Георги Радев (дипломат)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Радев.
Георги (Гоце) Петров Радев е български дипломат от началото на ХХ век.
| Георги Радев | |
| български дипломат | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 1941 г.
|
| Учил в | Атински университет Битолска гръцка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Петър Радев (общественик) |
| Братя/сестри | Александър Радев |
Биография редактиране
Гоце Радев е роден в 1874 г. в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя.[1] Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Брат му Александър Радев е виден български политик. Майка му е влахиня от Крушево.[4]
Гоце Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година.[1] Работи като чиновник в българското външно министерство. Около 1904 година става началник на политическия отдел в министерството.[4][5] В 1914 година е управляващ българската легация в Атина.[6]
В 1921 - 1922 е пълномощен министър в Швейцария, в 1922 - 1925 година в Италия и в 1923 - 1925 година в Испания със седалище в Рим. След това е Главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията от 1931 до 1935 година.[7]
Умира в 1941 година.[8]
Родословие редактиране
| Димко Радев (1810 — 1875) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Радев | Мария Робева (1858 — ?) | Никола Робев (1831 — 1906) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Радев (1864 — 1911) | Георги Радев (1874 — 1941) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Христовъ, К. Д-ръ Александъръ П. Радевъ // Илюстрация Илиндень VIII (6 (76). София, Издание на Илинденската Организация, юний 1936. с. 6.
- ↑ Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
- ↑ а б Енциклопедия на български родове // Посетен на 29 юли 2014.
- ↑ Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. София, Фондация „Българска наука и култура“, 1996. с. 252.
- ↑ Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
- ↑ Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
- ↑ Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588.
| Панчо Хаджимишев | → | български пълномощен министър в Атина (23 март 1914 – 29 юни 1914) |
→ | Георги Пасаров |