Владивосток
Владивосто́к (на руски: Владивосток) е град в Русия, разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог.[1] Градът е административен център на Приморския край и най-голямото руско пристанище на Тихия океан. Има население от 604 901 жители към 2018 г.,[2] а в градската му агломерация живеят 811 525 души.
|
Владивосток Владивосток |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 |
|
  Владивосток  Владивосток |
|
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Приморски край |
| Район | Владивостокски |
| Площ | 331,16 km² |
| Надм. височина | 8 m |
| Население |
604 901 души (2018) 1827 души/km² |
| Кмет | Олег Гуменюк |
| Основаване | 1860 г. |
| Град от | 1880 г. |
| Пощенски код | 690xxx |
| Телефонен код | +7 423 |
| МПС код | 25, 125 |
| Часова зона | UTC+10:00 |
| Официален сайт | www.vlc.ru |
| Владивосток в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Владивосток е разположен на брега Японско море, на полуострова Муравьов-Амурски, на северната ширина на Варна. Градът е най-важният руски град, що се отнася до достъпа до Азиатско-тихоокеанския регион. Свързан с централна Русия посредством железопътен, автомобилен и въздушен транспорт. В границите на града влизат островите Руски, Попов, Рейнеке и Рикорд, както и редица малки ненаселени острови. Проливът Източен Босфор свързва Амурския и Усурийския залив.[3]
Градът се простира на площ от 625 km² и има население от 615 хиляди жители (2013).[3]
ИсторияРедактиране
Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан (1271 – 1368) на мястото на Владивосток се е намирал град Юнминчън (на китайски: 永明城, на пинин: Yǒngmíngchéng), чието име означава „град на вечната светлина“. Това се потвърждава и от многото археологически находки. Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между Китай и Корея. С Нерчинския договор от 1689 г. територията на днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 г. територията е присъединена към Руската империя с подписването на Айгунския договор.
На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.[3] През 1879 г. е пусната в експлоатация параходна линия, свързваща Владивосток със Санкт Петербург и Одеса. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с Хабаровск чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до Москва – Транссибирската магистрала. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като Николай Пржевалски, Владимир Арсениев, Степан Макаров и др.[4] През 1920 г. градът влиза в състава на Далекоизточната република, а през 1922 г. – в РСФСР. От 1938 г. е административен център на Приморски край.[4]
По времето на Втората световна война градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от Съюзниците, а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.[5] В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на ГУЛАГ – „Владлаг“.[6] През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.[7] В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът разполага с тролейбусен транспорт.[5] На 20 септември 1991 г. президентът Борис Елцин подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.[8]
НаселениеРедактиране
| 1897 | 1923 | 1926[9] | 1931[4] | 1939[10] | 1956 | 1959[11] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 28 933 | 98 900 | 108 000 | 140 000 | 206 432 | 265 000 | 290 608 |
| 1962 | 1967 | 1970[12] | 1973 | 1976[13] | 1979[14] | 1982 |
| 325 000 | 397 000 | 440 889 | 481 000 | 521 000 | 549 789 | 576 000 |
| 1986[13] | 1989[15] | 1990 | 1991[13] | 1993[13] | 1995[16] | 1997 |
| 607 000 | 633 838 | 640 000 | 648 000 | 643 000 | 629 000 | 623 000 |
| 1999 | 2001[16] | 2003[4] | 2005 | 2007 | 2008 | 2009[17] |
| 610 000 | 598 600 | 594 700 | 586 800 | 580 800 | 578 800 | 578 619 |
| 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[2] |
| 592 034 | 592 100 | 597 476 | 600 378 | 603 244 | 604 602 | 606 653 |
КлиматРедактиране
Летата са топли и влажни. Есените и зимите са слънчеви. Климатът е белязан от близостта до море и планини. Средната температура на въздуха е 18 °C през лятото и -13 °C през зимата. През лятото температурата на водата достига 21 °C.[3]
|
Климатични данни за Владивосток
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ИкономикаРедактиране
Владивосток е връзка между Транссибирската магистрала и тихоокеанските морски пътища. Вносът от Япония, Китай, Южна Корея, САЩ и Югоизточна Азия минава от тук. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Развито е и машиностроенето – корабостроене и кораборемонт. Произвеждат се и японски автомобили. Градът е и основен пункт за базиране на руския Тихоокеански флот.
ТранспортРедактиране
Освен крайна точка на Транссибирската магистрала и важно тихоокеанско пристанище, Владивосток е основен въздушен възел в Приморски край. Международно летище „Владивосток“ обслужва пътнически полети до различни страни в Азия, както и вътрешни линии.[19]
Общественият транспорт е представен главно от автобуси, но също така има тролейбуси, трамваи, фуникулер и морски катери.
КултураРедактиране
Владивосток е европейски град в културно отношение, въпреки че се намира в Азия. Това е видимо от градския пейзаж.[3] Открити са десетки културни учреждения: музеи, театри, художествени галерии, кино салони, филхармонии. Има и много образователни центрове за изкуства. Тук се намира и Далекоизточния държавен институт по изкуства.[20]
ЗванияРедактиране
На 4 ноември 2010 г. Владивосток получава почетното звание „Град на военната слава“ (на руски: „Город воинской славы“).[3]
Побратимени градовеРедактиране
СътрудничествоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Официален сайт на градската администрация на Владивосток
- VL.ru – Владивосток в интернет
- primorye.ru. Карти за времето и снимки от сателит
ИзточнициРедактиране
- ↑ Владивосто́к. // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
- ↑ а б ((ru)) Приморский край. Оценка численности постоянного населения на 1 января
- ↑ а б в г д е О Владивостоке. // www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток. Администрация на Владивосток. Посетен на 1 септември 2013. (на руски) Архив на оригинала от 2013-10-31 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Владивосток (Приморский край)
- ↑ а б ((ru)) История Владивостока
- ↑ ((ru)) Система исправительно-трудовых лагерей в СССР
- ↑ ((ru)) Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики
- ↑ ((ru)) Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами
- ↑ ((ru)) Российский статистический ежегодник. 2011 г.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1939 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
- ↑ а б в г ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года.
- ↑ а б ((ru)) Российский статистический ежегодник. Госкомстат, Москва, 2001
- ↑ ((ru)) Численность постоянного населения Российской Федерации по городам, посёлкам городского типа и районам на 1 января 2009 года.
- ↑ Pogoda.ru.net. // Посетен на 19 юни 2013. (на руски)
- ↑ ((ru)) Расписание | Международный аэропорт Владивосток Архив на оригинала от 2017-11-17 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Культура Архив на оригинала от 2016-07-26 в Wayback Machine.