Генчо Стоев

български писател

Генчо Динев Стоев е български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество.

Генчо Стоев
български писател
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, редактор
Литература
ПсевдонимВидул
Жанровероман
Известни творби„Цената на златото“ (1965)
НаградиНаграда на СБП за 1965
Димитровска награда (1982)
Златен ланец“ (1996)
Семейство
СъпругаЛюба Мутафова
ДецаДинко Стоев
Калин Стоев
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Завършва гимназия в родния си град през 1945 г. и философия в Софийския университет през 1951 г.[2]

Член на РМС от 1940 г. През Втората световна война участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г.[2] и до есента на 1946 г.[3] е член на Околийския комитет на РМС.

Работи като редактор във вестниците „Народна младеж“ (1948-1949) и „Литературен фронт“ (1950-1951 и 1965-1967), както и в издателствата „Народна младеж“ (1952), „Партиздат“ (1956-1961) и „Български писател“ (1968).[2]

Член е на Съюза на българските писатели.[2]

Умира на 18 октомври 2002 г. в София.[4][5]

Семейство редактиране

Женен е за Люба Мутафова[6], с която имат двама синове – Динко[7] и Калин[8].

Признание и награди редактиране

  • „Лош ден“ – І награда на ЦК на Комсомола (1965)
  • „Цената на златото“ (награда на СБП за 1965)
  • 1982 – лауреат на Димитровска награда
  • „Като ластовици“ (І награда на ЦК на Профсъюзите, 1970)
  • Заслужил деятел на културата (1974)
  • „Циклопът“ (Голямата награда на гр. Варна)
  • „Досиетата“ (І награда за романи на съвременна тема, 1989)
  • Златен ланец“ (1996)[9]

През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.[10]

На Генчо Стоев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Творчество редактиране

За първи път Генчо Стоев публикува стихове през 1946 г. във в. „Младежка искра“.[3]

Във вестник „Литературен фронт“ поредица очерци за всекидневието на работническата класа, които издава в сборника „Истински хора“. Оценен като чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 г. е официално порицан и в течение на едно десетилетие престава да публикува.[3]

Една от най-популярните му книги – „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новия образ на Априлското въстание.

Библиография редактиране

  • „Истински хора“ (очерк, 1953)
  • „Лош ден“ (роман, 1965, 1971), екранизиран през 1975: Силна вода
  • „Цената на златото“ (повест, 1965, 1971, 1975, 1977)
    Цена золота. Пер. с болг. Валентина Арсеньева. 1967
    Der Preis des Goldes. Aus dem Bulg. ubers. von Erika Moskova. 1974
  • „Като ластовици“ (новели, 1970, 1978)
  • „Циклопът“ (роман, 1973, 1982), екранизиран през 1976: Циклопът
  • „Цената на златото. Лош ден“ (Избрани произведения, 1975)
  • „Завръщане“ (роман, 1976)
    Возвращение. Пер. с болг. Татьяны Митевой. 1978
  • „Цената на златото. Завръщане“ (1979, 1983, 1999)
  • „Избрани произведения“ (в 2 т., 1985)
  • „Досиетата“ (роман, 1990)
  • „Много висока тераса“ (повест, 1990)
  • „Далечно, хубаво и чисто“ (новели, 2000)
  • „Прокоба и слънце“ (есета, 2000)
За него
  • Драган Ничев, „Генчо Стоев: разговори и беседи“. 1983
  • Сава Василев, „Цената на златото и на историята. Генчо Стоев: „Цената на златото“, „Завръщане“, „Досиетата“. 2008
  • Сава Василев, „Писателят Генчо Стоев и литературните кръстовища на историята“. 2012

Бележки редактиране

  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  2. а б в г Бисера Дакова, „Генчо Стоев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  3. а б в Сабина Беляева, „Генчо Стоев“, Slovo.bg (ориг. в Речник по нова българска литература (1978 - 1992), Хемус & Институт за литература на БАН, София, 1994).
  4. „Почина Генчо Стоев“, news.bg, 18 октомври 2002.
  5. Бойко Ламбовски, „Генчо Стоев си отиде без страх“ Архив на оригинала от 2022-08-03 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 19 октомври 2002.
  6. „Съпругата на писателя“, Портал за култура, изкуство и общество, 15 май 2019.
  7. „Динко Стоев: Баща ми не беше Yes man“, Портал за култура, изкуство и общество, 8 май 2019.
  8. „Калин Стоев: Баща ми си отиде като човек, който си е свършил работата“, Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2019.
  9. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  10. Указ № 148 от 23 май 2001 г.

Външни препратки редактиране