Външна политика на Северна Корея

КНДР поддържа активни дипломатически отношения с комунистическите страни – Лаос, Китай, Куба и Виетнам, както и други държави с лява политическа ориентация. КНДР поддържа добри отношения и с Етиопия, Еритрея, Зимбабве, Иран, Демократична република Конго и Обединените арабски емирства. САЩ и други развити държави определят Северна Корея като сталинистка диктатура,[1][2] и я критикуват заради нарушения на човешките права и разработване на ядрено оръжие. Като цяло Северна Корея води затворена политика и не поддържа връзки с голяма част от страните по света. Заради участието на севернокорейски агенти във взривяването на южнокорейски пътнически самолет през 1987 г., както и даването на убежище за членове на японската червена армия, към края на 80-те години страната е обявена за поддръжник на тероризма. Въпреки това оттогава насетне Северна Корея не е била замесена в терористична дейност, а през юни 2008 г. външното ѝ министерство обявява, че страната официално подкрепя борбата срещу международния тероризъм.[3] По време на Студената война КНДР е съюзник както на Китай, така и на СССР.

Арката на обединението в столицата.

Териториални споровеРедактиране

  • Неизяснена граница с Китай в района на Пектусан;
  • Демилитаризираната зона по 38-ия паралел не е постоянна граница;
  • Подобно на Южна Корея, КНДР претендира за целия Корейски полуостров.

Двустранни отношенияРедактиране

  •   Китай е основен политически и икономически съюзник на Северна Корея. Въпреки споровете между двете страни относно принадлежността на определени участъци от пограничната река Ялу, Китайската народна република е най-големият търговски партньор и поддръжник на комунистическата държава. Пекин се обявява и против санкциите, наложени на Пхенян заради ядрената му програма. Китай доставя на Северна Корея компоненти за развитие на високотехнологична промишленост, хранителни помощи, оръжия, електроенергия, както и гориво на цени, значително по-ниски от тези на международните пазари.[4] Китайските инвестиции и печалби от КНДР възлизат на $2 млрд. годишно. Северна Корея, както и Тайван, са от стратегическа важност за китайската външна политика.[5]
  •   Южна Корея – отношенията между КНДР и Република Корея могат да се проследят до началото на двете държави. Както в Южна, така и Северна Корея са учредени през 1948 година – първата страна с помощта на САЩ и ООН, последната – с помощта на СССР. След края на Корейската война отношенията между двете републики са предимно враждебни с леко подобрение през последното десетилетие. През 1968 година севернокорейски специални части правят неуспешен опит за обединение с Южна Корея чрез завземане резиденцията на южнокорейския президент. През 1984 КНДР осигурява на Южна Корея хуманитарна помощ за възстановяване от тежки наводнения. През 2000 година е първата среща на корейските ръководители – Ким Чен Ир и тогавашният южнокорейски президент Ким Те Чжун. Седем години по-късно се състои втората такава среща, на която е подписано и официално примирие между двете страни. Южна Корея днес доставя на КНДР хуманитарна помощ и автомобили, макар тези доставки да намаляват. Голяма част от туристите в Северна Корея идват от южната ѝ съседка. Друг признак за подобряване на отношението между двете страни е спирането на пропагандните високоговорители и от двете страни на демилитаризираната зона.[6]
  •   САЩ е върховният враг на Северна Корея, според пропагандата в страната.[7] По време на Корейската война цивилното население в северната част на полуострова е подложено на ожесточени американски бомбардировки, а американската и южнокорейската армии извършват редица военни престъпления срещу корейци с леви убеждения (виж Клане в Джеджу-до). Положението не се променя и през Студената война, когато на няколко пъти войници от американската и корейската народна армия влизат в престрелки. Част от тези враждебни действия между двете страни са пленяването на американския кораб USS Pueblo през 1968 и убийството на двама американски войници през 1976 г. (т.нар. Инцидент с тополата). Основен обект на спор между двете страни е ядрената програма на Пхенян. Севернокорейското правителство твърди, че тя е с цел самозащита от евентуална американска агресия, но САЩ я считат за стратегическа заплаха поради естеството на режима и съмненията им, че севернокорейците снабдяват с оръжия терористи. След изключването и извеждането от експлоатация на ядрения си реактор в Йонбьон, Северна Корея е премахната от списъка на страните, подкрепящи тероризма[8] и вече не се счита от американските власти за „престъпна държава“.[9] В началото на ноември 2007 г. пирати атакуват севернокорейски кораб край бреговете на Сомалия. Корейският екипаж отблъсква пиратите, а на помощ идват американски патрулни катери, които впоследствие арестуват пиратите. След този инцидент в севернокорейските медии има положителни реакции към САЩ.[10]ь
  •   Русия има значителни стратегически, политически и икономически интереси на Корейския полуостров, което определя положителното ѝ отношение към КНДР както днес, така и в исторически план. Двете корейски държави, които по традиция са в добри отношения с Москва, са от голяма важност за руската икономика. Русия е традиционен доставчик на оръжие и гориво за КНДР, а голяма част от работниците в областта на дърводобива около Владивосток са севернокорейци.[11] Въпреки това отношенията между двете страни се влошават след севернокорейския ядрен опит през 2006, а президентът Путин чрез указ забранява износа на военно оборудване, което може да се използва за ядрената програма на Пхенян.[12]
  •   Япония не поддържа дипломатически отношения с КНДР и преговаря с нея чрез посредничеството на Република Корея. Отношението към японците на Корейския полуостров е по-скоро негативно заради над 30-годишна окупация. Отношенията между двете страни се обтягат още повече, след като в началото на 80-те години Северна Корея отвлича 13 японци, които трябва да обучат агенти в японския език и традиции.[13] Текат преговори за установяване на нормални дипломатически отношения. Япония е един от участниците в шестстранните преговори относно ядрената програма на КНДР.
  •   Иран е в добри отношения с КНДР според медиите и в двете страни, които активно си сътрудничат в областта на науката, културата и образованието.[14] Северна Корея помага на Иран в областта на ядрената енергетика.[15] КНДР е и основен доставчик на ракети и ракетни части за Иран.
  •   България е една от малкото страни в света, поддържащи активни дипломатически отношения с КНДР. Двете страни установяват дипломатически отношения на 29 ноември 1948 година. Въпреки първоначално добрите отношения, през 1959 година двете страни скъсват дипломатическите връзки за 8 години заради про-сталинистката позиция на севернокорейското правителство.[16] Първото официално посещение на Ким Ир Сен в България е в средата на 1950-те години, а второто започва на 2 юни 1975. Последното посещение на български политик в страната е визитата на Соломон Паси между 31 юли и 4 август 2007 година.[17] България възстановява посолството си в Пхенян през 2005, а севернокорейското посолство в София е единственото в региона и отговаря за контактите с 10 държави. За 2007 стокообменът между двете страни възлиза на едва $250 000. Правителствата на НРБ и КНДР подписват Спогодба за културно и научно сътрудничество през 1970 година. На 24 март 1998 е подписана Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата за периода 1997 – 1999. Водят се преговори за подновяване на програмата. В Института за чужди езици в Пхенян съществува катедра по български език.[18]
  •   Лаос e в „приятелски“ отношения с КНДР, като двете държави си сътрудничат в различни области.[19] На 30 август 2008 двете страни подписват споразумение за съвместен комитет, който трябва да следи за подобряването на икономическите връзки между двете страни, както и за сътрудничество в областта на науката и технологиите.[20]
  •   Франция е една от двете страни в ЕС, които не признават Северна Корея като суверенна държава (другата членка е Естония). Франция може да обмисли установяване на дипломатически отношения с Пхенян ако изостави ядрената си програма и подобри състоянието на човешките права.

ИзточнициРедактиране

  1. Corey Oakley: US is threat to peace, not North Korea – Socialist Alternative Website;There is no denying that the regime he presides over is a nasty Stalinist dictatorship that brutally oppresses its own population. But in the face of constant threats from the US, Pyongyang's actions have a definite rationality from the regime's point of view.“
  2. North Korea power struggle looms, в-к Телеграф:"A power struggle to succeed Kim Jong-il as leader of North Korea's Stalinist dictatorship may be looming after his eldest son was reported to have returned from semi-voluntary exile."
  3. North Korea (08/08), държавен департамент на САЩ.
  4. The China-North Korea Relationship
  5. North Korea's Strategic Significance
  6. Storm looms over N Korea balloons, БиБиСи
  7. nationmaster.com – Korea, North
  8. Bush removes North Korea from terror list, Файненшъл Таймс
  9. North Korea: rogue state no more, U.S. says
  10. A Hallmark Card of Sorts From Kim Jong-il – The Lede – Breaking News – New York Times Blog
  11. Stephan Haggard and Marcus Noland, North Korea’s External Economic Relations www.nautilus.org
  12. РИА Новости – Русия прави обратен завой, подкрепя санкциите срещу С. Корея
  13. Associated Press. North Korea rejects DNA link to Megumi Yokota abduction case. // Посетен на 1 май 2006.
  14. Result of Iranian delegation visit to N Korea positive. // IRNA, 23 януари 2007. Посетен на 24 април 2007.
  15. Coughlin, Con. N. Korea helping Iran with nuclear testing. // The Daily Telegraph, 26 януари 2007. Посетен на 24 април 2007.
  16. www.dailynk.com
  17. Български парламент – Комисия по външна политика
  18. Посолство на Република България, Пхенян, КНДР
  19. Top legislator DPRK to boost ties with Laos
  20. Agreement on Establishing Joint Committee Signed between DPRK and Laos

Вижте същоРедактиране