Георгаки Чалъкоглу
Георгаки Стоянович Чалъкоглу (също Чалоглу или Чалъков) е български общественик и османски политик.[1]
| Георгаки Чалъкоглу | |
|---|---|
| български общественик и османски политик | |
 |
|
| Роден |
1815 г.
|
| Починал |
Бююкада, Османска империя |
|
|
|
| Учил в | Халкинска семинария |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Чалъков |
| Деца | Никола Чалъков |
БиографияРедактиране
Роден е през 1815 година в Пловдив в семейството на Стоян Чалъков от видния бегликчийски род Чалъкови. Учи в гръцкото училище в града и в Халкинската семинария, след което се включва в мащабната бегликчийска и джелепска дейност на семейството си.[2]
От 50-те години участва активно в усилията за усилване на българското влияние в църквата и утвърждаване на българското образование. От 1860 година е член на градския меджлис в Пловдив, от 1867 година – на виалетския меджлис в Одрин, а от 1868 година – на новосъздадения Държавен съвет в Цариград. Включва се в създаването на Българската екзархия и участва в нейното управление. През 1871 година участва в Църковно-народния събор в Цариград, като представител на Привременния смесен съвет. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.[3] През 1877 година става член на Сената и получава титлата бей.
Георгаки Чалъкоглу умира на 21 март 1882 година на остров Бююкада.
БележкиРедактиране
- ↑ Възрожденецът Георги Стоянов Чалъков, архив на оригинала от 21 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161221154225/https://auction.bg/Auction/2745483, посетен 21 декември 2016
- ↑ Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 244 – 245.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, София, 1989, стр. 324.