Уикипедия

Сборна партизанска рота на МОО

Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение е българска бойна част, участвала в Междусъюзническата война през 1913 година.

Сборна партизанска рота на МОО
Kostur-MAVC-1913-2.JPG
Костурски войводи, снимани през април 1913 година в Ксанти преди заминаването на Сборната партизанска рота. Трайко Желевски от Желево (легналият отляво), Тома Желински от Желин (легналият отдясно), Евстатий Шкорнов от Нестрам (четвърти седнал), Андон Юруков от Лабаница (първи прав), Пандо Сидов от Жупанища (шести прав)
Информация
Активна1913 г.
ДържаваБългария
Командири
Изтъкнати
командири		Васил Чекаларов, Иван Попов, Христо Силянов

Боен пътРедактиране

При подготовката за започване на Междусъюзническата война се сформират повторно партизански отряди за действие в Македония. Окупираната от Гърция Егейска Македония е разделена на 9 оперативни района, в които трябва да се организират чети. Сборната партизанска рота на МОО е поверена на подполковник Иван Попов и е формирана на 18 май 1913 година. Личният ѝ състав е утвърден окончателно на 3 юни, а оперативните райони са разделени както следва: 1-ви Костурски район с войводи Иван Попов, Васил Чекаларов и Христо Цветков (41 бойци); 13-и Воденски район – Йордан Лазаров и 18 четници; 13-и Б Воденски район – Дякон Евстатий и Григор Джинджифилов – 28 бойци; 14-и Лерински район – Никола Кръстев с 11 четници; 14-и „Б“ Лерински район – Павел Христов с 3 четници; 14-и В Лерински район – Марко Иванов с 4 четници; 16-и Гюмендженско-Воденски район – Михаил Радев Странджата, Ичко Димитров Гюпчето, Коста Христов Попето, Лазар Делев и Иван Пальошев със 117 четници; 19-и Солунски район – Георги Мончев и Гоце Междуречки с 39 четници; 19-и „Б“ Солунски район – Михаил Думбалаков с 37 четници. Първоначално се предвиждат общо 8 чети със 188 четници, но впоследствие броят им нараства до 17 чети с 309 четници.[1]

 
Пленени четници на Чекаларов. Вестник „Емброс“, юли 1913 година. На първия ред от ляво надясно Илия Димушев от Лерин, Христо Цветков от Кономлади, Андон Юруков от Солун, Димитър Алексиев от Кономлади, Ганчо Атанасов от Якоруда. На втория ред от ляво надясно Никола Кузинчев от Дреновени, Константин Христов от Габреш, Наум Кръстев и Никола Тодоров от Тиквени, Димитър Иванов от Олища, Константин Кръстев от Баница

В средата на юни 1913 година от Дойран за Костурско заминават с войводи и четници, сред които Христо Цветков, Илия Димушев, Н. Иванов, Григор Джинджифилов, Дончо Лазаров, Панайот Карамфилович, Пандо Сидов и други. Потеглят на югоизток в авангарда на 41-ви и 42-ри пехотни полкове от българската армия. При Фурка на 17 юни 160 четници и войници разбиват сръбско-гръцки части, а при селата Стояково и Богданци 80 евзони и 1 подпоручик. Освобождават Гевгели и при Тушин, Мъгленско, бият отново гръцки части.

На 19 юни Гевгели попада отново в гръцки ръце и по-голямата част от четата се изтегля. Васил Чекаларов, Иван Попов, Никола Кузинчев, Христо Цветков и Пандо Сидов продължават към Костурско. На 2 – 3 юли попадат в засада при дефилето Дармани, Воденско, от която Васил Чекаларов измъква четата с хитрост. Престорва се на гръцки офицер, преследващ четата на Чекаларов, и преминава поста. На 4 юли в Чеган четата е издадена, а Чекаларов е ранен леко. Четата се разделя на две и Иван Попов и Пандо Сидов заминават за Баница, но търпят поражение на 5 юли. Същия ден и четата на Чекаларов е разпръсната, ранен е повторно, но достигат до планината Вич на 8 юли. Васил Чекаларов е убит в сражение с гръцки войници на 9 юли 1913 година край Бел камен (днес Дросопиги). Двадесет и шест от четниците на Чекаларов са съдени в Солун от военен трибунал и получават различни присъди.[2]

Вижте същоРедактиране

ВойнициРедактиране

№ Име Родно място Бележки
1 Васил Чекаларов Смърдеш войвода на чета № 4,
загинал на 9 юли 1913[3]
2 Иван Попов Лески войвода на чета № 5,
в сръбски плен от 18 юли до 18 декември 1913 година,
орден „За храброст“ III степен[4]
3 Христо Силянов Цариград войвода на чета № 6[5]
Александър Бурзов Неманици[6]
Александър Думбалаков Сухо[7]
Александър Талев Охрид[8]
Амира Д. Арнаудов Варна[9]
Анастас Ляпчев Ресен[10]
Анастас Стоянов Крушево[11]
Ангел Джиков Зарово[12]
Ангел Стоянов Бубакево[13]
Ангел Стоянов Хаджи бейлик[14]
Андон Бакалов Охрид[15]
Андон Георгиев Валгаци[16]
Андон Юруков Лобаница[17]
Андрей Мицев Гърчище[18]
Андрея Велев Сяр ранен на 16 юни 1913 година[19]
Андон (Антон) Блажев Лавчани[20]
Атанас Ашлакът Градобор[21]
Атанас Иванов Корнишор[22]
Атанас Костадинов Бозец[23]
Бож. Димитров Ватилък[24]
Божин Ангелов Негован[25]
Божин Атанасов Женско[26]
Борис Аблев (Аблов) Кукуш[27]
Борис Йорданов Ораовец[28]
Вангел Търпанов Баница в гръцки плен в Междусъюзническата война[29]
Вано Бараков Кукуш[30]
Васил Иванов Неред попаднал в гръцки плен, освободен на 2 април 1914[31]
Васил Люледжиев Богданци[32]
Васил Стоянов Палеор[33]
Васил Христов Аладжайков Смоквица[34]
Васил Христов Жупанища загинал на 5 юли 1913 година[35]
Васил Чеков Върбени[36] попаднал в гръцки плен, освободен на 2 април 1914[37]
Васил Янков Олища попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[38]
Велко Кръстев Мандарчев Скопие орден „За храброст“ IV степен[39]
Въльо Ангелов Хамбарлии[40]
Гавраил (Гаврил) Арсенов Лесново[41]
Гаврил Митов Спасов Пресека орден „За храброст“ IV степен[42]
Гано Деев Крива[43]
Гано Димитров Баровица[44]
Ганчо Атанасов Якоруда в гръцки плен от 6 юли 1913 до 10 март 1914 година[45]
Геле П. Жаков Емборе[46]
Геле Чегански Чеган[47]
Георги Алексов Юнчии[48] умира на 7 ноември (септември) 1913 година заточен на Трикери[49][50]
Георги Анастасов Охрид[51] пленен на 28 юни 1913 година
Георги Атанасов Крайници орден „За храброст“ IV степен.[52]
Георги Балев Охрид[53]
Георги М. Гагалев Прилеп[54]
Георги Илиев Воден[55]
Георги Илиев Вълчища[56]
Георги Илков Конско[57]
Георги Митрев Конско орден „За храброст“ IV степен[58]
Георги Мончев Солун войвода, орден „За храброст“ IV степен[59]
Георги Н. Аврамов Негован[60]
Георги Стоянов Юнчии[61]
Георги Павлов Златари орден „За храброст“ IV степен[62]
Георги Пешков Прилеп убит на 20 юни 1913 година[63][64]
Георги Попангелов Слатино убит на 17 септември 1913 година[65]
Георги Станишев Кукуш[66]
Гоно Гьошев Зайков Крива[67]
Гоно Петров Литаров Крива[68]
Гоце Гърков Кукуш[69]
Гоце Междуречки Междурек[70]
Гоце Стоянов Кехая Мутулово[71]
Григор Георгиев Бучище ранен на 5 юни 1913 година, орден „За храброст“ IV степен[72]
Григор Ошавков Дебър[73]
Дельо Ангелов Негован убит на 21 юни 1913 година[74]
Дельо Петров Тушим[75]
Деян Йовчев Върбяни бронзов медал[76]
Димитър А. Спространов Охрид[77]
Димитър Алексиев Орман[78]
Димитър Иванов Олища попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[79]
Димитър Колев Горно Родиво[80]
Димитър Коспачев Куманичево[81]
Димитър М. Сърбинов Палеор[82]
Димитър Пържолев Баровица попаднал в гръцки плен през Междусъюзническата война[83]
Димитър Силянов Охрид[84]
Димитър Стефов Куманичево[85]
Димитър Стойчев Охрид[86]
Дине Ат. Митрев Балинци[87]
Дино (Динко) Атанасов Балинци[88]
Дино Панов Калиново[89]
Дино Янов Женско[90]
Дио Богданов Охрид[91]
Д. Ив. Байлезов Солун[92]
Д. Касанов (Касапов) Хаджилар[93]
Евстатий Шкорнов Нестрам войвода[94]
Златан Борисов Сливово[95]
Иван Анастасов Църско (Големо или Мало) орден „За храброст“ IV степен[96]
Иван Арсов Бели[97]
Иван Гьоров Марихово[98]
Иван Данаилов Женско[99]
Иван Караджов Гумендже загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[100]
Иван Мицев Баница кръст „За храброст“ IV степен[101]
Иван Т. Маджаров Долно Котори[102]
Ильо Кръстев Арменово[103]
Иван Лазаров Кешишлък[104]
Иван Манук Додулари[105]
Иван Райков Крива[106]
Иван Шентев Охрид Сребърен медал[107]
Илия Киряков Туптов Загоричани[108]
Илия (Ильо) Миладинов Пресека орден „За храброст“ IV степен[109]
Илчо Ив. Граматиков Тушилово[110]
Исай Чудов Охрид[111]
Ицо Печев Али Ходжалар[112]
Ичко Димитров Баровица орден „За храброст“ IV степен.[113]
Йордан Лазаров Ихтиман[114]
Йордан Мишайков Осничани орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос на 5 юли 1913 година[115]
Йордан Наков Жупанища убит на 5 юли 1913 година при Айтос[116]
Йордан Тачев Гавалянци[117]
Каме Лазов Дворище[118]
Кольо Кръстев Долно Власи[119]
Кольо Треболски Липариново загинал на 23 май 1913[120]
Коста Лазаров Арменово[121]
Костадин Божилов Пътеле[122]
Костадин Кръстев Баница[123]
Костадин Г. Николов Куманичево попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война, освободен на 9 март 1914 година[124]
Костадин Николов Олища попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, орден „За храброст“ IV степен[125]
Костадин Мицев Ширтов Горно Родиво[126]
Костадин Хаджигаев Енидже Вардар[127]
Кочо Стойчев Смилево[128]
Кръсто Ангелов Охрид[129]
Кръсто Кехайов Тумба в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година[130]
Кръстю Лазаров Конюх войвода[131]
Кръстьо Тенекеджиев Бобища пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[132]
Лазо Ефтов Арменово[133]
Лазар Христов Арменово[134]
Лазар Христов Арменско[135]
Лев Кацков Охрид[136]
Леонид Стойков Гърчище[137]
Любомир Весов Велес сребърен медал[138]
Кръсте Димитров Горно Броди[139]
Марко Иванов Палеор войвода[140]
Марко Паскалев Нестрам кръст „За храброст“ IV степен[141]
Марко Христов Сопотница[142]
Михаил (Михал) Атанасов Мустафа паша Сребърен медал[143]
Михаил Радев Ески Джумая[144]
Миле Стаменов Мачуково загинал на 2 юли 1913 година[145]
Михаил Н. Пасков Пътеле в гръцки плен от 12 август 1913 до 10 марк 1914 година[146]
Мицо Чавдаров Ругуновец[147]
Моме (Моне, Монко) Арсов Щип бронзов медал[148]
Настас Илов Арменово[149]
Настас Лазаров Арменово[150]
Насте Балев Охрид[151]
Наум Богданов Връбник в гръцки плен от 6 юли 1913 до 10 март 1914 година[152]
Наум Масалинков Смърдеш[153]
Никола Андреев Горно Йеловце кръст „За храброст“ IV степен[154]
Никола Георгиев Прекопана[155]
Никола Григоров Арнаудов Стояково кръст „За храброст“ IV степен[156]
Никола Даров Тиквени[157]
Никола Димитров Айтос попаднал в плен на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913 година[158]
Никола Димитров Попов Саракиново[159]
Никола Иванов Врингов Емборе[160]
Никола Кузинчев Дреновени[161]
Никола Мицев Попов Саракиново[162]
Никола Тодоров Тиквени в гръцки плен от 12 юли 1913 до 1 март 1914 година[163]
Панайот Карамфилович Варна войвода, носител на орден „За храброст“ IV степен.[164]
Пандо Сидов Жупанища войвода, попаднал в сръбски плен на 11 юли 1913 година[165]
Павел Христов Цапари войвода[166]
П. Индов Женско[167]
Пене Атанасов Горгопик[168]
Пено Петренцев Тушилово[169]
Пеньо Николов Куфалово[170]
Петър Атанасов Рамна[171]
Петър Бочков Ямбол[172]
Петър Вълчев Сборско[173]
Петър Г. Гулов Тиолища убит в гръцки затвор на 17 юли 1913 година[174]
Петър Мачангаров Емборе[175]
Петър Шанданов Охрид орден „За храброст“ IV степен[176]
Петър Филев Охрид[177]
Руси Ив. Томов Нова Загора[178]
Симеон Клинчарски Пресека орден „За храброст“ IV степен[179]
Силян Иванов Арилево в сръбски плен от 23 юли 1913 до 6 февруари 1914 година[180]
Сотир Христов Кондороби в гръцки плен до 9 март 1914 година[181]
Спас Божинов Мраморец[182]
Спас Георгиев Васов Загоричани[183]
Спиро Иванов Карасуле[184]
Спиро Сарджов Охрид[185]
Ставри Динев Тиквени в гръцки плен до 14 декември 1913 година[186]
Стефан Настев Белоградчик[187]
Ст. Митрев Калиново[188]
Стойче Димитров Извор[189]
Стойчо Панайотов Кономлади[190]
Стоян Андонов Иванов Боймица[191]
Т. Балтов Кукуш[192]
Тане Георгиев Гумендже загинал на 9 юли 1913 година[193]
Тано Бурдев Тушилово[194]
Тано Гърков Тушилово в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[195]
Тано Панов Шекерлия[196]
Тано Христов Тушилово в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[197]
Ташо Динев Вълкоянево[198]
Темелко Блажев Оздолени Сребърен медал[199]
Теньо Митров Чолаков Негован убит на 21 юни 1913 година[200]
Теодос Анев Куманово[201] загинал през Първата световна война на 14 септември 1915 година.[202]
Тодор Балов Велгощи[203]
Тодор Илиев Руждене починал от холера на 25 май 1913 година, кръст „За храброст“[204]
Тодор Саздов Горни Стубол[205][206]
Тодор Спиров Билбилов Вълковия[207]
Тодор (Ташо) Стоянов Новоселци починал от холера на 29 юни 1913 година[208]
Тома Атанасов Радомир орден „За храброст“ IV степен[209]
Тома Дураков Енидже Вардар убит на 7 юли 1913 година[210]
Трайко Мечев Морарци[211]
Трайко Стрезов Поздивища[212]
Трайчо Ангелов Прилеп кръст „За храброст“ IV степен[213]
Трифон Христов Хаджилари[214]
Христо Анастасов Църско (Големо или Мало) убит на 27 юли 1913 година[215]
Христо Андонов Гърчище[216]
Христо Атанасов Негорци[217]
Христо Атанасов Поздивища орден „За храброст“ IV степен[218]
Христо Балабанов Щип[219]
Христо Бинчаров Карайотица[220]
Христо Блажев Лавчани[221]
Христо Н. Бондиков Велес убит на 19 юни 1913 година[222][223]
Христо Краев Екши Су[224]
Христо Митов Кешишлък[225]
Христо Сугарев Битоля[226]
Христо Цветков Кономлади войвода, в гръцки плен до 4 март 1914 година[227]
Христо Чалъмов Баровица[228]
Чичо Атанасов Кронцелево[229]
Христо Шабаков Велгощи[230]
Цветан Алексов Лавчани[231]
Щерьо Влахов Просеник[232]
Янаки Анастасов Църско (Големо или Мало) убит на 27 юли 1913 година[233]
Янаки Янев Лавчани[234]

Цитирана литератураРедактиране

Неизползвана литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 102.
  2. ↑ Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913 г. с. 113.
  3. ↑ ГУА, с. 794.
  4. ↑ ГУА, с. 580.
  5. ↑ ГУА, с. 611.
  6. ↑ ГУА, с. 102.
  7. ↑ ГУА, с. 251.
  8. ↑ ГУА, с. 686.
  9. ↑ ГУА, с. 52.
  10. ↑ ГУА, с. 411.
  11. ↑ ГУА, с.663.
  12. ↑ ГУА, с. 207.
  13. ↑ ГУА, с.663.
  14. ↑ ГУА, с. 664.
  15. ↑ ГУА, с. 76.
  16. ↑ ГУА, с. 146.
  17. ↑ ГУА, с. 811.
  18. ↑ ГУА, с. 463.
  19. ↑ ГУА, с. 116 – 117.
  20. ↑ ГУА, с. 86.
  21. ↑ ГУА, с. 74.
  22. ↑ ГУА, с. 275.
  23. ↑ ГУА, с. 362.
  24. ↑ ГУА, с. 213.
  25. ↑ ГУА, с. 24.
  26. ↑ ГУА, с. 60.
  27. ↑ ГУА, с. 11.
  28. ↑ ГУА, с. 324.
  29. ↑ ГУА, с. 738.
  30. ↑ ГУА, с. 79.
  31. ↑ Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913, с. 129.
  32. ↑ ГУА, с. 410.
  33. ↑ ГУА, с. 665.
  34. ↑ ГУА, с. 15.
  35. ↑ ГУА, с. 762.
  36. ↑ ГУА, с. 797.
  37. ↑ Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913, с. 72, 94 – 96.
  38. ↑ ГУА, с. 821.
  39. ↑ ГУА, с. 417.
  40. ↑ ГУА, с. 25.
  41. ↑ ГУА, с. 53.
  42. ↑ ГУА, с. 449.
  43. ↑ ГУА, с. 202.
  44. ↑ ГУА, с.215.
  45. ↑ ГУА, с. 60.
  46. ↑ ГУА, с. 259.
  47. ↑ ГУА, с. 796.
  48. ↑ ГУА, с. 18.
  49. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 210.
  50. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 23
  51. ↑ ГУА, с. 21.
  52. ↑ ГУА, с. 61.
  53. ↑ ГУА, с. 77.
  54. ↑ ГУА, с. 136.
  55. ↑ ГУА, с. 309.
  56. ↑ ГУА, с. 309.
  57. ↑ ГУА, с. 595.
  58. ↑ ГУА, с. 452.
  59. ↑ ГУА, с. 472.
  60. ↑ ГУА, с. 12.
  61. ↑ ГУА, с. 667.
  62. ↑ ГУА, с. 526.
  63. ↑ ГУА, с. 570, 548.
  64. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  65. ↑ ГУА, с. 573.
  66. ↑ ГУА, с. 638.
  67. ↑ ГУА, с. 262 и 267.
  68. ↑ ГУА, с. 409.
  69. ↑ ГУА, с. 191.
  70. ↑ ГУА, с. 434.
  71. ↑ ГУА, с. 344, 399, 667.
  72. ↑ ГУА, с. 151.
  73. ↑ ГУА, с. 524.
  74. ↑ ГУА, с. 26.
  75. ↑ ГУА, с. 558.
  76. ↑ ГУА, с. 322.
  77. ↑ ГУА, с. 361.
  78. ↑ ГУА, с. 16.
  79. ↑ ГУА, с. 282.
  80. ↑ ГУА, с. 354.
  81. ↑ ГУА, с. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  82. ↑ ГУА, с. 684.
  83. ↑ ГУА, с. 588.
  84. ↑ ГУА, с. 611.
  85. ↑ ГУА, с. 648.
  86. ↑ ГУА, с. 611.
  87. ↑ ГУА, с. 453.
  88. ↑ ГУА, с. 63.
  89. ↑ ГУА, с. 535.
  90. ↑ ГУА, с. 824.
  91. ↑ ГУА, с. 89.
  92. ↑ ГУА, с. 76.
  93. ↑ ГУА, с. 341.
  94. ↑ ГУА, с. 254.
  95. ↑ ГУА, с. 98.
  96. ↑ ГУА, с. 22.
  97. ↑ ГУА, с. 55.
  98. ↑ ГУА, с. 192.
  99. ↑ ГУА, с. 198.
  100. ↑ ГУА, с. 336.
  101. ↑ ГУА, с. 463.
  102. ↑ ГУА, с. 240.
  103. ↑ ГУА, с. 387.
  104. ↑ ГУА, с. 402.
  105. ↑ ГУА, с. 422.
  106. ↑ ГУА, с. 592.
  107. ↑ ГУА, с. 804.
  108. ↑ ГУА, с. 738.
  109. ↑ ГУА, с. 436.
  110. ↑ ГУА, с. 183.
  111. ↑ ГУА, с. 801.
  112. ↑ ГУА, с. 569.
  113. ↑ ГУА, с. 230.
  114. ↑ ГУА, с. 402.
  115. ↑ ГУА, с. 466.
  116. ↑ ГУА, с. 479.
  117. ↑ ГУА, с. 696.
  118. ↑ ГУА, с. 406.
  119. ↑ ГУА, с. 387.
  120. ↑ ГУА, с. 731.
  121. ↑ ГУА, с. 403.
  122. ↑ ГУА, с. 92.
  123. ↑ ГУА, с. 387.
  124. ↑ ГУА, с. 506 – 507.
  125. ↑ ГУА, с. 507.
  126. ↑ ГУА, с. 805.
  127. ↑ ГУА, с. 748.
  128. ↑ ГУА, с. 661.
  129. ↑ ГУА, с. 30.
  130. ↑ ГУА, с. 344.
  131. ↑ ГУА, с.403.
  132. ↑ ГУА, с. 700.
  133. ↑ ГУА, с. 258.
  134. ↑ ГУА, с. 771.
  135. ↑ ГУА, с. 771.
  136. ↑ ГУА, с. 342.
  137. ↑ ГУА, с. 657.
  138. ↑ ГУА, с. 127.
  139. ↑ ГУА, с. 221.
  140. ↑ ГУА, с. 290.
  141. ↑ ГУА, с. 540.
  142. ↑ ГУА, с. 772.
  143. ↑ ГУА, с. 67.
  144. ↑ ГУА, с. 682.
  145. ↑ ГУА, с. 636.
  146. ↑ ГУА, с. 540.
  147. ↑ ГУА, с. 793.
  148. ↑ ГУА, с. 56.
  149. ↑ ГУА, с. 318.
  150. ↑ ГУА, с. 404.
  151. ↑ ГУА, с. 82.
  152. ↑ ГУА, с. 90.
  153. ↑ ГУА, с. 431.
  154. ↑ ГУА, с. 42.
  155. ↑ ГУА, с. 163.
  156. ↑ ГУА, с. 53.
  157. ↑ ГУА, с. 200.
  158. ↑ ГУА, с. 223.
  159. ↑ ГУА, с. 581.
  160. ↑ ГУА, с. 130.
  161. ↑ ГУА, с. 744.
  162. ↑ ГУА, с. 581.
  163. ↑ ГУА, с. 712.
  164. ↑ ГУА, с. 338 – 339.
  165. ↑ ГУА, с. 610.
  166. ↑ ГУА, с. 776.
  167. ↑ ГУА, с. 319.
  168. ↑ ГУА, с. 69.
  169. ↑ ГУА, с. 554.
  170. ↑ ГУА, с. 510.
  171. ↑ ГУА, с. 69.
  172. ↑ ГУА, с. 99.
  173. ↑ ГУА, с. 133.
  174. ↑ ГУА, с. 190.
  175. ↑ ГУА, с. 433.
  176. ↑ ГУА, с. 802.
  177. ↑ ГУА, с. 742.
  178. ↑ ГУА, с. 718.
  179. ↑ ГУА, с. 166.
  180. ↑ ГУА, с. 297.
  181. ↑ ГУА, с. 778.
  182. ↑ ГУА, с. 94.
  183. ↑ ГУА, с. 116.
  184. ↑ ГУА, с. 298.
  185. ↑ ГУА, с. 604.
  186. ↑ ГУА, с. 240.
  187. ↑ Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913, с. 26 – 27.
  188. ↑ ГУА, с. 454.
  189. ↑ ГУА, с. 227.
  190. ↑ ГУА, с. 531.
  191. ↑ ГУА, с. 300.
  192. ↑ ГУА, с. 78.
  193. ↑ ГУА, с. 169.
  194. ↑ ГУА, с. 102.
  195. ↑ ГУА, с. 191.
  196. ↑ ГУА, с. 536.
  197. ↑ ГУА, с. 780.
  198. ↑ ГУА, с. 240.
  199. ↑ ГУА, с. 87.
  200. ↑ ГУА, с. 800.
  201. ↑ ГУА, с. 44.
  202. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 18, 19
  203. ↑ ГУА, с. 78.
  204. ↑ ГУА, с. 316.
  205. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 602.
  206. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 278.
  207. ↑ ГУА, с. 85.
  208. ↑ ГУА, с. 680.
  209. ↑ ГУА, с. 71.
  210. ↑ ГУА, с. 252.
  211. ↑ ГУА, с. 435.
  212. ↑ ГУА, с. 683.
  213. ↑ ГУА, с. 34.
  214. ↑ ГУА, с. 619.
  215. ↑ ГУА, с. 23.
  216. ↑ ГУА, с. 40.
  217. ↑ ГУА, с. 72.
  218. ↑ ГУА, с. 72.
  219. ↑ ГУА, с. 77.
  220. ↑ ГУА, с. 85 и 177.
  221. ↑ ГУА, с. 88.
  222. ↑ ГУА, с. 98.
  223. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 48
  224. ↑ ГУА, с. 383.
  225. ↑ ГУА, с. 451.
  226. ↑ ГУА, с. 683.
  227. ↑ ГУА, с. 789 – 790.
  228. ↑ ГУА, с. 795.
  229. ↑ ГУА, с. 73.
  230. ↑ ГУА, с. 802.
  231. ↑ ГУА, с. 20.
  232. ↑ ГУА, с. 129.
  233. ↑ ГУА, с. 23.
  234. ↑ ГУА, с. 821.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сборна_партизанска_рота_на_МОО&oldid=11679855“.