Панчо Хаджимишев
Панчо (Панче) Тодоров Хаджимишев е български общественик и дипломат.
Панчо Хаджимишев | |
български дипломат | |
Роден |
12 декември 1874 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Семейство | |
Деца | Михаил Хаджимишев |
Подпис | |
Панчо Хаджимишев в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в 1874 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя. Син е на видния солунски търговец Тодор Хаджимишев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1]. През 1899 година защитава докторат по международно право в Париж – „Черно море и Константинополските проливи (есе върху дипломатическата история)“. В Париж се запознава и жени за американката Патси Браун.
След завръщането си в България постъпва на дипломатическа работа от 1900 година. В 1901 година е временно управляващ българската легация в Атина. Между 1908 и 1910 година управлява българската легация в Лондон, Великобритания и работи за признаването на българската независимост. От 1910 до 1913 година е пълномощен министър в Атина, Гърция и работи за сключването на Българо-гръцкия договор. През Балканската война Хаджимишев е комисар по настаняването на бежанците от Македония и Тракия, а по-късно от 1913 до 1914 година е главен секретар в Министерството на външните работи.
От октомври 1914 година е пълномощен министър в Лондон и полага усилия за откъсване на България от прогерманската политика и връщането ѝ в орбитата на Антантата. След намесата на България на страната на Централните сили става пълномощен министър в Хага, Нидерландия. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор през 1919 година. При управлението на БЗНС е пълномощен министър в Рим (1920 - 1922). От 1924 до 1935 отново е пълномощен министър в Лондон. Правителството на Георги Кьосеиванов го кара да подаде оставка, той се прибира в България и се пенсионира.
Негов син е оперният режисьор Михаил Хаджимишев, а внук - художникът-фотограф Иво Хаджимишев.[2] Преводачките Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова са негови дъщери.
|
Родословие
редактиранеСпас Хаджимишев Ангелчев (роден в средата на XVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ангел Хаджимишев (роден между 1780 и 1810) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ана Хаджизафирова | Тодор Хаджимишев (1840/41 – 1910) | Иван Хаджимишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Марион (Панзи) Браун (1877 – около 1922) | Панчо Хаджимишев (1874 – 1957) | Ангел Хаджимишев (1869 – 1948) | Елена Савова Паница (около 1879 – 1960) | Петър Хаджимишев | Екатерина Хаджимишева (1873 – 1948) | Никола Шавкулов (1855 – 1930) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Балан (1895 – 1944) | Антоанета Балан (1899 – ?) | Михаил Хаджимишев (1914 – 1987) | Маргарита Алексиева (1901 – 1993) | Теодора Атанасова (1912 – 2002) | Боян Атанасов (1909 – 1997) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иво Хаджимишев (р. 1950) | Богдан Атанасов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996
Живко Добрев | → | български пълномощен министър в Атина (3 ноември 1910 – 1914) |
→ | Георги Радев |