Отваря главното меню
Георги Серкеджиев
български офицер
Роден: 11 април 1922 г.
Починал: 6 октомври 1992 г. (70 г.)

Георги Стефанов Серкеджиев с псевдоним Пашката е български партизанин и офицер, генерал-лейтенант.

БиографияРедактиране

Роден е през 11 април 1922 г. в пловдивското село Храбрино. През 1938 г. става член на РМС, а от 1943 г. и на БКП. Между 1942 и 1944 г. е партизанин в Родопски партизански отряд „Антон Иванов“, заместник-командир на бригада „Георги Димитров“.

От 7 септември 1975 г. е генерал-майор[1]. Два пъти е председател на Българската федерация по борба (1950-1951;1952-1962).[2] Написва мемоари „С първите антонивановци. Спомени“ и „Антонивановци. Спомени“[3] Умира в София.

В началото на 1944 година отряд „Антон Иванов“ започва серия нападения над мандри, кошари, складове, работилници в Пазарджишко. Избити са десетки цивилни. Техни жертви става и София Томова и съпругът ѝ от с. Равногор. Партизаните нападат кошарата им, която се намира извън селото. Серкеджиев подлага София на изключителна жестокост. Гаври се с нея, реже парчета месо от тялото й, още докато е жива, запушва устата ѝ, за да не вика, с парче месо, отрязано от крака ѝ. [4] През 2019 г. в с. Равногор е открит паметник на общо 31 равногорци избити от партизаните преди и след 9 септември 1944 г.[5]

БележкиРедактиране