Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род, джелепи и бегликчии. Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в Хилендарския манастир. Неговите внуци Вълко Тодоров Чалъков (поч. 1841) и Стоян Тодоров Чалъков (поч. 1850) се преселват в Пловдив и заемат важно място в обществения живот на този град през Възраждането. Син на Стоян е Георгаки Чалъкоглу, който получава бейска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски Сенат, а неговият син Никола Чалъков на няколко пъти е кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на Любен и Петко Каравелови.[1] Други видни потомци на рода са Георги Вълкович и Стоян Чомаков.

Чалъкови
Страна Османска империя
Княжество България Княжество България
Националностбългари

Бележки редактиране

  1. Пеев, Петко. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. София, Библиотека Наши времена, 1946. с. 17.

Изследвания редактиране