Отваря главното меню
Уикипедия

Владивосток

Владивосто́к (на руски: Владивосток) е град в Русия, разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог[1]. Градът е административен център на Приморския край и най-голямото руско пристанище на Тихия океан. Има население от 604 901 жители към 2018 г.[2], а в градската му агломерация живеят 811 525 души.

Владивосток
Владивосток
— град —
Знаме
      
Герб
Vladivostok collage.jpg
Русия
43.1167° с. ш. 131.9° и. д.
Владивосток
Приморски край
43.1167° с. ш. 131.9° и. д.
Владивосток
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Приморски край
Район Владивостокски
Площ 331,16 km²
Надм. височина 8 m
Население (2018) 604 901 души
1827 души/km²
Кмет Олег Гуменюк
Основаване 1860 г.
Град от 1880 г.
Пощенски код 690000
Телефонен код +7 423
МПС код 25, 125
Часова зона UTC+10:00
Официален сайт www.vlc.ru
Владивосток в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Владивосток е разположен на брега Японско море, на полуострова Муравьов-Амурски, на северната ширина на Варна. Градът е най-важният руски град, що се отнася до достъпа до Азиатско-тихоокеанския регион. Свързан с централна Русия посредством железопътен, автомобилен и въздушен транспорт. В границите на града влизат островите Руски, Попов, Рейнеке и Рикорд, както и редица малки ненаселени острови. Проливът Източен Босфор свързва Амурския и Усурийския залив. [3]

Градът се простира на площ от 625 km² и има население от 615 хиляди жители (2013). [3]

ИсторияРедактиране

 
Владивосток през 1910-те.
 
Владивосток през 1982 г.
 
Улица във Владивосток, 2005 г.

Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан (1271 – 1368) на мястото на Владивосток се е намирал град Юнминчън (на китайски: 永明城, на пинин: Yǒngmíngchéng), чието име означава „град на вечната светлина“. Това се потвърждава и от многото археологически находки. Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между Китай и Корея. С Нерчинския договор от 1689 г. територията на днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 г. територията е присъединена към Руската империя с подписването на Айгунския договор.

На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.[3] През 1879 г. е пусната в експлоатация параходна линия, свързваща Владивосток със Санкт Петербург и Одеса. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с Хабаровск чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до Москва – Транссибирската магистрала. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като Николай Пржевалски, Владимир Арсениев, Степан Макаров и др.[4] През 1920 г. градът влиза в състава на Далекоизточната република, а през 1922 г. – в РСФСР. От 1938 г. е административен център на Приморски край.[4]

По времето на Втората световна война градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от Съюзниците, а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.[5] В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на ГУЛАГ – „Владлаг“.[6] През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.[7] В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът разполага с тролейбусен транспорт.[5] На 20 септември 1991 г. президентът Борис Елцин подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.[8]

НаселениеРедактиране

Население по години
1897 1923 1926[9] 1931[4] 1939[10] 1956 1959[11]
28 933 98 900 108 000 140 000 206 432 265 000 290 608
1962 1967 1970[12] 1973 1976[13] 1979[14] 1982
325 000 397 000 440 889 481 000 521 000 549 789 576 000
1986[13] 1989[15] 1990 1991[13] 1993[13] 1995[16] 1997
607 000 633 838 640 000 648 000 643 000 629 000 623 000
1999 2001[16] 2003[4] 2005 2007 2008 2009[17]
610 000 598 600 594 700 586 800 580 800 578 800 578 619
2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016[2]
592 034 592 100 597 476 600 378 603 244 604 602 606 653

КлиматРедактиране

Летата са топли и влажни. Есените и зимите са слънчеви. Климатът е белязан от близостта до море и планини. Средната температура на въздуха е 18 °C през лятото и -13 °C през зимата. През лятото температурата на водата достига 21 °C. [3]

Климатични данни за Владивосток
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,0 9,9 15,2 22,7 29,5 31,8 33,6 33,0 30,0 23,4 17,5 9,4 33,6
Средни максимални температури (°C) −8,1 −4,2 2,2 9,9 14,8 17,8 21,1 23,2 19,8 12,9 3,1 −5,1 9,0
Средни температури (°C) −12,3 −8,4 −1,9 5,1 9,8 13,6 17,6 19,8 16,0 8,9 −0,9 −9,1 4,9
Средни минимални температури (°C) −15,4 −11,6 −4,9 2,0 6,7 11,1 15,6 17,7 13,1 5,9 −3,8 −11,9 2,0
Абсолютни минимални температури (°C) −31,4 −28,9 −22 −8,1 −0,8 3,7 8,8 10,1 2,2 −9,7 −23 −28,1 −31,4
Средни месечни валежи (mm) 14 15 27 48 81 110 164 156 119 59 29 18 840
Брой на дъждовните дни 0 0.1 1 11 20 22 22 20 14 11 3 0.4 125
Източник: Погода и Климат[18]

ИкономикаРедактиране

 
Военни кораби в залива Златен рог.
 
Златният мост, преминаващ над залива Златен рог.
 
Международно летище „Владивосток“.
 
Тихоокеанското висше военноморско училище.

Владивосток е връзка между Транссибирската магистрала и тихоокеанските морски пътища. Вносът от Япония, Китай, Южна Корея, САЩ и Югоизточна Азия минава от тук. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Развито е и машиностроенето – корабостроене и кораборемонт. Произвеждат се и японски автомобили. Градът е и основен пункт за базиране на руския Тихоокеански флот.

ТранспортРедактиране

Освен крайна точка на Транссибирската магистрала и важно тихоокеанско пристанище, Владивосток е основен въздушен възел в Приморски край. Международно летище „Владивосток“ обслужва пътнически полети до различни страни в Азия, както и вътрешни линии.[19]

Общественият транспорт е представен главно от автобуси, но също така има тролейбуси, трамваи, фуникулер и морски катери.

КултураРедактиране

Владивосток е европейски град в културно отношение, въпреки че се намира в Азия. Това е видимо от градския пейзаж.[3] Открити са десетки културни учреждения: музеи, театри, художествени галерии, кино салони, филхармонии. Има и много образователни центрове за изкуства. Тук се намира и Далекоизточния държавен институт по изкуства.[20]

ЗванияРедактиране

На 4 ноември 2010 г. Владивосток получава почетното звание „Град на военната слава“ (на руски: „Город воинской славы“).[3]

Побратимени градовеРедактиране

СътрудничествоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Владивосто́к. // Голяма руска енциклопедия. Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2018. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
  2. ↑ а б ((ru)) Приморский край. Оценка численности постоянного населения на 1 января
  3. ↑ а б в г д е О Владивостоке. // www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток. Администрация на Владивосток. Посетен на 1 септември 2013. (на руски)
  4. ↑ а б в г ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Владивосток (Приморский край)
  5. ↑ а б ((ru)) История Владивостока
  6. ↑ ((ru)) Система исправительно-трудовых лагерей в СССР
  7. ↑ ((ru)) Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики
  8. ↑ ((ru)) Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами
  9. ↑ ((ru)) Российский статистический ежегодник. 2011 г.
  10. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1939 года.
  11. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
  12. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
  13. ↑ а б в г ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994
  14. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
  15. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года.
  16. ↑ а б ((ru)) Российский статистический ежегодник. Госкомстат, Москва, 2001
  17. ↑ ((ru)) Численность постоянного населения Российской Федерации по городам, посёлкам городского типа и районам на 1 января 2009 года.
  18. ↑ Pogoda.ru.net. // Посетен на 19 юни 2013. (на руски)
  19. ↑ ((ru)) Расписание | Международный аэропорт Владивосток
  20. ↑ ((ru)) Культура
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владивосток&oldid=9513013“.