Георги Баласчев
Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски[1] е български историк и археолог.[2]
Георги Баласчев | |
Роден | |
---|---|
Починал | 4 октомври 1936 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Георги Баласчев в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в македонския български град Охрид през 1868 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година.[3] Според местни предания Баласчеви са потомци на архиепископ Арсений II Охридски.[4][5]
Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“.[6] През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет.[7] Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариград.[8]
В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).[8]
По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.[8]
Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892 – 1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.
От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.[9] Умира на 4 октомври 1936 г.[10][11]
Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.[12]
Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:
„ | ...безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета... Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории.[13] | “ |
Памет
редактиранеНа Георги Баласчев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Трудове
редактиране- Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина на настоящий век (1890)
- Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 година на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ Е. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.
- Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците (1901)
- Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа (1902)
- Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове (1920)
- Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав (1924)
- Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия в 2 ч. (1927 и 1930)
- Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение(1932).
- "Къде е станало сражението между Крума и Никифора в 811 година?", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. XII, бр. 3513, София, 27 юли, 1911 година
-
„Македонскиятъ въпросъ“ от Рихард фон Мах, превод на Баласчев под псевдонима Езерски
-
Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 година на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ К. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.
-
Баласчевъ, Г. Бѣлѣжки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му въ Европа. София, Печатница на Иванъ К. Божиновъ, 1902.
-
Брой 1 на „Минало“, 1909
-
Баласчевъ, Г. Д. Българитѣ презъ последнитѣ десетгодишнини на десетия вѣкъ. София, 1927.
-
Баласчевъ, Г. Д. Научната дейность на проф. академикъ Л. Милетичъ. 1934.
Родословие
редактиранеДимитър Баласчев (около 1820 –?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Евтим Баласчев (1881 – ?) | Фания Стрезова | Георги Баласчев (1869 – 1936) | Анета Баласчева | Тодор Наумов (1883 – 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература
редактиране- Глушков, П. Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с. 81 – 96;
- Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с.11 – 15;
- Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25
Външни препратки
редактиране- От и за Георги Баласчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Баласчев, Георги. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища, написано от А. Теодоров. Пловдив. 1896 г.
- Списание „Минало“, пълно течение на сайта на Скопската национална и университетска библиотека
- „Документи по сръбско-българските отношения през 1830 – 1836 г.“
- "Върху хилядагодишнината от смъртта на българския велик кан Богориш", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. VIII, бр. 2045, София, 4 май 1907 година
- "Къде е станало сражението между Крума и Никифора в 811 година?", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. XII, бр. 3513, София, 27 юли, 1911 година
- "Укрепителните работи на старобългарската войска", София, 1918 година
- "Финансовото положение на Охридската Архиепископия и нейното унищожение", София, 1908 година
- "Дървеният oрелйеф – статуя на св. Климент от X в.", публикувано във в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. III, бр. 11, София, 18 март 1923 година
- "Кореспонденция между Цариградския патриарх и Охридския архиепископ от началото на XV век", публикувано в сп. "Минало", брой 1 и 2, София, 1909 година
- "Българският господар Тервел", публикувано в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество", книжка LV-LVI (55-56), София, 1898 година
- "Западно-българските валове", публикувано в "Българска географска христоматия", София, 1943 година
- "Тракийският голем вал Еркесия", публикувано в "Българска географска христоматия", София, 1943 година
- "Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа", София, 1902 година
- "Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейния етнически състав", София, 1924 година
- "Документи по сръбско-българските отношения през 1830-1836 г.", публикувано в сп. "Известия на Историческото дружество в София", книга I, София, 1905 година
- "Град Охрид", публикувано във в-к "Воля", бр. 334 и 335, София, 8-ми и 9-ти март 1914 година
- "Титлите на старо-българските господари", публикувано в сп. "Минало", год. I, книга 1, София, 1909 година
- "Как се появила Българската държава в Македония през X век", публикувано в юбилейния брой на сп. "Минало", София, 1942 година
- "Биографически и книжовни чертици на Григор С. Пърличев и Венчаната му поема през 1860 година на поетическия конкурс в Атина", София, 1897 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 249 до фонд № 289). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1981. с. 88 - 90.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
- ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 29.
- ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ а б в Минало – българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, („Послуженъ списъкъ на Георги Димитровъ Баласчевъ“)
- ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.
- ↑ в. Литературен глас, бр.324, с.6
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425 – 426.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 356.