Отваря главното меню

Георги (Гоце) Думчев, известен още като Карчов, Карчев, Карчо Кукушанчето[1], е български революционер, деец на ВМОРО.

Георги Думчев
български революционер

Роден
Починал
Георги Думчев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Трайко Шекерлийски от Стрезово, Георги Думчев и Дино Люлянов - Джемото

Думчев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Влиза във ВМОРО и е близък на Михаил Герджиков. В 1903 година става негов четник[2] и е делегат на Конгреса на Петрова нива. По-късно се връща в Македония и [3] на 23 декември 1906 година Карчов е в четата на Даме Груев, открита от турските власти край село Русиново, Малешевско — вероятно предадени — на път за София. При завързалата се престрелка Думчев и Груев са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата, които носят още един ранен четник, попадат на нова засада и загиват.[4][5][6]

 
Гоце Думчев и Даме Груев (на последния ред, втори) в Солун през есента на 1906 г. С 1 е обозначен Атанас Костадинов Ковачев Мангъра (1872 - 26 декември 1945, Солун
 
Гоце Думчев убит
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гоце Карчев (31-и във втората колона).

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51
  2. Писмо от Христо Матов до Георги Минков за изпращането на Гоце Думчев за четник на Герджиков, София, 1 юни 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.283
  3. Тракийско дружество „Антим I“
  4. Гоцев, Славе. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“, стр. 205 - 208.
  5. Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 262, 264.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, II фототипно издание, „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 474, 580.