Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо е лирично стихотворение от Любен Каравелов.

Написано е в емиграция и отразява носталгията на автора към родната природа. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество[1].

ТекстРедактиране

Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо,
  миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
  само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
  той вечно жалее,
че не може под твоите
  сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
  веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
  да те заборави.

Хубава си, моя горо,
  миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
  само скръб и жалост,

твоите буки и дъбове,
  твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
  агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите
  и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
  като куршум пада

на сърцето, което е
  всякогаш готово
да поплаче, кога види
  в природата ново,

кога види как пролетта
  старостта изпраща,
и под студа и под снега
  живот се захваща.

„Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875

ИзточнициРедактиране

  1. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011 стр. 122