Генчо Стоев

български писател

Генчо Динев Стоев е български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество.

Генчо Стоев
български писател
Роден
Починал

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия писател, редактор
Литература
Псевдоним Видул
Жанрове роман
Известни творби „Цената на златото“ (1965)
Награди Награда на СБП за 1965
Димитровска награда (1982)
Златен ланец“ (1996)
Семейство
Съпруга Люба Мутафова
Деца Динко Стоев
Калин Стоев

БиографияРедактиране

Роден е на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Завършва гимназия в родния си град през 1945 г. и философия в Софийския университет през 1951 г.[1]

Член на РМС от 1940 г. През Втората световна война участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г.[1] и до есента на 1946 г.[2] е член на Околийския комитет на РМС.

Работи като редактор във вестниците „Народна младеж“ (1948-1949) и „Литературен фронт“ (1950-1951 и 1965-1967), както и в издателствата „Народна младеж“ (1952), „Партиздат“ (1956-1961) и „Български писател“ (1968).[1]

Член е на Съюза на българските писатели.[1]

Умира на 18 октомври 2002 г. в София.

СемействоРедактиране

Женен е за Люба Мутафова[3], с която имат двама сина – Динко[4] и Калин[5].

Признание и наградиРедактиране

  • „Лош ден“ – І награда на ЦК на Комсомола (1965)
  • „Цената на златото“ (награда на СБП за 1965)
  • 1982 – лауреат на Димитровска награда
  • „Като ластовици“ (І награда на ЦК на Профсъюзите, 1970)
  • Заслужил деятел на културата (1974)
  • „Циклопът“ (Голямата награда на гр. Варна)
  • „Досиетата“ (І награда за романи на съвременна тема, 1989)
  • Златен ланец“ (1996)[6]

През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.[7]

ТворчествоРедактиране

За първи път Генчо Стоев публикува стихове през 1946 г. във в. „Младежка искра“.[2]

Във вестник „Литературен фронт“ поредица очерци за всекидневието на работническата класа, които издава в сборника „Истински хора“. Оценен като чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 г. е официално порицан и в течение на едно десетилетие престава да публикува.[2]

Една от най-популярните му книги – „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новия образ на Априлското въстание.

БиблиографияРедактиране

  • „Истински хора“ (очерк, 1953)
  • „Лош ден“ (роман, 1965, 1971)
  • „Цената на златото“ (повест, 1965, 1971, 1975, 1977)
    Цена золота. Пер. с болг. Валентина Арсеньева. 1967
    Der Preis des Goldes. Aus dem Bulg. ubers. von Erika Moskova. 1974
  • „Като ластовици“ (новели, 1970, 1978)
  • „Циклопът“ (роман, 1973, 1982)
  • „Цената на златото. Лош ден“ (Избрани произведения, 1975)
  • „Завръщане“ (роман, 1976)
    Возвращение. Пер. с болг. Татьяны Митевой. 1978
  • „Цената на златото. Завръщане“ (1979, 1983, 1999)
  • „Избрани произведения“ (в 2 т., 1985)
  • „Досиетата“ (роман, 1990)
  • „Много висока тераса“ (повест, 1990)
  • „Далечно, хубаво и чисто“ (новели, 2000)
  • „Прокоба и слънце“ (есета, 2000)
За него
  • Драган Ничев, „Генчо Стоев: разговори и беседи“. 1983
  • Сава Василев, „Цената на златото и на историята. Генчо Стоев: „Цената на златото“, „Завръщане“, „Досиетата“. 2008
  • Сава Василев, „Писателят Генчо Стоев и литературните кръстовища на историята“. 2012

БележкиРедактиране

  1. а б в г Бисера Дакова, „Генчо Стоев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. а б в Сабина Беляева, „Генчо Стоев“, Slovo.bg (ориг. в Речник по нова българска литература (1978 - 1992), Хемус & Институт за литература на БАН, София, 1994).
  3. „Съпругата на писателя“, Портал за култура, изкуство и общество, 15 май 2019.
  4. „Динко Стоев: Баща ми не беше Yes man“, Портал за култура, изкуство и общество, 8 май 2019.
  5. „Калин Стоев: Баща ми си отиде като човек, който си е свършил работата“, Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2019.
  6. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  7. Указ № 148 от 23 май 2001 г.

Външни препраткиРедактиране