Георгиос Караискос
Георгиос Караискос (на гръцки: Γεώργιος Καραΐσκος) или Георгиос Караискакис (на гръцки: Γεώργιος Καραϊσκάκης) е герой от гръцката война за независимост. Караискакос е каракачанин.[1] В много ранна възраст той става арматол. Той е изключително пъргав, хитър, смел и безразсъден и в крайна сметка се издига до протопаликар или лейтенант. Още на 15 години е заловен от бойците на Али паша Янински и хвърлен в затвора в Янина.
Георгиос Караискос Γεώργιος Καραΐσκος | |
гръцки революционер | |
Роден |
1782 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Саламина, Гърция |
Религия | Православна църква |
Подпис | |
Георгиос Караискос в Общомедия |
След избухването на т.нар. гръцка война за независимост е привърженик на Йоанис Каподистриас, като участва в разбиването на първата обсада на Месолонги през 1823 г. и прави всичко възможно да свали и втората обсада на града през 1826 г. През същата година е назначен на командващ гръцките патриотични сили в Румели. Най-известната е победата му при Арахова. През 1827 г. прави неуспешен опит да разбие обсадата на Атина. Става най-известния юнак сред народа, въпреки загубата в битката при Пета. За него народът казвал:
„ | Където е Гого, там е победата. | “ |
Убит в сражение на 23 април 1827 г., след като е смъртоносно ранен от куршум в битка. Погребан в църквата „Свети Димитър“ на остров Саламин.
Награден посмъртно от крал Отон I с Големия кръст на Ордена на Спасителя. [3]
Източници
редактиране- ↑ Clogg, Richard. Minorities in Greece: aspects of a plural society. London, Hurst, 2002. “...klepth heroes of the revolutionary period such as Katsandonis and Karaiskakis were Sarakatsani, and the Sarakatsani themselves believed they were Greek patriots whose sense of freedom could suffer no restrains...”
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 73.
- ↑ A.I. Kladis. Κεφάλαιον Ὄγδοον. Περὶ τῆς συστάσεως Τάγματος Ἀριστείας διὰ τὸ Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος. // ΕΦΕΤΗΡΙΣ (Almanach) τοῦ Βασιλείου τῆς Ἑλλάδος διὰ τὸ ἔτος 1837. Athens, Βασιλικὴ Τυπογραφία καὶ Λιθογραφία, 1837. σ. 123 – 136. (на гръцки)