Хубава си, моя горо

песен

Хубава си, моя горо е лирично стихотворение от Любен Каравелов.

Хубава си, моя горо
Песен
Стил Елегия
Изпълнители Валя Балканска
Теодоси Спасов
Грета Ганчева
Ричард Клайдерман
Детски радиохор на БНР
Райна
Куийн

Написано е в емиграция и отразява носталгията на автора към родната природа. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество[1].

И под студа и под снега живот се захваща
Той не може да те заборави...


Любен Каравелов

ТекстРедактиране

Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо,
 миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
 само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
 той вечно жалее,
че не може под твоите
 сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
 веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
 да те заборави.

Хубава си, моя горо,
 миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
 само скръб и жалост,

твоите буки и дъбове,
 твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
 агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите
 и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
 като куршум пада

на сърцето, което е
 всякогаш готово
да поплаче, кога види
 в природата ново,

кога види как пролетта
 старостта изпраща,
и под студа и под снега
 живот се захваща.

„Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875

ИзточнициРедактиране

  1. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011 стр. 122