Отваря главното меню

Панчо (Панче) Тодоров Хаджимишев е български общественик и дипломат.

Панчо Хаджимишев
български дипломат
Роден
Починал
7 август 1957 г. (82 г.)
Подпис Pancho Hadzhimishev Signature (vectorized).svg
Панчо Хаджимишев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Докторската дисертация на Хаджимишев: Mischev, P. H. La Mer Noire et les Détroits de Conastantinople (essai d'histoire diplomatique): thèse pour le doctorat. Paris, Université de Paris. Faculté de Droit, 1899.

Роден е в 1864 година в големия македонски град Велес, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния солунски търговец Тодор Хаджимишев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1]. През 1899 година защитава докторат по международно право в Париж – „Черно море и Константинополските проливи (есе върху дипломатическата история)“. В Париж се запознава и жени за американката Патси Браун.

След завръщането си в България постъпва на дипломатическа работа от 1900 година. Между 1908 и 1910 година управлява българската легация в Лондон, Великобритания и работи за признаването на българската независимост. От 1910 до 1913 година е пълномощен министър в Атина, Гърция и работи за сключването на Българо-гръцкия договор. През Балканската война Хаджимишев е комисар по настаняването на бежанците от Македония и Тракия, а по-късно става главен секретар в Министерството на външните работи.

От октомври 1914 г. е пълномощен министър в Лондон и полага усилия за откъсване на България от прогерманската политика и връщането ѝ в орбитата на Антантата. След намесата на България на страната на Централните сили става пълномощен министър в Хага, Нидерландия. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор през 1919 година. При управлението на БЗНС е пълномощен министър в Рим (1920 - 1921). От 1924 до 1935 отново е пълномощен министър в Лондон. Правителството на Георги Кьосеиванов го кара да подаде оставка, той се прибира в България и се пенсионира.

Негов син е оперният режисьор Михаил Хаджимишев, а внук - художникът-фотограф Иво Хаджимишев.[2] Преводачките Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова са негови дъщери.

   
Рапорт от Хаджимишев до министъра на външните работи и на изповеданията Атанас Буров относно проведен разговор с британския министър на земеделието Ноел Бъкстон, касаещ петицията на Димитър Шалев и Димитър Илиев до ОН за признаване правата на националните малцинства в Югославия, както и решението на британското правителство да съдейства за признаване правата на етническо малцинство на българското население в Македония. 5 юни 1930 г.

РодословиеРедактиране

 
 
 
Тодор Хаджимишев
 
Ана Хаджизафирова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Панчо Хаджимишев
(1874 – 1957)
 
Патси Браун
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антоанета Балан
 
 
Михаил Хаджимишев
(1914 – 1987)
 
 
Теодора Атанасова
(1912 – 2002)
 
 
Маргарита Алексиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иво Хаджимишев
(р. 1950)



БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996
Живко Добрев български пълномощен министър в Атина
(3 ноември 1910 – 1914)
Георги Радев