Гено Генов (генерал-полковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гено Генов.
Гено Стойков Генов (Ватагин) е български партизанин, офицер, генерал-полковник.
| Гено Генов | |
| български генерал-полковник | |
| Роден | |
|---|---|
| Народен представител в: IV НС VI НС VII НС [1] | |
Биография редактиране
Роден е на 21 април 1920 година в пловдивското село Брезово, днес град. Има завършен 8 клас. От 1937 г. е член на РМС, а от 1939 година и на БКП. Между септември 1934 и февруари 1935 г. е чирак в шивашка работилница в село Брезово. В периода февруари 1935-септември 1939 г. е шивашки работник в Пловдив. През декември 1939 г. изкарва военна служба във втора трудова дружина в Пловдив до септември 1941 г. През септември 1941 г. става член на Окръжния комитет на РМС в Пловдив. Става партизанин в Средногорска партизанска бригада „Христо Ботев“. От 1943 до 1944 година е член на щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона[2] и пълномощник на зоната в бригада „Христо Ботев“ и отрядите „Васил Левски“ и „Стефан Караджа“. От 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС до октомври 1945 г. В периода октомври 1945-септември 1946 г. изкарва курс за старши офицери. Между септември 1946 и юни 1947 г. е командир на граничен участък. В периода юни 1947-ноември 1950 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. От април 1950 г. е полковник. През ноември 1950 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в щаба на втора армия в Пловдив. Остава на този пост до март 1951 г. Между април 1951 г. и ноември 1953 г. е началник-щаб на трета армия.[3] От ноември 1953 г. е назначен за началник на Организационно-мобилизационния отдел на Министерството на народната отбрана. До октомври 1956 г. е началник на Организационно-мобилизационното управление на Генералния щаб. След това е изпратен да учи в Академията на Генералния щаб на армията на СССР „Ворошилов“.[4] Към 1959 г. е заместник-командир на първи стрелкови корпус[5]. До 1964 г. е командир на първа армия[6]. В периода 22 октомври 1964 – 22 октомври 1972 г. е началник на Военната академия „Г.С.Раковски“[7]. Работил е в инспектората на министъра на народната отбрана. Има научно звание „доцент“. Народен представител в IV, VI и VII народни събрания. Достига чин генерал-полковник.
Образование редактиране
- Старши курс за офицер (октомври 1945-септември 1946)
- Военна академия „Фрунзе“ (юни 1947-ноември 1950)
Книги редактиране
- Кажи им, майко, да помнят. Изд. Народна младеж, 1969
- Всяко разсъмване е мъчително. Изд. Христо Г. Данов, 1981
- Какви е деца раждала. Изд. Народна младеж, 1986
Бележки редактиране
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 126
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 97
- ↑ Протокол № 264 от 4 октомври 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.29
- ↑ Протокол № 279 от 18 октомври 1956 на Политбюро на ЦК на БКП, с.55
- ↑ Решение № 166 от 1 август 1959 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.3
- ↑ Босев, И. Всеки със съдбата си. Записки на един о.з. полит. офицер. Изд. Булгарика, 1997, с. 113
- ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017