Гавалянци
Гавалянци или Гаваланци (на гръцки: Βαλτούδι, Валтуди, катаревуса: Βαλτούδιον, Валтудион, до 1927 година Γκαβαλιάν, Гавалян, Γκαβαλιανοί, Гаваляни[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 62 души население към 2001 година.
| Гавалянци Βαλτούδι | |
  Гавалянци  Гавалянци  Гавалянци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 92 m |
| Население | 60 души (2001) |
| Гавалянци в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в историко-географската област Боймия, на 14 километра североизточно от град Ругуновец (Поликастро).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Говалян с 60 джизие ханета (домакинства).[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гавалянци (Gavaliantzi) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гавалянци е населявано от 164 жители българи.[4]
В началото на XX век цялото население на Гавалянци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гавалянци (Gavaliantzi) има 176 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Гавалянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война селото остава в Гърция.
Личности
редактиране- Родени в Гавалянци
Георги Мицов (Гоне Мацов, 1884/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[7]- Георги Наков Парадов (1866 – 1938), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[8]
- Иван Манолов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина[9]
- Илия Дилберов (Дилбер Илия) (1877 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Йордан Тачев (Тачов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[10]
- Мирчо Костов (Мирче, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета солунска дружина, носител на бронзов медал[11]
- Никола Сатиев (1880 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Христо Гавалянски, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[12]
- Христо Георгиев (1884 – ?), четник на Аргир Манасиев,[13] македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[14]
- Христо Пецов (Пецев, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[15]
- Христо Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[12] загинал преди 1918 г.[16]
- Починали в Гавалянци
- Михаил Апостолов-Попето (1871-1902), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 273.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160-161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 538.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
- ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.