Георги (Гоце) Думчев (в кукушкия енорийски регистър Гоце Карджов)[1][2], известен още като Карчов, Карчев, Карчо Думчев и Карчо Кукушанчето,[3] е български революционер, деец на ВМОРО.

Георги Думчев
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
Георги Думчев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Трайко Шекерлийски от Стрезово, Георги Думчев и Дино Люлянов - Джемото

Думчев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Влиза във ВМОРО и е близък на Михаил Герджиков. В 1903 година става негов четник[4] и е делегат на Конгреса на Петрова нива. По-късно се връща в Македония и [5] на 23 декември 1906 година Карчов е в четата на Даме Груев, открита от турските власти край село Русиново, Малешевско — вероятно предадени — на път за София. При завързалата се престрелка Думчев и Груев са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата, които носят още един ранен четник, попадат на нова засада и загиват.[6][7][8][9]

 
Гоце Думчев и Даме Груев (на последния ред, втори) в Солун през есента на 1906 г. С 1 е обозначен Атанас Костадинов Ковачев Мангъра (1872 - 26 декември 1945, Солун
 
Гоце Думчев убит
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гоце Карчев (31-ви във втората колона).

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. В кукушка енорийска книга от около края на 1906 г. фигурира като Гоце Карджов, вдовец, 28 годишен. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 498, л. 163 гръб и л. 164.
  2. Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви). // Македонски преглед. 2018, кн. 1. с. 134.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
  4. Писмо от Христо Матов до Георги Минков за изпращането на Гоце Думчев за четник на Герджиков, София, 1 юни 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.283
  5. Тракийско дружество „Антим I“, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 2010-08-30 
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 211.
  7. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 205-208.
  8. Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 262, 264.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 474, 580.