Отваря главното меню

Обединеното княжество Влашко и Молдова (на румънски: Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г. За княз на обединените дунавски княжества е одобрен Александру Йоан Куза. Обединеното княжество е васално на Османската империя.

Обединени княжества (1859 – 62)
Principatele Unite
Румънски обединени княжества (1862 – 66)
Principatele Unite Române
Румъния (1866 – 81)
România
— де юре васал на Османската империя (1859 – 77) —
185981
    
Герб
Герб
Национален девиз
Nihil Sine Deo („Нищо без Бог“)
Румъния в периода 1859-79
Румъния в периода 1859-79
Континент Европа
Столица Яш и Букурещ
(1859 – 1862)
Букурещ
(1862 – 1881)
Eзици
Официални румънски
Неофициални унгарски, цигански, украински, немски
Религия Румънска православна църква, католицизъм, юдаизъм, Реформирана църква в Румъния
Форма на управление
Законодателна власт Парламент
Площ
124 506 km2
Население
Преброяване 4 424 961
Валута Австро-унгарски гулден, Кройцер, Румънска лея (от 1870)
Предшественик
Княжество Молдова Княжество Молдова
Княжество Влахия Княжество Влахия
Наследник
Кралство Румъния Кралство Румъния

През 1866 г. княз Александру Куза се обявява за един(ен) такъв - на единното Княжество Румъния.

По време на Руско-турската освободителна война, обединеното княжество Румъния обявява независимост, която е призната на Берлинския конгрес. През 1881 г., след обявяването на Карол I за крал на територията на обединеното княжество (със Северна Добруджа и без морския коридор в Южна Бесарабия) се трансформира в Кралство Румъния.[1]

Румънската конституция от 1866 г. усвоява редица принципи и постановления на Белгийската конституция от 1831 г. Начело на страната стои княз, чиято власт е наследствена. Той назначава и освобождава министрите. Конституцията предоставя на държавния глава значителни права – князът утвърждава законите, има право на абсолютно вето, разпуска парламента, командва армията. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент – Национално събрание и Сенат, които са изборни органи. В Декларацията за правата и свободите на гражданите (съдържаща се в Конституцията) са нормирани основните права и свободи: лична свобода, неприкосновеност на жилището, свобода на словото, съвестта и вероизповеданията и др. Частната собственост е неприкосновена и може да се отчужди принудително по военни и санитарно-епидемиологични съображения или за изграждане на съобщителни пътища.

ИзточнициРедактиране