Генчо Стоев
Генчо Динев Стоев е български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество.
| Генчо Стоев | |
| български писател | |
| Роден |
5 февруари 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 октомври 2002 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, редактор |
| Литература | |
| Псевдоним | Видул |
| Жанрове | роман |
| Известни творби | „Цената на златото“ (1965) |
| Награди | Награда на СБП за 1965 Димитровска награда (1982) „Златен ланец“ (1996) |
| Семейство | |
| Съпруга | Люба Мутафова |
| Деца | Динко Стоев Калин Стоев |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеРоден е на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Завършва гимназия в родния си град през 1945 г. и философия в Софийския университет през 1951 г.[2]
Член на РМС от 1940 г. През Втората световна война участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г.[2] и до есента на 1946 г.[3] е член на Околийския комитет на РМС.
Работи като редактор във вестниците „Народна младеж“ (1948-1949) и „Литературен фронт“ (1950-1951 и 1965-1967), както и в издателствата „Народна младеж“ (1952), „Партиздат“ (1956-1961) и „Български писател“ (1968).[2]
Член е на Съюза на българските писатели.[2]
Умира на 18 октомври 2002 г. в София.[4][5]
Семейство
редактиранеЖенен е за Люба Мутафова[6], с която имат двама синове – Динко[7] и Калин[8].
Признание и награди
редактиране- „Лош ден“ – І награда на ЦК на Комсомола (1965)
- „Цената на златото“ (награда на СБП за 1965)
- 1982 – лауреат на Димитровска награда
- „Като ластовици“ (І награда на ЦК на Профсъюзите, 1970)
- Заслужил деятел на културата (1974)
- „Циклопът“ (Голямата награда на гр. Варна)
- „Досиетата“ (І награда за романи на съвременна тема, 1989)
- „Златен ланец“ (1996)[9]
През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.[10]
На Генчо Стоев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Творчество
редактиранеЗа първи път Генчо Стоев публикува стихове през 1946 г. във в. „Младежка искра“.[3]
Във вестник „Литературен фронт“ поредица очерци за всекидневието на работническата класа, които издава в сборника „Истински хора“. Оценен като чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 г. е официално порицан и в течение на едно десетилетие престава да публикува.[3]
Една от най-популярните му книги – „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новия образ на Априлското въстание.
Библиография
редактиране- „Истински хора“ (очерк, 1953)
- „Лош ден“ (роман, 1965, 1971), екранизиран през 1975: Силна вода
- „Цената на златото“ (повест, 1965, 1971, 1975, 1977)
Цена золота. Пер. с болг. Валентина Арсеньева. 1967
Der Preis des Goldes. Aus dem Bulg. ubers. von Erika Moskova. 1974 - „Като ластовици“ (новели, 1970, 1978)
- „Циклопът“ (роман, 1973, 1982), екранизиран през 1976: Циклопът
- „Цената на златото. Лош ден“ (Избрани произведения, 1975)
- „Завръщане“ (роман, 1976)
Возвращение. Пер. с болг. Татьяны Митевой. 1978 - „Цената на златото. Завръщане“ (1979, 1983, 1999)
- „Избрани произведения“ (в 2 т., 1985)
- „Досиетата“ (роман, 1990)
- „Много висока тераса“ (повест, 1990)
- „Далечно, хубаво и чисто“ (новели, 2000)
- „Прокоба и слънце“ (есета, 2000)
- За него
- Драган Ничев, „Генчо Стоев: разговори и беседи“. 1983
- Сава Василев, „Цената на златото и на историята. Генчо Стоев: „Цената на златото“, „Завръщане“, „Досиетата“. 2008
- Сава Василев, „Писателят Генчо Стоев и литературните кръстовища на историята“. 2012
Бележки
редактиране- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ а б в г Бисера Дакова, „Генчо Стоев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ а б в Сабина Беляева, „Генчо Стоев“, Slovo.bg (ориг. в Речник по нова българска литература (1978 - 1992), Хемус & Институт за литература на БАН, София, 1994).
- ↑ „Почина Генчо Стоев“, news.bg, 18 октомври 2002.
- ↑ Бойко Ламбовски, „Генчо Стоев си отиде без страх“ Архив на оригинала от 2022-08-03 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 19 октомври 2002.
- ↑ „Съпругата на писателя“, Портал за култура, изкуство и общество, 15 май 2019.
- ↑ „Динко Стоев: Баща ми не беше Yes man“, Портал за култура, изкуство и общество, 8 май 2019.
- ↑ „Калин Стоев: Баща ми си отиде като човек, който си е свършил работата“, Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2019.
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
- ↑ Указ № 148 от 23 май 2001 г.
