Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Странджа. За селото в Русенско вижте Бръшлен (село).

Бръшля̀н е село в Югоизточна България, в Община Малко Търново, област Бургас. Името на селото до 1934 година е Сърмашик и е увековечено в химна на Странджа планина – песента „Ясен месец веч изгрява“.

Бръшлян
Brashlyan kashta.JPG
Общи данни
Население 67 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 57,496 km²
Надм. височина 240±1 m
Пощ. код 8357
Тел. код 05952
МПС код А
ЕКАТТЕ 6687
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ)
Бръшлян в Общомедия
Жители на Бръшлян, 1937 г.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Бръшлян се намира в Странджа, на 14 км северозападно от Малко Търново, на 64 км от южно от Бургас, на два километра от пътя Малко Търново – Звездец и на 4 км от границата с Турция. Както цялата територия на община Малко Търново, то е част от Природен парк „Странджа“. Населението, както и в останалите странджански села, е силно намаляло и застаряло.

ИсторияРедактиране

 
Писмо на вдовици от Сърмашик до българския министър-председател, с молба той да се намеси пред османските власти за освобождаване на синовете им и роднините им от затвора, 24 октомври 1904 г.

Село Сърмашик възниква през 17 век, когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик – Живак. Според древна легенда в него е роден певецът Орфей) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през 19 век е голям животновъден център. Жители на селото участват в Хетерията от 1821. През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес.

В Сърмашик се развива Сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. На 2 април 1903 година част от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. В периода 1901-1903 г. осъдени за революционна дейност са Стойчо Пеев, Градю А. Кобарелов, Купен Димитров, Атанас Анигностов, Балю Тодоров, Никола П. Василев, Дико Дапчев, поп Ангел Панайотов, Желязко Стойчев, Стоян Тончев, Тодор Стоянов, Русин Цветков, Вълчо Русинов, Киро Тодоров, Иван Ангелов и Димитър Ст. Зъмбов.

При потушаването на въстанието Сърмашик силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало[1].

Село Сърмашик е присъединено към България през 1913 година след Балканската война. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926 година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян – наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото.

Обществени институцииРедактиране

  • Тракийско дружество
  • Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“

ЗабележителностиРедактиране

От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19 век. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, 9 от тях – с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през 17 век.

С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871 – 1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

Село Бръшлян се намира в границите на Природен парк „Странджа“, а землището на селото граничи с резервата Витаново, долината на река Велека и пъстървовия рибарник на река Катун.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година в началото на август, обикновено около 8-ми, се провежда селският събор, който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби.

ЛичностиРедактиране

Родени в Бръшлян
Починали в Бръшлян

ГалерияРедактиране

ДругиРедактиране

Залив Бръшлян на остров Смит в Антарктика е наименуван на селото.[2][3]

БележкиРедактиране

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  3. Brashlyan Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.