Въстание на Асен и Петър

освободително движение на българите от 1185 г. в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи. Въстанието избухва в Търново на 26 октомври 1185 г. (празникът на Св. Димитър Солунски), породено от увеличение на данъците, и завършва със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци. Ловешкият мир е сключен през 1187 г.

Въстание на Асен и Петър
България по време на въстанието
Информация
Период1185 – 1187
МястоБалкански полуостров
РезултатРешителна българска победа.
Възстановяване на българската държава
Страни в конфликта
БългарияВизантия
Командири и лидери
Иван Асен I
Теодор-Петър
Исак II Ангел

Причини и повод редактиране

Като причини, довели до избухване на въстанието, се посочват неблагоприятните за Византийската империя събития в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат настъпват сериозни вътрешни смутове и държавата започва да търпи поражения в битките срещу външни нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите ѝ нормани успяват да заграбят градовете Драч и Солун, като стигат чак до Адрианопол.

Точно в този момент византийският император се решава на една крайно противоречива мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква внезапното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отсам река Дунав.

Ход на въстанието редактиране

 
Църквата Свети Димитър Солунски (Велико Търново), която историческите сведения свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър

Начело на въстанието застават двамата братя Петър и Асен (известен и под двойното име Йоан-Асен, побългарено в Иван-Асен), които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV.

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят, Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав, където привличат куманите на своя страна. На следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време българите освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.

Начало на Второто българско царство редактиране

Опитът на императора повторно да разгроми българите не успява и през пролетта на 1187 г. след обсадата на Ловеч той е принуден да сключи примирие с тях, с което фактически признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина.

Вижте също редактиране