Галеас (на италиански: Galeazza) е исторически кораб, вид ветроход с гребла, използван предимно с военни цели. Названието означава „голяма галера“.

Галеас

Намира се в състава на европейските флотилии от XVI – XVII век. Галеасът е промеждутъчен тип съд между галера и ветроходен кораб. От галерата го отличава по-големият размер и възможността да плава през зимния период на годината.

Дължината на галеаса достига до 80 метра, а ширината до 9 метра. Корабът разполага с една редица гребла и три мачти с разположени косо ветрила. На корабите може да бъде поместен екипаж с численост 800 души. Въоръжението на галеаса се състои от оръдия и надводен таран.

За първи път предимствата на този тип кораб са демонстрирани от венецианците в Битката при Лепанто през 1571 г.

Галеасите са военни кораби, разработени от големи търговски галери[1] и предназначени да комбинират скоростта на галерата с мореходността и артилерията на галеона. Макар че може би никога не отговарят напълно на пълните очаквания към тях, галеасите все пак остават значими елементи в ранното модерно военноморско сняражение за известно време.[2]

Развитие

редактиране

Преобразувани за военна употреба, галеасите са по-високи, по-големи и по-бавни от обикновените („леки“) галери. Те имат до 32 гребла, всяко се задвижва от до петима души. Обикновено имат три мачти, преден замък и замък. Във Венеция са положени много усилия, за да направят тези галери възможно най-бързи, за да се конкурират с обикновените галери. Палубата на оръдията обикновено минават над главите на гребците, но има и снимки, показващи противоположното разположение. Галеасите обикновено носят повече платна от истинските галери и са много по-смъртоносни;[3] галера, уловена от борда, лежи почти безпомощна, откакто се приближи до галаса, както при линейни кораб, излага нападател на нейния огън. Построени са сравнително малко галери – един недостатък е, че тъй като разчитат повече на платната, тяхната позиция в предната част на линията на галерата в началото на битката не може да бъде гарантирана.

Военноморски действия

редактиране
  • Венецианските галеаси са използвани успешно в битката при Лепанто през 1571 г., като тяхната огнева мощ помага да се разбие силата на първата турска атака[4] и в крайна сметка помага за спечелването на победа за флота на Свещената лига.[5]
  • Четири големи неаполски галеаси се считат за достатъчно годни за плаване, за да придружат испанската армада през 1588 г. (напр. Ла Жирона, в крайна сметка се разбива край Ирландия), където те формират част от фронтовата линия на бойните кораби.[6] По време на действията на Ламанша те многократно са призовавани като отряд при всяко безветрие, за да спасят испански изостанали или да отрежат пътя на английски кораб.[7] С по 50 оръдия, 300 войници и моряци и 300 гребци, те са страхотни кораби; но техният водачески кораб е разбит след атаката на огнестрелния кораб в Кале (битката при Гравелинс) и само двама от четиримата успяват да се върнат безопасно в Испания.[8]

По-късна история и паралели

редактиране

През XV век вид лека галеаса, наречена фрегата, е построена в южноевропейските страни, за да отговори на нарастващото предизвикателство, поставено от базираните в Северна Африка берберски пирати в техните бързи галери.

В Средиземно море, с неговото по-малко опасно време и непостоянни ветрове, както галеасите, така и галерите продължават да се използват, особено във Венеция и Османската империя, дълго след като са остарели на други места. По-късно „кръглите кораби“ и галеасите са заменени от галеони и кораби от линията, произхождаща от Атлантическа Европа. Първият венециански кораб от тази линия е построен през 1660 г.

В Северно море и западната част на Балтийско море терминът „галеас“ се отнася до малки търговски кораби, подобни на автобус за херинга с плоска кърма.

В морска Югоизточна Азия местните кралства също са строили галеаси, въпреки че използваните тактики са различни от тези на европейските плавателни съдове. Камбузът и галеата на Югоизточна Азия обикновено са оборудвани с монтирани на лък оръдия и странично монтирани въртящи се оръдия. Войниците от военноморските сили на Югоизточна Азия обикновено се бият с бордови действия, така че за противодействие на това са използвани бързострелящи се странично монтирани въртящи се оръдия. Големите аченски галери (галеаси) достигат 100 м. дължина и 17 м. ширина, имат 3 мачти с квадратни платна и горни платна; те се задвижват от 35 гребла от всяка страна и могат да носят 700 души. Те са въоръжени с 98 оръдия: 18 големи оръдия (пет 55-фунтови на носа, едно 25-фунтово на кърмата, останалите са 17 и 18-фунтови), 80 сокола и много въртящи се оръдия. Португалците описват един, който са заловили през 1629 г., наречен Espanto do Mundo (ужасът на вселената), който вероятно е свободен превод на Cakradonya (Cakra Dunia). Той е по-голям от всичко построено някога в християнския свят и височината на замъка му може да се конкурира с височината на галеоните. Съобщава се, че по време на управлението на Искандар Муда е имало общо 47 от тях.[9]

Източници

редактиране
  1. Kemp, Peter Kemp. Encyclopedia of ships and seafaring. Crown Publishers, July 1980. ISBN 9780517537381. с. 211.
  2. Mattingly, Garrett, The Defeat of the Spanish Armada. (Penguin nd) p. 420
  3. Kraska, James. Maritime Power and the Law of the Sea: Expeditionary Operations in World Politics. Oxford University Press, 2011. ISBN 9780199773381. с. 39.
  4. J H Elliott, Europe Divided (London 1968) p. 193
  5. Hanson, Victor Davis. Carnage and Culture: Landmark Battles in the Rise to Western Power. Knopf Doubleday Publishing Group, 2007-12-18. ISBN 978-0-307-42518-8.
  6. G Mattingley, The Defeat of the Spanish Armada (Penguin nd) pp. 265, 385
  7. G Mattingley, The Defeat of the Spanish Armada (Penguin nd) pp. 320-3
  8. G Mattingley, The Defeat of the Spanish Armada (Penguin nd) p. 420 and p. 443
  9. Manguin, Pierre-Yves (2012). Lancaran, Ghurab and Ghali. In G. Wade & L. Tana (Eds.), Anthony Reid and the Study of the Southeast Asian Past (pp. 146-182). Singapore: ISEAS Publishing.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Galleass в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​