Георги Горанов

Георги Горанов
	Георги Горанов
български композитор
Роден	20 май 1882 г. Кюстендил, Княжество България
Починал	23 декември 1905 г. (23 г.) Кюстендил, Княжество България
Учил в	Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил
	Георги Горанов в Общомедия

Георги Димитров Йовев, приел по-късно името Горанов, е български композитор.^[1]

Биография

Роден е на 20 май 1882 година в град Кюстендил,^[1] в семейство на Йорданка и Димитър Йовеви, македонски българи емигранти от пиянешкото село Вирче.^[2] Завършва в 1902 година педагогическото училище в родния си град. Като музикант се развива влиянието на учителя си Карел Махан. Участва в самодейния хор и оркестър към училището, а по-късно става техен диригент. Членува в Тайния ученически македоно-одрински кръжок „Освобождение“, основана в 1897 година.^[1]

Композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни. Автор на химна „Дружна песен“ („Песен на труда“, 1900) по текст на Георги Кирков. От 1901 година е член на работническото просветно дружество „Класово съзнание“. Диригент на неговия мъжки („хъшовски“) хор и оркестър.^[1]

През 1902 година заминава за Загреб да учи музика, но се завръща поради заболяване от туберкулоза. Умира на 23-годишна възраст в Кюстендил.^[1]

Композира около 80 песни, инструментални и оркестрови пиеси: „Освобождение“, „Станете, станете“, „Я запей ми, македонко“, „Юнак на гора думаше“, „Прощаване“, „Я развивай“, „Майски песни“. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др., музиката към „Пролетна зора“, „Виктория“, „Край Осогово“, „Овчар“, „Хубава си, моя горо“, „Пролетна нощ“, опус 7, опус 5 и други.^[1]

Родната къща на Георги Горанов в Кюстендил, на улица „Георги Горанов“ № 2, е реставрирана и в нея е учредена музейна сбирка. Къщата е паметник на културата.^[1]

Литература

Льондев, Петър, „Георги Горанов“, Кюстендил, 1964 г.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 138.
↑ Живот, кратък като песен! // Струма, 6 юни 2023. Архивиран от оригинала на 2023-07-18. Посетен на 18 юли 2023.

[Кюстендил-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 138.

[2] Живот, кратък като песен! // Струма, 6 юни 2023. Архивиран от оригинала на 2023-07-18. Посетен на 18 юли 2023.

[1]

[2]