Трапезица

хълм в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.

Трапезица е хълм във Велико Търново, на който се намират руините на едноименния укрепен град[1][2] или квартал в средновековния Търновград.

Трапезица
Trapezitca 006.jpg
Местоположение
Map of Veliko Tarnovo.png
43.0833° с. ш. 25.6361° и. д.
Трапезица
Местоположение във Велико Търново
Страна България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Столична крепост
Период XII-XIV век
Епоха Средновековие
Трапезица в Общомедия
Трапезица

Произход на иметоРедактиране

За името Трапезица има 2 предположения. Според едни това име се свързва с думата „трапеза“, а според други то произхожда от „трапец“, тъй като формата на платото е трапецовидна, друга версия от трапезити – доброволческа войска (наричани пазачи на проходи) версия на проф. Бойчинов.

ГеографияРедактиране

Хълмът има обща площ от 80 декара.[3]

ИсторияРедактиране

Още през византийското владичество на хълма са живеели трапезити (пазители на проходи).

Трапезица е втората крепост на вътрешния град на Средновековен Търновград (Велико Търново). Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – единият в източната част, край църквата „Св. Димитър“, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата „Св. 40 мъченици“. Към този вход е водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.

При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазените преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити „стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време“. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името „Иван Рилски“. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Известно е, че цар Иван Асен I през 1195 г. пренесъл от гр.Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

На хълмът се провеждат нови разкопки в периода 2008 – 2015. През същия период, се възстановява южната кула и се правят реконструкции на някои от църквите.

Проучване и опазванеРедактиране

Разкопки през ХIХ в.Редактиране

Интерес към археологическото проучване на останките върху хълма има още през ХIХ в., но през 1856 г. османските власти забраняват разкопаването на Трапезица.[4] Първите сериозни проучвания се извършват след Освобождението от Марин Дринов и Васил Берон и по-точно през 1878 г. През 1884 г. те са продължени от Берон след основаването на търновското археологическо дружество.[4] Най-подробни и систематизирани изследвания през ХIХ в. са направени от Карел Шкорпил. Благодарение на все още запазените към него време очертания на крепостни стени, порти, кули и църкви , той успява да създаде първият цялостен план на останките от архитектура на Трапезица, публикуван през 1910 г. заедно с неговия план на Царевец.[5]

Проучване през първата половина на ХХ в.Редактиране

През 1900 и 1901 г. на хълма копае французинът Ж. Сьор, разкривайки основите на още 14 църкви към преди това откритите 3 църкви.[6] Записките на Сьор са твърде оскъдни и не дават подробна информация.[2] План на разкритите от него руини са направили инженерите от търновския технически участък П. Абаджиев и Р. Михайлов. В периода 1903-1904 г. В. Димов, команидирован художник-реставратор на Народния музей – София, извършва описание на църквите и изработва графична документация на запазената живопис и маслени копия на платно.[1][7]

ЛегендиРедактиране

Носят се легенди, че на хълма е съществувала монетарница. Помещавала се е в района на Южния вход. През завладяването на османците, всички машини и сурово злато били скрити в тайно подземие. Изходът на това подземие, бил покрит с каменна плоча.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Тотев, К., Дерменджиев, Е., Караилиев, К.. Археологически проучвания в средновековния град Трапезица. Сектор Север. Т. I. Велико Търново, Фабер, 2011. ISBN 978-954-400-444-6.
  2. а б Долмова-Лукановска, Мария. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Фабер, Велико Търново 2008. ISBN 978-954-775-846-9.
  3. Окръжен музей Велико Търново
  4. а б Берон, Васил. Археологически и исторически иследования. Второ издание. Търново, Абагар, 2004, [1886]. ISBN 954-427-594-0.
  5. Шкорпил, Карел. План на старата българска столица Велико Търново. // Известия на българското археологическо дружество I. 1910. с. 121-154.
  6. Тодоров, Никифор. История на проучванията на фортификацията на крепостта Трапезица (PDF). // под печат. с. 1.
  7. Димов, В.. Разкопките на Трапезица в Търново. // Известия на Българското археологическо дружество т. V. София, 1915. с. 112-176.
  8. Трапезица Сашка Александрова

ЛитератураРедактиране

  • Тотев, К., Дерменджиев, Е., Караилиев, К.. Археологически проучвания в средновековния град Трапезица. Сектор Север. Т. I. Велико Търново, Фабер, 2011. ISBN 978-954-400-444-6.
  • Долмова-Лукановска, Мария. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Фабер, Велико Търново 2008. ISBN 978-954-775-846-9.
  • Рабовянов, Деян. Археологически проучвания в южния сектор на Трапезица.. Т. 1. Велико Търново, Фабер, 2015. ISBN 978-619-00-0292-5.


Външни препраткиРедактиране