Порна
По̀рна (на гръцки: Γάζωρος, Газорос, до 1926 година Πόρνα, Порна[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.
| Порна Γάζωρος | |
| — село — | |
  Порна  Порна  Порна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 62 m |
| Население | 1666 души (2001 г.) |
География
редактиранеСелото е в историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в западна посока.
В селото се намира Писпилевата воденица, обявена за защитен културен паметник.[2]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името вероятно е от пор и наставка -на, подобно на Горна и Долна Мел-на, Клепуш-на.[3]
Античност
редактиране
В античността на хълма Агиос Георгиос край Порна е бил разположен античният град Газорос, център на Петоградието (Пендаполис). Градът е бил селище на едоните и бил известен със своя храм на Артемида, известна с епонима Газорска.[4] Градът съществува до Ранното средновековие и вероятно е бил изоставен с разрушителните набези между V и VII на готи, хуни, славяни.[5]
В Османската империя
редактиранеВ периода 1338 – 1353 година има споменавания на село Порина̀ (Πορηνά или Πορινά)..[5]
Църквата „Свети Пантелеймон“ е от 1851 година.[6] Гръцка статистика от 1866 година показва Порна (Πόρνα) като село с 500 жители гърци и 200 турци.[7]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Порна (Porna) е посочено като село с 50 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 114 или 170 власи.[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Порна като село със 78 гагаузки и 25 турски къщи.[9]
В края на ΧΙΧ век през селото минава Васил Кънчов и пише: „Порна е обкичена с дървета. Планината се съживява. То е в края на една долина, която се разширява към езерото. Продължава на запад. Срещнахме остатъци от стар и успоредно с него нов калдъръм“.[10] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 630 души, от които 180 турци и 450 турци християни.[11]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Порна (Porna) има 400 гърци.[12]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 97 бежански семейства с 382 души.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Газорос.[14] В него се заселват голяма част от останалите в Клепушна българи гъркомани.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Домуз[16] | Ντομούς | Хирос | Χοίρος[17] | местност на С от Порна[16] |
| Рамадан[16] | Ραμαντάν | Рема Агиу Христофориу | Ρέμα Άγίου Χριστόφορου[17] | река на З от Порна[16] |
| Бунар | Μπουνάρ | Рема Газору | Ρέμα Γαζώρου[17] | Порненската река |
Преброявания
редактиране- 2001 година – 1666 души
- 2011 година – 1315 души
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/3358/57132/12-10-1995 - ΦΕΚ 1001/Β/5-12-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-14. Посетен на 14 март 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 176.
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 49. Посетен на 25 юни 2014.
- ↑ а б Κάστρο Γαζώρου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ιερος Ναος Αγ Παντελεημονα Γαζωρου & Παρεκκλησι Παναγίας // E-amfia.gr. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 10 февруари 2020 г.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)