Георге Кантакузино

Георге Григоре Кантакузино (на румънски: Gheorghe Grigore Cantacuzino) е румънски политически и държавен деец, и виден общественик. Водач на консерваторите и министър-председател на Румъния от 11 април 1899 до 7 юли 1900 и от 22 декември 1904 до 12 март 1907 г.

Георге Кантакузино
Роден	22 септември 1832 г. Букурещ, Княжество Влахия
Починал	22 март 1913 г. Букурещ, Кралство Румъния
Георге Кантакузино в Общомедия

Дворецът на Кантакузино в Букурещ от началото на XX век.

Замъкът на Кантакузино в Бущени от 1911 г.

Министър на вътрешните работи, министър на финансите, министър на благоустройството. Председател на Камарата на депутатите на Румъния. Председател на румънския Сенат. Кмет на Букурещ (1869-1870). Адвокат по професия.

Биография

По своя произход е един от най-видните представители на рода Кантакузино. Богат земевладелец. Учи в Букурещ, след това следва право в Париж. През 1858 г. става доктор по право с дисертация на тема „Теорията на иновациите в Румъния и френското право“.

След завръщането си вече в обединените княжества Влашко и Молдова сътрудничи на няколко издания („Revista Română“ и „Revista Dunării“). От 1862 г. работи в съдебни институции, като е съдия и член на Апелативния съд. През 1864 г. хвърля демонстративно оставката си в знак на протест срещу политиката на реформи на владетеля Александру Йоан Куза. След абдикацията на княза се връща на съдебна служба и е назначен за председател на отделение в Апелативния съд (1866 г.).

Като член на заможно семейство, Кантакузин е привърженик на консервативната идеология. Започва политическата си кариера като депутат в Учредителното събрание в Прахова през 1866 г., след което е кмет на столицата, като по негово кметско време в Букурещ е създаден Българския революционен централен комитет.

През 1870-е години заема различни министерски постове. През 1876 г. е избран за сенатор. По време на руско-турската Освободителна война (1877-1878) е комисар на румънската дипломатическа мисия при върховното командване на руската императорска армия. Поддръжник на румънското участие във войната за свободата на България. През 1880-е години е непрекъснато депутат и сенатор, с изключение на пребиваването му във Франция през 1884-1886 г. поради болест.

На 16 ноември 1889 г. е избран за президент на Палатата на депутатите на Румъния, след което на два пъти отново е избиран за председател, включително и за председател на Сената на Румъния.

От 1899 г. е председател на Консервативната партия на Румъния. Умира на 80-годишна възраст в Букурещ по време на Балканската война.