Газорос

Газорос (на гръцки: Γάζωρος) е античен и средновековен град, разположен край зиляховското село Порна (Газорос), Северна Гърция.

Газорос Γάζωρος
41.039, 23.792444
Информация
Страна	Гърция
Терит. единица	дем Зиляхово
Местоположение	Порна
Основаване	Античност
Състояние	развалини

Местоположение

Развалините на античния град, идентифициран с античния Газорос и съществувал поне до ранносредновековния период, са на издължения хълм Агиос Атанасиос североизточно от село Порна, прекръстено в 1926 година на Газорос. На върха на хълма се намира едноименната църква, която според устното предание е построена на мястото на по-стара църква. Под западните и източните склонове на хълма минават дълбоки дерета. Южната страна е доста полегата и по тази страна се е простирал древният град. Северната страна е свързана с тясна шия от около 10 метра с прилежащия дълъг тесен хълм със същата височина. На този северен хълм има погребения от неизвестен период.

История

Древният град, съществувал на хълма, е идентифициран с Газорос, споменат от географа Клавдий Птолемей в „География“ от II век сл. Хр.) и от писателя Стефан Византийски, автор на многотомния географски речник „Етника“ от VI век сл. Хр. Птолемей споменава Газорос (Γάσωρος) по време на изброяването на градовете на одомантите и едоните. Одомантия със столица Сира (Сяр) и Едония са провинции на Тракия. Стефан Византийски го споменава като македонски град без допълнителна топографска информация: „Газорос, град в Македония, националност газорец, почитана Артемида Газория“ (ΓΑΖΩΡΟΣ, πόλις Μακεδονίας. το εθνικὸν γαζώριος· η δε Άρτεμις αυτόθι γαζωρία τιμάται). Така очевидно градът е бил място на поклонението на Артемида Газория, което изглежда е имало по-широко разпространение, тъй като се споменава и в надписи от Скидра и Пела.

Идентификацията на Газорос с античния град край Порна се счита за сигурна и се основава на два надписа, открити на хълма Агиос Атанасиос. В 1958 година е открита резолюция от 158-9 г. сл. Хр., пазена в Серския археологически музей. Втори, този път елинистически надпис, открит в 1964 година в подножието на хълма, потвърждава идентифицирането на мястото с античния Газорос. Това е мраморна колона на почетна резолюция от елинистическо време в Газорос. Според резолюцията град Газорос (...έδοξεν Γαζ[ωρίοις]..) и околните села, с които изглежда са образували нещо като съюз, почитат Азия (името не е добре запазено) с венец за неговите благодеяния към града, защото той предостави на гражданите пшеница и ечемик на ниски цени.

Тези надписи дават важна информация за организацията на Газор през елинистическия и римския период. Градът процъфтява значително през римско време и изглежда е бил член на съюз. Вероятно този съюз е Съюза на петте града (Пендаполиса) според надпис, открит във Филипи, който гласи: „...пентаполитите, [...] хадрианополците, бе(р)гийците, скимбертите, газорите...“ От тези градове Газорос и Берге са известни, другите два са неизвестни, а петият, чието име не се чете се предполага, че е бил Сира (Σίρρα), тоест Сяр.

Останките от стената на града са средновековни, а не римски или елинистически. Може би градът след римския период е бил ограничен до платото на акропола на хълма и е продължил да бъде обитаван през ранновизантийския период (IV - VII век) и вероятно е бил изоставен с разрушителните набези между V и VII на готи, хуни, славяни.

Описание

От Газорос са запазени няколко останки от стена и сгради по протежение на хълма, чиято конструкция е от недялан камък с варов хоросан между камъните и няколко фрагмента от керамика. Използването на варов хоросан в градежа на стената стената води до хипотезата, че стените са създадени през III - IV век сл. Хр. или малко след това. Периметърът на хълма е около 450-500 m.

Стената е запазена фрагментарно само на няколко места. Засаждането на борове на хълма значително е променило археологическия обект. Най-добре запазената част е от северозападната страна на хълма и представлява стена с дължина около 8 m, като височината достига до 3 m, а дебелина 1,10 m. В тази стена е запазена част от втора стена в съседство с оригиналната, която визуално изглежда по-късна.

В средата на източния склон е запазен участък от стена с дължина 12 m и височина 2-2,5 m. Могат да се видят различни други руини, разпръснати по същия склон.

До църквата „Свети Атансий“ са извършни археологически разкопки, които разкриват основите на правоъгълни сгради.