Кирил Христов Совичанов

български революционер

Кирил Христов Совичанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и просветен деец. Баща на големия български оперен певец Борис Христов.

Кирил Христов Совичанов
български революционер
Kiril Hristov Sovichanov and his wife Rayna.jpg
Кирил Христов и съпругата му Райна
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Семейство
БащаХристо Совичанов
Братя/сестриОлга Совичанова
Георги Совичанов
ДецаБорис Христов
Николай Христов
Кирил Христов Совичанов в Общомедия
Стефан Аврамов, Христо Настев, Кирил Христов и Наум Василев

БиографияРедактиране

Кирил Христов е роден в 1878 година в Битоля, тогава в Османската империя,[1] в семейството на Анастасия Каранджулова, сестра на Иван Каранджулов, и Христо Совичанов–Псалта, първият псалт в независимата българска църква в Битоля. Негов брат е общественикът Георги Совичанов. Завършва битолската прогимназия, съученик е на Симеон Радев. Голямо приятелство го свързва с братовчед му по майчина линия Никола Каранджулов, който в периода 1891 – 1892 година също учи в битолското училище и живее при семейство Совичанови. В 1893 година двамата постъпват в кюстендилското педагогическо училище, в една паралелка са и живеят в една квартира.[2]

През 1896 г. завършва педагогическото училище в Кюстендил, България. От 1896 до 1900 година учителства в Дедеагач, където става член и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО. Подгонен оттам се връща в Битоля. Арестуван е, но успяват да го освободят с пари. След разгрома на Илинденското въстание Кирил Христов е принуден да избяга в България.[2]

Записва се да следва славянска филология в Софийския университет. След това спечелва конкурс и заминава за Лион (Франция), където завършва литература.[2]

Работи като учител в Пловдив, София и други градове. Главен редактор е на списанието на македонската емиграция в България „Илюстрация Илинден“ и председател на Илинденската организация. Като председател на Илинденската организация се опитва да помири двете враждуващи крила във Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Кирил Христов наследява певческия дар на баща си. Тенор е, пее в светски и църковни хорове. Изпълнява с голям успех македонски народни песни пред Радио София. Изпява пред сътрудник на Института за музика при БАН текстовете на повече от триста и тридесет старинни народни и градски песни; песните остават в ар­хива на института.[4]

 
Кирил Христов със семейството си

Женен е за Райна, дъщеря на прилепчанка и на хаджи Тодор Попиванов от София. Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на запасния офицер и член на ВМРО адвокат Николай Христов.[5][6]

Умира на 25 септември 1961 година.[7][8] Църковната служба е в „Света Неделя“, а след нея патриарх Кирил говори пред изпълнилите храма хора за образцовия живот, скромността и добродетелите на Кирил Христов, за прекрасното възпитание, дал на двамата си сина.[9] Борис Христов не е допуснат в България за погребението.[10][9]

СъчиненияРедактиране

Като приложения на „Илюстрация Илинден“ К. Христов издава следните съчинения:[11]

  • Високо Преосвещенний Св. Скопский митрополит Неофит, София 1938, 16 с.
  • Антон Е. Кецкаров, София 1940, 16 с.
  • Иконом Тома Николов, първият дякон в Битоля, София 1940, 16 с.

В книга VII на непубликуваните „Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия“ (1956 г.) са включени част от спомените на Кирил Христов за участието му революционното движение. Предоставени са през 1953 г. на Иван Орманджиев, който отбелязва, че спомените му за учителската и културната дейност са включени в „Приноси за духовното освобождение на българите в Тракия“. – Научен архив на БАН, ф. 27, а.е. 27, л. 351 – 359.[12]

Външни препраткиРедактиране

  • „Нашата песен“, Кирил Христов Совичанов, сп. „Илюстрация Илинден“, книга 9 и 10, година XI, София, 1939 г.
  • „Илинден“, Кирил Христов Совичанов, в-к „Македония“, брой 2015, год. VII, стр.3, София, 11 юли 1933 г.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
Петър Совичанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Совичанов
 
Анастасия
Каранджулова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Тодорова Попиванова
(1884 – 1967)
 
Кирил Христов
(1878 – 1961)
 
Георги Совичанов
 
Олга Совичанова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Христов
(1914 – 1993)
 
Николай Христов
(1907 – 1954)
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 430-431.
  2. а б в Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). 2009. с. 72.
  3. Жекова, Петя и Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов. // XLІII (3). Македонски преглед, 2020. с. 122.
  4. Борис Христов. Семейство, предци. // boris-christoff.net.
  5. Великият бас Борис Христов – подпоручик от Първи конен на Н.В. Княз Александър I полк, edinzavet.wordpress.com, 11.09.2012 г.
  6. Тошев, Лючезар. 18 май: Борис Христов. // conservative.bg. 18 май 2018.
  7. Македонски научен институт
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  9. а б Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6. с. 26.
  10. Христов, Христо. Режимът на БКП отказал на Борис Христов да пусне брат му за лечение в Италия. // desebg.com. 3 април 1017. Посетен на 13 март 2022.
  11. Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, т. VI, София 1983, с. 137.
  12. Жекова, Петя и Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов. // XLІII (3). Македонски преглед, 2020. с. 124.