Уикипедия

Сборна партизанска рота на МОО

Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение е българска бойна част, участвала в Междусъюзническата война през 1913 година.

Сборна партизанска рота на МОО
Костурски войводи, снимани през април 1913 година в Ксанти преди заминаването на Сборната партизанска рота. Трайко Желевски от Желево (легналият отляво), Тома Желински от Желин (легналият отдясно), Евстатий Шкорнов от Нестрам (четвърти седнал), Андон Юруков от Лабаница (първи прав), Пандо Сидов от Жупанища (шести прав)
Информация
Активна1913 година
ДържаваБългария
Командири
Изтъкнати
командири		Васил Чекаларов, Иван Попов, Христо Силянов

Боен път

редактиране
 
Пленени четници на Чекаларов. Вестник „Емброс“, юли 1913 година. На първия ред от ляво надясно Илия Димушев от Лерин, Христо Цветков от Кономлади, Андон Юруков от Солун, Димитър Алексиев от Кономлади, Ганчо Атанасов от Якоруда. На втория ред от ляво надясно Никола Кузинчев от Дреновени, Константин Христов от Габреш, Наум Кръстев и Никола Тодоров от Тиквени, Димитър Иванов от Олища, Константин Кръстев от Баница

При подготовката за започване на Междусъюзническата война се сформират повторно партизански отряди за действие в Македония. Окупираната от Гърция Егейска Македония е разделена на 9 оперативни района, в които трябва да се организират чети. Сборната партизанска рота на МОО е поверена на подполковник Иван Попов и е формирана на 18 май 1913 година. Личният ѝ състав е утвърден окончателно на 3 юни, а оперативните райони са разделени както следва: 1-ви Костурски район с войводи Иван Попов, Васил Чекаларов и Христо Цветков (41 бойци); 13-и Воденски район – Йордан Лазаров и 18 четници; 13-и Б Воденски район – Дякон Евстатий и Григор Джинджифилов – 28 бойци; 14-и Лерински район – Никола Кръстев с 11 четници; 14-и „Б“ Лерински район – Павел Христов с 3 четници; 14-и В Лерински район – Марко Иванов с 4 четници; 16-и Гюмендженско-Воденски район – Михаил Радев Странджата, Ичко Димитров Гюпчето, Коста Христов Попето, Лазар Делев и Иван Пальошев със 117 четници; 19-и Солунски район – Георги Мончев и Гоце Междуречки с 39 четници; 19-и „Б“ Солунски район – Михаил Думбалаков с 37 четници. Първоначално се предвиждат общо 8 чети със 188 четници, но впоследствие броят им нараства до 17 чети с 309 четници.[1]

     
Обвинителният акт на Солунския военнополеви съд срещу заловените четници на Чекаларов, 25 юли 1913 година
Текст
„ В името на краля на гърците Константин

№ 3074 ПРИЗОВКА

Кралски прокурор на ІІ военнополеви съд

Имайки предвид член 100 от военнонаказателния закон и заповедтта на частта на армията под № 14579 и 14640 от 24 юли 1913 година, с която се заповядва предаването на съд на 1) Димитър Козма, жител на село Куманичово; 2) Никола Йоану Врингов, жител на Плевен, България; 3) Димитър Алексиев, жител на Норман, Костурско; 4) Ставро Динев, жител на Тиквеш; 5) Константин Николов, жител на Холища, Костурско; 6) Анастас Димянов, жител на Вишен; 7) Васил Чеков, жител на Екшису; 8) Лазо Дуре, жител на Пътеле; 9) Михаил Николов, жител на същото; 10) Сотир Христов, жител на Кондороби; 11) Никола Филипов, жител на Варна, България; 12) Христо Хараламбу, жител на същото; 13) Илия Димушов, жител на Лерин; 14) Димитър Лясков, жител на Кономлади; 15) Андон Тръпков Юруков, жител на Солун; 16) Христо Цветков, жител на Кономлади; 17) Васил Йоанев, жител на Неред; 18) Константин Христу, жител на Габреш, Костурско; 19) Димитър Иванов, жител на Холища, Костурско; 20) Никола Дорев, жител на Тиквени, Костурско; 21) Дани Мицов; 22) Константин Кирчев, и двамата жители на Баница; 23) Константин Ванев, жител на Пътеле; 24) Наум Ставров, жител на Върбник, Костурско; 25) Ганчо Атанасеско, жител на София, България; 26) Трифон Иванов или Търпче Иоану; 27) Христо Николов или Николау Христо и двамата жители на Айтос; 28) Елевтер Георгиев, жител на Дойран, обвинявани в това, че през месец юни и началото на юли тази година в Дойран и Струмица са решили съвместно и взаимно са се задължили за извършване на деяния, квалифициращи се като държавна измена, тоест 1) Да вдигнат бунт в окупираните от гръцката армия македонски области с цел да ги откъснат от гръцката държава и да ги присъединят към българската държава; 2) да изпълнят целта си с шпионски средства, издавайки движенията на гръцката армия на неприятелската българска армия; 3) да извършат, обединени в банда, чиито началници и предводители са били между другите и обвиняемите Христо Цветков и Илия Димушов, а като прости войници всички други обвиняеми, убийства и грабежи в градовете и селата на Македония, окупирани от гръцката армия, да ги завладеят със сила и да се противопоставят на военните, които са получили заповед да действат против операциите на подобни бандити. Замисленото от тях злодеяние наистина се извърши, защото те се съпротивляваха от 3 до 10[2] юли при селата Екшису, Чеган, Айтос и прочие на военните, изпратени срещу тях и в сраженията, които се състояха между обвиняемите и изпратените срещу тях военни в гореспоменатите места и времена те предумишлено решили и съзнателно извършили човекоубийство всички гореспоменати обвиняеми срещу войниците: Димитриос Михалопулу, Андреас Сотириу Христопулу, Константинос Ставрипулу, Георгиос Дионисиос Мицас, Аргириос Плумис, Апостолос Кокотас, Гонос Холерас, неизвестен войник, чието име не можа да се установи, старшия сержант Гаврилис Йоану, които убили всички, като стреляли против тях с пушки, пълни с куршуми и барут, а още и против стражаря Кирязис Йоану, когото, след като пленили, отвели в една гора и заклали с щик, който е намерен окървавен...[3]

Гореказаните обвиняеми призовава, за гореказаните деяния да се явят в залата на военнополевия съд, при който той прокурорства на трети (3) август 1913 година, ден събота и час 8 пред обяд за разглеждане на обвинението против тях, за подкрепата на което бяха придовани следните свидетели: 1) Йоанис Сотиропулу, 2) Андониос Зоис, 3) Таки Георгиев, 4) Такис Сапундзис, 5) Константинос Кукавитис, 6) Стефанос Папаконстантину, 7) Варфис Константину.[4]

Солун, 25 юли 1913 година,

Кралски прокурор на II военнополеви походен съд Николаос Никопулос[4]

“

В средата на юни 1913 година от Дойран за Костурско заминават с войводи и четници, сред които Христо Цветков, Илия Димушев, Н. Иванов, Григор Джинджифилов, Дончо Лазаров, Панайот Карамфилович, Пандо Сидов и други. Потеглят на югоизток в авангарда на 41-ви и 42-ри пехотни полкове от българската армия. При Фурка на 17 юни 160 четници и войници разбиват сръбски части, а между селата Стояково и Богданци пленяват 80 евзони и 1 подпоручик.[5] Заедно с кавалерийски части освобождават Гевгели и при Тушин, Мъгленско, бият отново гръцки части.

На 19 юни Гевгели попада отново в гръцки ръце и по-голямата част от четата се изтегля. Васил Чекаларов, Иван Попов, Никола Кузинчев, Христо Цветков и Пандо Сидов продължават към Костурско. На 2 – 3 юли попадат в засада при дефилето Дармани, Воденско, от която Васил Чекаларов измъква четата с хитрост. Престорва се на гръцки офицер, преследващ четата на Чекаларов, и преминава поста. На 4 юли в Чеган четата е издадена, а Чекаларов е ранен леко. Четата се разделя на две и Иван Попов и Пандо Сидов заминават за Баница, но търпят поражение на 5 юли. Същия ден и четата на Чекаларов е разпръсната, той е ранен повторно, но четниците достигат до планината Вич на 8 юли. Васил Чекаларов е убит в сражение с гръцки войници на 9 юли 1913 година край Бел камен (днес Дросопиги). Двадесет и шест от четниците на Чекаларов са съдени в Солун от военен трибунал и получават различни присъди.[6]

Войници

редактиране

Цитирана литература

редактиране

Неизползвана литература

редактиране

Вижте също

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 102.
  2. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 94.
  3. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 95.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 96.
  5. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 21.
  6. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 113.
  7. ↑ ГУА, с. 794.
  8. ↑ ГУА, с. 580.
  9. ↑ ГУА, с. 611.
  10. ↑ ГУА, с. 102.
  11. ↑ ГУА, с. 251.
  12. ↑ ГУА, с. 686.
  13. ↑ ГУА, с. 52.
  14. ↑ ГУА, с. 411.
  15. ↑ ГУА, с.663.
  16. ↑ ГУА, с. 207.
  17. ↑ ГУА, с.663.
  18. ↑ ГУА, с. 664.
  19. ↑ ГУА, с. 76.
  20. ↑ ГУА, с. 146.
  21. ↑ ГУА, с. 811.
  22. ↑ ГУА, с. 463.
  23. ↑ ГУА, с. 116 – 117.
  24. ↑ ГУА, с. 86.
  25. ↑ ГУА, с. 74.
  26. ↑ ГУА, с. 275.
  27. ↑ ГУА, с. 362.
  28. ↑ ГУА, с. 213.
  29. ↑ ГУА, с. 24.
  30. ↑ ГУА, с. 60.
  31. ↑ ГУА, с. 11.
  32. ↑ ГУА, с. 324.
  33. ↑ ГУА, с. 738.
  34. ↑ ГУА, с. 79.
  35. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 129.
  36. ↑ ГУА, с. 410.
  37. ↑ ГУА, с. 665.
  38. ↑ ГУА, с. 15.
  39. ↑ ГУА, с. 762.
  40. ↑ ГУА, с. 797.
  41. ↑ ГУА, с. 821.
  42. ↑ ГУА, с. 417.
  43. ↑ ГУА, с. 25.
  44. ↑ ГУА, с. 53.
  45. ↑ ГУА, с. 449.
  46. ↑ ГУА, с. 202.
  47. ↑ ГУА, с.215.
  48. ↑ ГУА, с. 60.
  49. ↑ ГУА, с. 259.
  50. ↑ ГУА, с. 796.
  51. ↑ ГУА, с. 18.
  52. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 210.
  53. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 23
  54. ↑ ГУА, с. 21.
  55. ↑ ГУА, с. 61.
  56. ↑ ГУА, с. 77.
  57. ↑ ГУА, с. 136.
  58. ↑ ГУА, с. 309.
  59. ↑ ГУА, с. 309.
  60. ↑ ГУА, с. 595.
  61. ↑ ГУА, с. 452.
  62. ↑ ГУА, с. 472.
  63. ↑ ГУА, с. 12.
  64. ↑ ГУА, с. 667.
  65. ↑ ГУА, с. 526.
  66. ↑ ГУА, с. 570, 548.
  67. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  68. ↑ ГУА, с. 573.
  69. ↑ ГУА, с. 638.
  70. ↑ ГУА, с. 262 и 267.
  71. ↑ ГУА, с. 409.
  72. ↑ ГУА, с. 191.
  73. ↑ ГУА, с. 434.
  74. ↑ ГУА, с. 344, 399, 667.
  75. ↑ ГУА, с. 151.
  76. ↑ ГУА, с. 524.
  77. ↑ ГУА, с. 26.
  78. ↑ ГУА, с. 558.
  79. ↑ ГУА, с. 322.
  80. ↑ ГУА, с. 361.
  81. ↑ ГУА, с. 16.
  82. ↑ ГУА, с. 121.
  83. ↑ ГУА, с. 282.
  84. ↑ ГУА, с. 354.
  85. ↑ ГУА, с. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  86. ↑ ГУА, с. 684.
  87. ↑ ГУА, с. 588.
  88. ↑ ГУА, с. 611.
  89. ↑ ГУА, с. 648.
  90. ↑ ГУА, с. 611.
  91. ↑ ГУА, с. 453.
  92. ↑ ГУА, с. 63.
  93. ↑ ГУА, с. 535.
  94. ↑ ГУА, с. 824.
  95. ↑ ГУА, с. 89.
  96. ↑ ГУА, с. 76.
  97. ↑ ГУА, с. 341.
  98. ↑ ГУА, с. 254.
  99. ↑ а б в г д е ж з Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 97.
  100. ↑ ГУА, с. 98.
  101. ↑ ГУА, с. 22.
  102. ↑ ГУА, с. 55.
  103. ↑ ГУА, с. 192.
  104. ↑ ГУА, с. 198.
  105. ↑ ГУА, с. 336.
  106. ↑ ГУА, с. 463.
  107. ↑ ГУА, с. 240.
  108. ↑ ГУА, с. 387.
  109. ↑ ГУА, с. 402.
  110. ↑ ГУА, с. 422.
  111. ↑ ГУА, с. 592.
  112. ↑ ГУА, с. 626.
  113. ↑ ГУА, с. 804.
  114. ↑ ГУА, с. 738.
  115. ↑ ГУА, с. 436.
  116. ↑ ГУА, с. 183.
  117. ↑ ГУА, с. 801.
  118. ↑ ГУА, с. 569.
  119. ↑ ГУА, с. 230.
  120. ↑ ГУА, с. 402.
  121. ↑ ГУА, с. 466.
  122. ↑ ГУА, с. 479.
  123. ↑ ГУА, с. 696.
  124. ↑ ГУА, с. 406.
  125. ↑ ГУА, с. 387.
  126. ↑ ГУА, с. 731.
  127. ↑ ГУА, с. 403.
  128. ↑ ГУА, с. 543.
  129. ↑ ГУА, с. 92.
  130. ↑ ГУА, с. 387.
  131. ↑ ГУА, с. 506 – 507.
  132. ↑ ГУА, с. 507.
  133. ↑ ГУА, с. 805.
  134. ↑ ГУА, с. 748.
  135. ↑ ГУА, с. 661.
  136. ↑ ГУА, с. 221.
  137. ↑ ГУА, с. 30.
  138. ↑ ГУА, с. 344.
  139. ↑ ГУА, с. 700.
  140. ↑ ГУА, с.403.
  141. ↑ ГУА, с. 248.
  142. ↑ ГУА, с. 771.
  143. ↑ ГУА, с. 771.
  144. ↑ ГУА, с. 258.
  145. ↑ ГУА, с. 342.
  146. ↑ ГУА, с. 657.
  147. ↑ ГУА, с. 127.
  148. ↑ ГУА, с. 290.
  149. ↑ ГУА, с. 540.
  150. ↑ ГУА, с. 772.
  151. ↑ ГУА, с. 67.
  152. ↑ ГУА, с. 682.
  153. ↑ ГУА, с. 636.
  154. ↑ ГУА, с. 540.
  155. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 200.
  156. ↑ ГУА, с. 793.
  157. ↑ ГУА, с. 56.
  158. ↑ ГУА, с. 318.
  159. ↑ ГУА, с. 404.
  160. ↑ ГУА, с. 82.
  161. ↑ ГУА, с. 90.
  162. ↑ ГУА, с. 431.
  163. ↑ ГУА, с. 42.
  164. ↑ ГУА, с. 163.
  165. ↑ ГУА, с. 53.
  166. ↑ ГУА, с. 200.
  167. ↑ ГУА, с. 223.
  168. ↑ ГУА, с. 581.
  169. ↑ ГУА, с. 130.
  170. ↑ ГУА, с. 744.
  171. ↑ ГУА, с. 581.
  172. ↑ ГУА, с. 712.
  173. ↑ ГУА, с. 338 – 339.
  174. ↑ ГУА, с. 610.
  175. ↑ ГУА, с. 776.
  176. ↑ ГУА, с. 319.
  177. ↑ ГУА, с. 69.
  178. ↑ ГУА, с. 554.
  179. ↑ ГУА, с. 510.
  180. ↑ ГУА, с. 69.
  181. ↑ ГУА, с. 99.
  182. ↑ ГУА, с. 133.
  183. ↑ ГУА, с. 190.
  184. ↑ ГУА, с. 433.
  185. ↑ ГУА, с. 802.
  186. ↑ ГУА, с. 742.
  187. ↑ ГУА, с. 587.
  188. ↑ ГУА, с. 718.
  189. ↑ ГУА, с. 166.
  190. ↑ ГУА, с. 297.
  191. ↑ ГУА, с. 778.
  192. ↑ ГУА, с. 94.
  193. ↑ ГУА, с. 116.
  194. ↑ ГУА, с. 298.
  195. ↑ ГУА, с. 604.
  196. ↑ ГУА, с. 240.
  197. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 26 - 27.
  198. ↑ ГУА, с. 454.
  199. ↑ ГУА, с. 227.
  200. ↑ ГУА, с. 531.
  201. ↑ ГУА, с. 300.
  202. ↑ ГУА, с. 78.
  203. ↑ ГУА, с. 801.
  204. ↑ ГУА, с. 169.
  205. ↑ ГУА, с. 102.
  206. ↑ ГУА, с. 191.
  207. ↑ ГУА, с. 536.
  208. ↑ ГУА, с. 780.
  209. ↑ ГУА, с. 240.
  210. ↑ ГУА, с. 87.
  211. ↑ ГУА, с. 800.
  212. ↑ ГУА, с. 44.
  213. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 18, 19
  214. ↑ ГУА, с. 78.
  215. ↑ ГУА, с. 316.
  216. ↑ ГУА, с. 602.
  217. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 278.
  218. ↑ ГУА, с. 85.
  219. ↑ ГУА, с. 680.
  220. ↑ ГУА, с. 71.
  221. ↑ ГУА, с. 252.
  222. ↑ ГУА, с. 586.
  223. ↑ ГУА, с. 435.
  224. ↑ ГУА, с. 683.
  225. ↑ ГУА, с. 34.
  226. ↑ ГУА, с. 619.
  227. ↑ ГУА, с. 88.
  228. ↑ ГУА, с. 23.
  229. ↑ ГУА, с. 40.
  230. ↑ ГУА, с. 73.
  231. ↑ ГУА, с. 72.
  232. ↑ ГУА, с. 72.
  233. ↑ ГУА, с. 77.
  234. ↑ ГУА, с. 85 и 177.
  235. ↑ ГУА, с. 88.
  236. ↑ ГУА, с. 98.
  237. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 48
  238. ↑ ГУА, с. 383.
  239. ↑ ГУА, с. 451.
  240. ↑ ГУА, с. 683.
  241. ↑ ГУА, с. 789 – 790.
  242. ↑ ГУА, с. 795.
  243. ↑ ГУА, с. 802.
  244. ↑ ГУА, с. 20.
  245. ↑ ГУА, с. 129.
  246. ↑ ГУА, с. 23.
  247. ↑ ГУА, с. 821.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сборна_партизанска_рота_на_МОО&oldid=12599376“.