Гъбавци
Гъбавци (изписване до 1945 година: Гѫбавци; на македонска литературна норма: Габавци) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.
| Гъбавци Габавци | |
| — село — | |
  Гъбавци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 900 m |
| Население | изселено души (1903) |
| Гъбавци в Общомедия | |
География
редактиранеГъбавци е било разположено северозападно от Охрид, в Гъбавския рид на пътя към Струга, в землището на село Долно Лакочерей. Местността продължава да се нарича Гъбавци.[1]
История
редактиранеВ 1974 – 1975 година при постройката на новия път Скопие – Кичево – Охрид край Гъбавци са открити късноантични и средновековни находки.[2]
В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гъбавци (Gabavtzi) е посочено като село с 6 домакинства и 23 жители българи, а Долно Гъбавци (Dolno gabavtzi) – с 5 домакинства и 21 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гѫбавци е населявано от 30 жители, всички българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Гъбавци е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 4 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на Гъбавци (Gabavtzi) е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 32 българи екзархисти.[6]
Селото запустява след Илинденско-Преображенското въстание.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Гъбавци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Личности
редактиране- Родени в Гъбавци
Александър Камчев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[8]
Бележки
редактиране- ↑ Станковска, Љубица. Етимологиjата на имињата на раселените села од Охридско // Македонистика 10. 2009. с. 135 - 136.
- ↑ Општина Охрид. Археологија Архив на оригинала от 2010-12-28 в Wayback Machine..
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.