Ганчо Танев

Ганчо Танев
	Ганчо Танев
български писател
Роден	30-те години на XX век
Починал	10 март 2010 г. Габрово, България
Научна дейност
Област	история

Ганчо Христов Танев е журналист и краевед от Габрово.

Биография

В младежките си години Ганчо Танев мечтае да стане радиоинженер, дори зрелостното му свидетелство е заверено да следва в Чехословакия.

Като ученик (завършва Априловска гимназия през 1946 г.) прави реферати за бъдещето на радиотехниката и телевизията, монтира детекторни и лампови приемници, опъва 25-метрови антени.

По друг път обаче тръгва животът му и не по своя воля се налага да стане журналист по партийно поръчение.

Първо постъпва в Съюза на народната младеж, после читалищен организатор, след това отговорник за радиовъзлите в околията. По онова време в Габрово и околността, фабрични и селски, заедно с градското радио наброяват над тридесет.

Успява да убеди ръководствата на различни организации в нуждата от радиопрограми с рубрики и по-голямо хорско участие. След две години, през 1953 г., е назначен заместник отговорен редактор на тогавашния градски вестник „Стахановски глас“ (три години по-късно той е преобразуван в „Балканско знаме“).

Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва историята на Габрово. Води поредицата „Старите габровски улици“ във вестник „100 вести“.

Професионална реализация

Заместник главен редактор на вестник „Балканско знаме“
Водещ редактор на „Панорама на окръга“ – месечно издание на окръжния вестник „Балканско знаме“. Там успява да разчупи шаблонния и ограничен поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровско. През периода 1974 – 1987 там публикуват много, интересни и ценни публикации. През декември 1981 г., публикуват рецептата за този лечебен еликсир „ковет-маджун“ с мед и всичките 76 билки поименно, записана някога от учителя и общественик Недко Стойков, както и още много рецепти от народната медицина, „Червена книга на окръга“, истории, летописи, „Трудовата слава на окръга“ и др.
Служител на Териториален държавен архив;

Други обществени занимания

Сътрудник на вестник „100 вести“ – Габрово;
Член на Граждански комитет „Памет габровска“;
Активен читател на Регионална библиотека "Априлов - Палаузов” – Габрово;
Контакти с Издателската къща „Екс-Прес“ – Габрово;
Председател на Журналистическото дружество в Габрово. Там, наред с екип от около 30 души, развива активна дейност. Осъзнава, че най-важното в тяхната работа е професионалното майсторство. Това той внушава на своите по-млади и неопитни колеги. Години по-късно, по примера на Ганчо Танев Съюзът на журналистите в София започна да набляга на тази позиция.
Любител на пътешествията, успява да обиколи цяла България и да запечата прекрасни впечатления в снимки – Стара планина, Родопите, Витоша, Странджа, Рила и Пирин, край морето и по Дунав.

Ганчо Танев поддържа приятелски отношения със създателя на АЕК „Етър“ Лазар Донков, с отговорния секретар на „Работническо дело“ Димитър Георгиев, с журналиста Дамян Обрешков, с краеведите Стефан Александров, Илия Габровски, Христо Темелски, известният публицист Илия Пехливанов, Емил Елмазов /публикува в АЕК „Етър“ рецепта за „ковет-маджун“/.

Като сътрудник на вестник „100 вести“ работи върху поредицата „Старите габровски улици“. Началото е поставено от една случайна среща през 2008 година, месец август, на улица „Брянска“. Едно възклицание на непознат минувач как така „тясното“ и „пестеливо“ Габрово си е позволило такава широка улица! Това го провокира и той решава, че си заслужава да разкаже историята и на други улици. Преценява, че ще е по-интересно да комбинира с документирани сведения и лични спомени. Публикацията за улица „Орловска“ стана повод да се появи книжката „Спомени за Лъката“, с основен материал в нея едно изследване на краеведа Стефан Александров (1919 – 1991). До неговата кончина, във вестник „100 вести“ е написал за 40 стари габровски улици (в Габрово има 459 улици и всяка има своя история).

На въпроса на журналистката Стефка Бурмова в интервю от 2009 година „С какво бихте искали да Ви запомнят – с журналистическите публикации или с краеведските Ви изследвания?“, той отговаря:

„

Никога не съм си поставял за цел някой да ме запомня, искал съм да се помнят фактите и хората, за които пиша. И доброто, и лошото! Колкото до краеведските ми бележки, те са твърде скромни – габровски календари, кръгли годишнини, паметници на културата, старите габровски улици, истината за габровските шеги, и т.н.

“

Други проекти

През 2003 година, съвместно с Катя Гечева от ТДА, издават „Книга за почетните граждани на Габрово“;
Подготвена книга „Габровска гордост и... срам“;
Още към края на 2007 г. е подготвено малко албумче „джобен формат“ със 104 фотоси „Една разходка из старо Габрово“, което обаче не успява да види бял свят заради обвинения в „нелоялна конкуренция“;
В продължение на три години се труди над една обемиста история – „Опълченците от Габровско“ в сътрудничество, помощ и консултации на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Казанлък.
През 2009 година, заедно с Ангел Илиев Ангелов, дават за печат втора книга за Чардафон, с много нови документи и материали.
Около 6 години пише книга за часовниковите кули в България, сградите и камбанариите с часовници, а също и за слънчевите часовници. Заснел е над 300 обекта.
През 2009 година подготвя историческата поредица „Календар на Габрово“, публикувана във вестник „100 вести“. За всеки месец от годината отчита най-значимите събития от историята на града, както и най-изявените личности.
Получава два пъти почетния знак на Габрово.

Умира на 16 март 2010 г. в Габрово.

Източници

Танев Ганчо, Ангел Ангелов, Чардафон Велики, Съвместно издание на Краеведското дружество „Илия Габровски“, ТД „Държавен архив“, РИМ и Ловно-рибарското дружество „Чардафон“ в Габрово, Габрово, 2006
Танев Ганчо, „Календар на Габрово“, 2009 г.
Танев Ганчо, Гечева Катя, „Почетните граждани на Габрово“, 2003 г.
Танев Ганчо, „Спомени за Лъката“, 2009 г.
Танев Ганчо, „Старите габровски улици“, 2009 – 2010