Вълчин е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

Вълчин
Общи данни
Население 451 души[1] (15 юни 2020 г.)
26 души/km²
Землище 16,139 km²
Надм. височина 203 m
Пощ. код 8443
Тел. код 05576
МПС код А
ЕКАТТЕ 12591
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Вълчин
Гинка Тодева-Зенгинова
(БСП)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 14 км от общинския център Сунгурларе, на 15 км от Карнобат и на 68 км от областния център Бургас.

ИсторияРедактиране

Името на селото се е образувало от това, че преди време там е имало много вълци. Преди години селото е било доста развито. Старото му име е Курткуджа, което от турски означава голям вълк. Вълчин означава заклинание против вълци, „да не му пакостят вълци“, но има и друга теория че: Според местна легенда, край извора под гората на южния склон на Баира се заселил някакъв турски ходжа. Дълго време бил сам и от околните села казвали за него: „курт гиби ишеро“, буквално се превежда „живее като вълк единак“. Когато край него се заселили и други, нарекли селото Курткоджа, а хълма – Курткоджански баир. В историческите извори се споменава, че през последните години на XVв. в състава на Вакъфа на Раккас Синан бей, самият владетел включил към имотите си и землището на Курткоджа. От руски данни разбираме, че в селото през 1830 г. има българи – 22 души, мюсюлмани – 15, след Одринския мирен договор се изселват 13 християнски семейства.

Произход на иметоРедактиране

Според документ от 1487 г. се споменава селището Курткоджа.

С първоначалното си старо име Курт коджа и Курткоджа селото се среща в османотурски регистри за Карнобатска кааза от края на XVв.

Във военни документи на руската армия от 1829 г. се среща името Куртхудже.С Министерска заповед (МЗ) № 2820 обнародвана на 14 август 1934 г., населеното място е преименувано от Куркоджа на село Вълчин.

Героите на село ВълчинРедактиране

 
Вълчин, войнишки паметник

В парка в центъра на селото от каменни блокове е изграден паметник. Паметникът е посветен на загинали през Балканската, Първата и Втората световни войни, Септемврийското възстание. Надписите с имената на героите са върху три мраморни плочи. Върху първата мраморна плоча освен имената има и три снимки.

Списък на загиналите герои, родени и живели в селото:

Руси Д. Янев 1896 – 1925 г. Карнобат

Желю Б. Манчев 1920 – 1945 г. Драва Унгария

Димитър Г. Узунов 1920 – 1944 с. Сотина Унгария

Пенчо Т. Ненчев 1876 – 1918 г. Скопие Сърбия

Тодор Д. Узунов 1897 – 1918 г. Скопие Сърбия

Желез Ч. Мечков 1880 – 1916 г. Скопие Сърбия

Желез Б. Мечков 1886 – 1916 г. Каймак-Чалан

Кено Т. Пенчев 1887 – 1916 г. Каймак-Чалан

Иван Н. Иванов 1873 – 1916 г. Каймак-Чалан

Чаню М. Кунев 1872 – 1913 г. с. Трава Турция

Нягол С. Калмуков 1879 – 1913 г. Хаскево Турция

Нягол Т. Славов 1871 – 1913 г. Трава Турция

Митю Н. Иванов 1871 – 1913 г. Трава Турция

Вълко Ч. Неделчев 1872 – 1913 г. Трава Турция

Тодор И. Железов 1880 – 1913 г. Трава Турция

Слав И. Димов 1891 – 1915 г. Сърбия

Важни дати от историята на селотоРедактиране

  • 1865 г. открива се училището.
  • 1928 г. основано е читалище “Зора“.
  • 1950 г. се учредява ТКЗС.

ДругиРедактиране

В селото е имало много от рода Никови, които по последни проучвания са от рода на Стефан Караджа.

ИзточнициРедактиране

https://xn--80afhwitccsc.com/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BD/