Вирче
Вирче (на македонска литературна норма: Вирче) е село в общината Царево село в Северна Македония.
Вирче Вирче | |
— село — | |
Църквата „Свети Никола“ (ляво) и Задружният дом във Вирче (дясно) | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Царево село |
Географска област | Пиянец |
Надм. височина | 849 m |
Население | 272 души (2021) |
Пощенски код | 2325 |
Вирче в Общомедия |
География
редактиранеСелото се намира в историко-географската област Пиянец, в западното подножие на планината Влахина, досами границата с България. През селото минава Вировска река, която от Влахина се влива в Брегалница; тя е периодично водно течение.[1]
История
редактиранеИзточно от Вирче се намира археологическият паметник Прекинато Градище.[2][3]
В XIX век Вирче е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година, не е зографисана, а иконите са от XIX век.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вирче е смесено българо-помашко село със 130 души жители българи християни и 200 българи мохамедани.[5]
Цялото християнско население на Вирче е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вирче има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Вирче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вирче живеят 378 помаци и 179 българи.[8]
Според данните от преброяването през 2021 г. Вирче има 272 жители.[9]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 248 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 24 |
Личности
редактиране- Родени във Вирче
- Антон Ников, български просветен деец[10]
- Атанас Николов, български просветен деец[11]
- Гаврил Златевски (1869 – ?), български просветен деец, общественик
- Гаврил Попсимеонов (1848 – 1941), български опълченец, общественик
- Гюргя Ефтимова – баба Гуца (1863 – 1930), куриер на ВМОРО, починала в Кюстендил[12]
- Иван Златевски (1886 – ?), български юрист, в 1920 година завършил право в Софийския университет[13]
- Кольо Георгиев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[14]
- Константин Мановски, български офицер[15]
- Коста Николов (1873 – 1944), български генерал
- Македоно-одрински опълченци от Вирче
- Георги Николов (около 1883 – ?), втора рота на Кюстендилската дружина[16]
- Евтим Николов (около 1895 – ?), втора рота на Седмата кумановска дружина[17]
- Христо Георгиев (около 1877 – ?), чета на Еротей Николов, втора рота на Кюстендилската дружина, четвърта рота на Петнадесетата щипска дружина[18]
- Христо Иванов (около 1853 – ?), втора рота на Кюстендилската дружина[19]
- По произход от Вирче
- Асен Василиев (1900 – 1981), български изкуствовед
- Васил Златевски (? – 1945), български революционер
- Георги Горанов (1882 – 1905), български композитор
Бележки
редактиране- ↑ Петрушевски, Илија, Маркоски, Благоја. Реките во Република Македонија. с. 19.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 183.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ По Министерството на Народното Просвѣщение // Държавенъ вѣстникъ. XXIII (265). 4 декемврий 1901 год. с. 6.
- ↑ По Министерството на Народното Просвѣщение // Държавенъ вѣстникъ. XVI (186). 31 августъ 1894 год. с. 1.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 419.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.