Вирче (на македонска литературна норма: Вирче) е село в Община Царево село на Северна Македония.

Вирче
Вирче
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола
North Macedonia relief location map.jpg
41.9083° с. ш. 22.8497° и. д.
Вирче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Царево село
Географска област Пиянец
Надм. височина 849 m
Население 498 души (2002)
Пощенски код 2325
Вирче в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Пиянец, в западното подножие на планината Влахина, досами границата с Република България.

ИсторияРедактиране

Над Вирче са останките от крепостта Прекинато Градище.[1][2]

В XIX век Вирче е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година, не е зографисана, а иконите са от XIX век.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вирче е смесено българо-помашко село със 130 души жители българи християни и 200 българи мохамедани.[4]

Цялото християнско население на Вирче е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вирче има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Вирче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вирче живеят 378 помаци и 179 българи.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 498 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 496
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Родени във Вирче

БележкиРедактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 183.
  2. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13.