Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Янина.

Я̀нина или Йоа̀нина (Яна[2][3][4][5][6] в периода 16-18 век, а в по-старата литература и Янино, на гръцки: Ιωάννινα, Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, на турски: Yanya, Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.

Янина
Ιωάννινα
— град —
Κάστρο Ιωαννίνων, άποψη του τζαμιού με φόντο την λίμνη τον ουρανό και τους γλάρους!!!(photosiotas) (5).jpg
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЕпир
ДемЯнина
Географска областЕпир
Площ403 km²
Надм. височина480 m
Население61 629 души (2001)
ПокровителГеорги Янински[1]
Пощенски код450 … 454
Телефонен код26510
Официален сайтwww.ioannina.gr
Янина в Общомедия

Днес Янина е главен град на Епир. Такъв е била и по османско време в периода 1430-1913 години, докато (древно)гръцката столица на областта е била Арта.

ИсторияРедактиране

Според една хипотеза, селището е основано през VI век от византийския император Юстиниан I. Според Прокопий Кесарийски в „За строежите“ някъде около мястото му се намирала античната Еврия, но за това няма никакви археологически доказателства. Вероятно Еврия не се е намирала на мястото на Янина, а на друго близко място. Съвременната гръцка историография, въпреки опитите в тази насока, дотогава не е открила нито едно археологическо доказателство, че на мястото на Янинската крепост е съществувало по-старо укрепление от времето на Първата българска държава. Първото споменаване на селището е в грамотите на Василий II Българоубиец.[7][8]

През ранното средновековие Янина е център на викарна епархия на Навпактската митрополия, но още със създаването на Охридска архиепископия става българска митрополия.[9] Целият Епир с изключение на околностите на постфактум създадената Арта в Амбракия са заети при т.нар. славянско заселване на Балканите от новопридошлия от север народ. За старите гърци остават основно йонийските острови по крайбрежието, обособени в тема Кефаления. Селището попада в областта наричана Вагенетия.

По-късно градът е един от регионалните центрове на Епирското деспотство.

ПросперитетРедактиране

През 1318 г. Янина е завладяна от възстановената от Палеолозите Византийската империя, а през февруари 1319 г. император Андроник II Палеолог издава хрисовул, с който се регламентират привилегиите на града – местното самоуправление, освобождаването от някои налози и други. От текста на хрисовула става ясно, че по това време освен християни Янина е населявана и от „много евреи“.[10] Дадените привилегии слагат началото на постепенното обособяване и издигане на Янина за регионален и общоепирски център, за сметка на новогръцката Арта, около която се формира самостоятелно Артско деспотство.

От 1358 до 1416 години Янина е вече столица на Епирското деспотство, след като територията на последното е завладяна и присъединена към царството на Стефан Душан през 1348 г. След смъртта му е интегрална част от т.нар. Епирско царство на царския полубрат – Симеон Синиша. В Янина и цял Епир се разпорежда като царски наместник Тома Прелюбович. На 9 октомври 1430 г., като използва противоречията в деспотството, настъпили след възкачването на престола на Карло II Токо, и след като гарантира привилегиите на местното население, османският пълководец Синан завзема града.

Привилегированият статут на местните християни, и въобще старият християнски облик на града и околността, се запазват до 1611 г., когато избухва голям бунт на селяни-християни, водени от монаха Дионисий Философ. Въстаниците превземат Янина, вършейки редица опустошения и зулуми, но скоро след това османските власти си възвръщат контрола над региона. През 1613 г. половината християнски жители на Янина са изселени от укрепения град в преградията, а през 1618 г. и друга немалка част.[11] В града остават да живеят само мюсюлмани и евреи, църквите са конфискувани и обърнати в джамии. През 1618 г. на мястото на най-старата църква е издигната голямата Аслан паша джамия (днес Етнографски музей на Янина).

През 1788 г. Янина е завладяна от регионалния лидер Али паша Янински и през следващите 33 години е център на неговите автономни владения по-известни като Янински пашалък. Янина и Видин на Осман Пазвантоглу по това време се превръщат в главни кърджалийски и опозиционни на Високата порта и Селим III – османски балкански центрове.

На 5 март* 1913 г., по време на Балканската война, гръцките войски завършват успешно обсадата на Янина, с което е ликвидиран последният център на османската съпротива в Македония и Епир.

След т.нар. малоазийска катастрофа, и с цел промяна на етническия облик на града, в него са заселени от Анадола много преселници. Те живеят обособени в отделни квартали (Анатоли и др.).

ГеографияРедактиране

Янина се намира на около 500 m надморска височина, на западния бряг на янинското езеро, в центъра на котловина.

Месторазположението ѝ е много красиво и впечатлително. В езерото източно от града е малкия янински остров, а над него се издига планината Мицикели или Мечата бърлога.

Известни личностиРедактиране

Родени в Янина
Починали в Янина
Други

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Карта на Гърция в първия съвременен атлас на света от 1608 г., по данни от 16 век – на Абрахам Ортелий
  3. Карта на Гърция от 1650 г.
  4. La Grèce ou la partie méridionale de la Turquie en Europe от 1715 г. на който е Яна, а крепостта е отбелязана с името Яма
  5. Tabula Geographica Graeciae et Romaniae от 1753 г. на който също е отбелязана като Яна; картата е от Атлас на света издаден от Кралската пруска академия на науките в Берлин от Леонард Ойлер, и е предназначен специално за използване в училищата.
  6. Венецианска карта на Европейска Турция от 1784 г. на който също е отбелязана като Яна; картата е отпечатана в последните години от съществуването на Венецианската република и отразява венецианското виждане за коректното негръцко (чисто българско) име на града. Интересното е, че Яна е поставена в Тесалия, явно във връзка с деятелността на Али паша.
  7. Gregory 1991, с. 1006.
  8. Κάστρο Ιωαννίνων: Περιγραφή. // Министерство на културата на Гърция. Посетен на 27 февруари 2017. (на гръцки)
  9. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.
  10. Mikropoulos, Tassos A., Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society. Dusty traces of the Muslim Culture, Ioannina 2008, p. 310.
  11. Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 132-133.