Георги Жегларски
Отец Георги от село Жегларци е български православен свещеник, служил в село Жегларци, област Добрич.
| Георги Пейчев | |
| български свещеник | |
| Роден | Георги Стоянов Пейчев
22 септември 1923 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 февруари 2015 г. (на 91 г.)
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийска духовна семинария |
| Работил | свещеник |
| Семейство | |
| Род | Пейчеви |
| Баща | Стоян Пейчев |
| Майка | Станка Букарова |
| Братя/сестри | четирима братя и три сестри |
| Съпруга | Мария (ж. 1949 г.) |
| Деца | Стоян Иван Марин Атанаска Цветанка |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Роден 22 септември 1923 г. в село Караманкьой, Бабадашко, Румъния. Родът му произхожда от село Крушовица, Новоселско.[1] Преселват се в Румъния след края на Кримската война от 1853 г.[2] Отраства в бедното семейство на Стоян и Станка. Георги е петото от осем деца – пет момчета и три момичета.[3]
Георги завършва прогимназия в румънско училище.[4] Говори два езика, но може да пише само на румънски. В семейството се говори на български език, а на румънски в училище и обществени места. Заради бедността на семейството Георги започва работа от ранна възраст.[5] Работи на много места.[6]
През 1940 г. Румъния и България подписват Крайовския договор и България си връща Южна Добруджа. Коренното население на Северна Добруджа е разменено срещу румънското население. Седемдесет български семейства се заселват в село Жегларци, Добричко. Най-голямата група е от Караманкьой. Сред тях е и семейството на Стоян Пейчев. Тогава Георги е на 17 години.[7]
В село Жегларци живеят заедно турци и българи. Там нямало църква и християните ходели да се черкуват в съседното село Орляк. Семейство Пейчеви живеели много бедно. Георги от младеж има наклонност към духовния живот.[8] Свири добре на гъдулка.[9] През 1946 г. по време на един селски събор е наръган с нож в гърба от своя приятел Стефан. Георги пише опрощение и приятелят му избягва затвора.[10]
През 1947 г. Георги е трудовак в дигите на село Бръшлян, Бургаско. Бил физически силен и преработвал при богати хора.[11] По това време сам се научава да чете на български език.[12]
Свещенство редактиране
След 9 септември 1944 г. комунистическата власт предлага на Георги да ръководи младежката организация на ДКМС, като най-буден младеж в селото. Той се съгласява, но за кратко заема тази длъжнос, след като разбира атеистичните нагласи на новата власт. По-нататък му предлагат да стане партиен член, но отказва отново, понеже в ТКЗС се работило на празниците, включително на Великден.[13]
По настояване на сестрите му Георги се задовяма на 26 години. Съпругата му Мария също била родом от Караманкьой, но родителите ѝ се установяват Исперихско. Двамата се отделят от бащиния дом и сами строят къща.[14] Ражда им се първородният син – Стоян. Георги посещава богуслужения в село Орляк, при отец Петър Димитров. Научава се да чете на църковнославянски и да пее на клира по слух.[15] На 24 май 1961 г. отец Петър, под натиск на властта, свалил расото си и предал всички документи от храма на певеца си Георги.[16] Идва време, когато църковният певец поддържа църковния живот на селото – отваря църквата, четял и пеел каквото се полага на клира по празниците.[17]
Още през 1954 г. Георги направил опит да стане свещеник, но му отказали поради недостатъчно образование. При преселването не си взел никакви документи за образование.[18] Намерил адвокат през 1962 г., с когото да се посъветва как може да се сдобие с диплома за завършено прогимназиално образование. Той го посъветвал да намери двама свидетели и да зеведе дело. Нарочно казал, че документите са му нужни, за да бъде назначен на работа в пътно управление. Съдията се оказал преселник от Румъния. Задавали му въпроси, свързани с румънската история. На нито един въпрос не се „запънал“.[19]
От селския съвет се противели, и дори го заплавали, да не постъпва в семинария. Нарочно не го начислявали и му предлагали други длъжности.[20] През есента на 1962 г. постъпва в тригодишния паралелен курс на семинарията в Черепиш с ректор епископ Тихон Смоленски.[21] Когато се завръща в село Жегларци, той преустроява старата къща на брат си Атанас в църква. Сградата е открита и осветена на 17 юли 1965 г. от Русенския митрополит Софроний и е посветена на светите братя Кирил и Методи.[22] Властите обвинили новия отец, че е открил църква незаконно. През 1968 г. църквата е запечатана, но отец Георги разбива печата, за което е привикан да отговоря в село Орляк. Следващата година свещеникът е пратен на съд, но случаят бил приключен.[23] От Министерство на просветата последвало ново обвинение, че изпраща момчета в семинарията. Глобавят го с 40 лева за всеки семинарист.[24] На 11 декември 1969 е подадена жалба на Дирекцията на вероизповеданията в София.
През 2001 г. е осветена втора църква в селото „Св. Георги“.[25]
Погребение редактиране
Отец Георги прекарва последните си 40 дни на легло. Почива на 12 февруари 2015 г.[26] към 22 часа и 30 минути.[27] На погребението му присъствали към 50 свещеници от епархията и другаде. Народа се събира около 250 души. Слова произнася Силистренският митрополит Амвросий.[28] Присъства и протосингелът на митрополията отец Добри. След опелото тялото е отнесено с кола от църквата „Св. Георги“ до гробищата.[29]
Почит редактиране
- През 2002 г. БНТ излъчва половинчасов документален филм за отец Георги озаглавен „Очевидните чудеса“.
Външни препратки редактиране
- „Пътят на война“ в
- документален филм за отец Георги - „Уроците на отец Георги от Жегларци“ в - радиопредаване по радио „Зорана“
Източници редактиране
- ↑ Друмева 2015, с. 7.
- ↑ Друмева 2015, с. 7 – 8.
- ↑ Друмева 2015, с. 8.
- ↑ Друмева 2015, с. 11, 28.
- ↑ Друмева 2015, с. 11.
- ↑ Друмева 2015, с. 12.
- ↑ Друмева 2015, с. 8 – 9.
- ↑ Друмева 2015, с. 14.
- ↑ Друмева 2015, с. 18.
- ↑ Друмева 2015, с. 18 – 19.
- ↑ Друмева 2015, с. 19.
- ↑ Друмева 2015, с. 20.
- ↑ Друмева 2015, с. 20 – 21.
- ↑ Друмева 2015, с. 21 – 22.
- ↑ Друмева 2015, с. 22.
- ↑ Друмева 2015, с. 24.
- ↑ Друмева 2015, с. 26.
- ↑ Друмева 2015, с. 28.
- ↑ Друмева 2015, с. 28 – 29.
- ↑ Друмева 2015, с. 29 – 30.
- ↑ Друмева 2015, с. 30.
- ↑ Друмева 2015, с. 44.
- ↑ Друмева 2015, с. 46 – 49, 51, 53.
- ↑ Друмева 2015, с. 53 – 55.
- ↑ „Очевидните чудеса“, 2001 г., 14:31
- ↑ Друмева 2015, с. 128.
- ↑ Друмева 2015, с. 133.
- ↑ Друмева 2015, с. 138.
- ↑ Друмева 2015, с. 139.
Библиография редактиране
- Друмева, Игумения Валентина. „Святост за България. Живот, дело и подвизи на отец Георги от Жегларци“. София, Манастир „Свето Въведение Богородично“, гр. Калофер, 2015. ISBN 978-619-7174-93-9. с. 231.