Галичани
- Вижте пояснителната страница за други значения на Галичани.
Галичани (на македонска литературна норма: Галичани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Галичани Галичани | |
| — село — | |
.JPG) Изглед към Галичани. | |
  Галичани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 599 m |
| Население | 251 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Галичани в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Пелагония.
История редактиране
Църквата „Свети Атанасий“ е от XVII век.[1]
В XIX век Галичани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Галичанине (Galitchanine) е посочено като село с 23 домакинства със 108 жители българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Галичани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Галичани има 300 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Галичане има 200 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Галичани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 251 жители, всички македонци.[7]
Личности редактиране
- Родени в Галичани
Цветан (Цветко) Гочев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[8]
Бележки редактиране
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Галичани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.