100 m[4] | |
Папрат | Πάπρατ | 1680 m[4] | |
Мал Катрис | Παρθένα, Μικρό Κατρίς | 1391 m[4] | |
Камино | Πετρόβουνο, Κάμινο | 1760 m[4] | |
Борово | Πεύκα, Μπούροβο | 1180 m[4] | |
Борика | Πευκόφυτο, Μπουρίκα | 1688 m[4] | |
Пиперица | Πιπερίτσα, Πιπερίτζα | 1996 m[4] | СЗ от Чеган |
Плочка | Πλακάκι, Πλότσκα | 1084 m[4] | |
Кунупица, Плочите | Πλάκες, Κουνουπίτσα, Πλότσιτα | 1160 m[4] | |
Πλάτωμα, Πολίτσες | 1500 m[4] | ||
Присово | Προσήλιο, Πρέσο, Πρίσοβο | 1013 m[4] | И от Вощарани |
Πυργάκια | 2000 m - 1900 m[4] | ||
Рогач | Ρόγκας, Αγνάντι, Ρογκάς | 1353 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 127 |
Скоцала | Ρώμα Ιωάννου, Σκότσαλα | 1139 m[4] | |
Шабана | Σαμπάνι, Σαμπάνα | 1944 m[4] | |
Шипково | Σίπκοβο | 1609 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 125 |
Скала | Σκάλα | 1212 m[4] | |
Креминяк | Σκληρή Πέτρα, Κρεμινάκ, Κρεμινάκος | 2151 m[4] | |
Σκοπιά, Μνημείο | 1860 m[4] | ||
Караули | Σκοπιά, Καραούλι | 1360 m[4] | Гърция на юг от Добро поле |
Сокол | Σοκόλ, Γεράκι | 1827 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 115 |
Бистерта | Σπηλιά, Μπιστέρτα | 1542 m[4] | З от Чеган |
Сталкова чума | Στάλκοβ Τσούμα | 2228 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 122 |
Сталкова чука | Στάλκοβα Τσούκα | 1646 m[4] | |
Στάλος | 2300 m - 2200 m[4] | ||
Старвин вис | Στάρβιν Βις | 1600 m[4] | |
Старков гроб | Στάρκοβ Γκρομπ, Στάλκοβ Γκρόβ/Γκρομπ, Κάπρα, Στάλκο Γκροπ | 1884 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 124 |
Куцубей | Σταφίδες, Κουτχομπέϊγ, Κουτσούμπεη | 2399 m[4] | |
Осман ага | Στρατιώτης, Οσμανάκος | 1963 m[4] | |
Гандич | Τραυλού Κορυφή, Γκάντιτς | 1120 m[4] | |
Скорна | Τσαρούχι, Σκόρνα | 1760 m[4] | |
Чукура тумба | Τσεκούρα Τούμπα, Τσούκουρα Τούμπα | 1107 m[4] | |
Цингелица | Τσεκούρι, Τσιγκελίτσα | 1840 m - 1600 m[4] | |
Τσεκούρι | 1220 m[4] | ||
Родина, Джиков рид | Τσίκου Κορυφή, Ροδίνα, Τσίκοφρητ | 1016 m[4] | |
Старико бачило | Τσούκα, Στάρικο Βοτσίλο | 1765 m[4] | |
Тъпан | Τύμπανο, Τάπαν | 1504 m[4] | |
Мала Висима | Ύψωμα, Μικρή Βύσιμα | 1300 m[4] | И от Вощарани, ЮИ от Сетина |
Мариан тепе | Ύψωμα Πάνου, Μαριάν Τεπέ | 1760 m[4] | |
Калето | Φρούριο, Κάλετο | 1040 m[4] | С от Петърско |
Шилигарникот | Φύλακες, Σιλιγκράρνικουτ | 1140 m[4] | |
Килиндерко | Χαλί, Κιλιντέρκα, Κιλιντέρκο | 1726 m[4] | |
Хармица | Χαραμίτσα, Χαρμίτσα | 2257 m[4] | |
Хасан ага | Χασανάκος | 1782 m[4] | |
Занов аржек | Χριστοπούλου, Ζάνωφ Άρζεκ | 1129 m[4] | СИ над Горничево |
Попова нива | Χωράφι Παπά, Πόποβα Νίβα | 1150 m[4] | |
Вакарич | Αγελάδα, Μπιλογιάσα, Βακάριτς | 828 m[4] | |
Αετορράχη | 980 m[4] | ||
Шуйницата | Ανήλιο, Στάρτσα, Σουϊνίτσατα | 950 m[4] | |
Бела вода, Беловата | Ασπρονέρι, Μπελόβατα, Μπέλα Βόδα | 936 m[4] | |
Круша | Αχλαδιά, Κρούσσα | 980 m[4] | |
Крушите | Αχλαδιές, Γκρούστε | 940 m[4] | |
Варо | Βέρο, Βάρο | 989 m[4] | |
Грамадата, Корията | Βράχοι, Κουριάτα, Γκραμάδατα | 845 m[4] | С от Сетина |
Стегало, Честеко | Γ. Σταγγόλη, Τσέστεκο, Στέγαλο | 928 m[4] | |
Γαβροκορφή | 869 m[7] | ||
Бара | Γκούρνα, Μπάρα | 802 m[7] | Гърция Северна Македония Пирамида № 135, СЗ от Крушоради |
Голината | Γυμνό, Γκολίνατα | 960 m - 900 m[7] | |
Крастите | Γυμνό, Κράστιτε | 840 m[7] | |
Гьоница | Δάσος Γκιώνη, Γκόνιτσο, Γκόνιτσα, Γκιονίτσα | 817 m[7] | И над Забърдени |
Ισιότοπος | 721 m[7] | ||
Калята | Καλιάτα | 825 m[7] | |
Камеливото | Καμελίτσα, Καμελίβοτο | 936 m[7] | |
Буро | Καστανιές, Μπούρο | 805 m[7] | |
Главата | Κεφάλι, Γκλάβατα | 838 m[7] | |
Ремнис | Κλέφτικη Κορυφή, Ρεμνίς | 742 m[7] | |
Кобилица | Κομπίλιτσα, Κοπιλίτσα | 641 m[7] | |
Коритена | Κορύταινα | 880 m[7] | |
Κορυφή, Κιπισόρι | 813 m[7] | ||
Сопов рид | Κορυφή Σόκου, Σόποφρητ | 948 m[7] | |
Κουκούλι | 803 m[7] | ||
Кула | Κούλα | 800 m[7] | СЗ от Вощарани |
Кула | Κούλα | 720 m[7] | |
Ληστού Πέτρα | 860 m[7] | ||
Μαύρη Πέτρα | 752 m[7] | ||
Мала страна | Μεγάλη Μύτη, Μάλα Στράνα | 832 m[7] | |
Μεγάλη Πέτρα | 900 m[7] | ||
Балов рид | Μπάλιου Κορυφή, Μπάλοφρητ | 919 m[7] | З над Горничево |
Сита рид | Μυτερή, Σιταρίτ | 820 m[7] | |
Томарич | Παναγιώτου, Τόμαριτς/Τομαρίτς | 822 m[7] | |
Περιστέρια | 720 m[7] | ||
Πέτρα, Πέτρα Γκούρου | 805 m[7] | ||
Скарката | Πετρότοπος, Σκάρκατα | 809 m[7] | |
Широка падина | Πλάτωμα, Σιρόκα Παδίνα | 723 m[7] | СЗ от Вощарани |
Σοφίκα, Τσιότσια | 788 m[7] | ||
Σπηλιά, Πιστέρα | 720 m[7] | ||
Рамнища, Найдово тарло, Найдова тарла | Στρούγκα, Ραμνίστα, Ναΐδαβο Ταρλό | 896 m[7] | СЗ от Пътеле |
Обла | Σύννεφα, Όμπλα | 913 m[7] | |
Големо клепало | Υπολ/γού Χολέρη, Γκολέμο Κλέπαλο | 998 m[7] | |
Розенско, Злибанов | Χαρ. Σταγγόλη, Ρόζενσκο, Ζλιμπάνωφ | 970 m[7] | |
Слатина | Χρυσότοπος, Στρέντνα, Σλάτινα | 906 m[7] | |
Мица нива, Марица | Χωράφι Μήτρου, Μήτσα Νίβα, Μαρίτσα | 751 m[7] |
Бележки
редактиране- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 387. (на гръцки)
- ↑ Taszycki, Witold. Onomastica; pismo poświecone nazewnictwu geograficznemu i osobowemu. Т. 3. Zakłlad Narodowy im. Ossolińskich, 1957. с. 239-240.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 388. (на гръцки)
- ↑ Каймакчалан ски център, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416181551/http://www.hotelparadosiako.com/bg%26action%3Dkaimaktsalan-ski-center/, посетен на 3 март 2021
- ↑ Динчев, Евгений, Петър Атанасов. Високите планини на Северна Македония. Пътеводител, София, 1998.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 389. (на гръцки)