Гаврил Ралупов
Гаврил Георгиев Ралупов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Гаврил Ралупов | |
| български революционер | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Роден е в 1868 година[2] в град Берово, тогава в Османската империя. Включва се в националноосвободителните борби на българите в Македония и влиза във ВМОК. В 1902 година влиза в четата на Тодор Саев, с когото влиза в множество сражения срещу османски сили. Ралупов е ранен в тежко сражение в 1903 година в местността Студената вода, Петричко, в което войводата Саев загива и четниците го погребват. При избухването на Балканската война в 1912 година Ралупов влиза в четата на Иван Странджата, с която взима участие в боеве с турците. По-късно с четата действа в Струмишко, в Нова махала. По време на Междусъюзническата война в 1913 година действа със същата чета във Влахина, където заедно с Българската армия се сражава с гръцки сили.[1]
По време на Първата световна война с четата на Аце Бетински от Берово[1] и пунктовия началник Христо Ципушев от Радовиш, Ралупов се сражава срещу сърбите в 1915 година в местността Кукувица между Струмишко и Беровско, като е ранен. След войната, когато Беровско е предадено на Кралството на сърби, хървати и словенци, е изтезаван и тормозен от новите сръбски власти, тъй като е българин. В 1925 година е арестуван и изтезаван като българин от сръбските власти и отново в 1941 година, когато обаче е освободен от настъпващите български военни части по време на Втората световна война.[3]
На 13 април 1943 година, като жител на Берово, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 93.
- ↑ Към 13 април 1943 година е на 75 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 94.